Решение № 33 от 04.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Добрич, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200615 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ Фейс 1975 „ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК:

200869855, представлявано от П. А. К. / л. 3 и л. 22 /, чрез адв. В. К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № РД-05-16/26.04.2024г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето / ЗЗ /, на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя. Пледира за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Процесуалния представител на АНО пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди. Пледира за възлагане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на 1 цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на законен представител на нарушителя и двама свидетели, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

На 05.04.2024г. свидетелите Р. К.а – *** и Д. В. - инспектори в РЗИ Добрич със съдействието на свидетелите В. И. и Т. Г. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич извършили проверка в обект кафе-аператив, находящ се в гр. Добрич, ул. „ Свещеник Павел Атанасов „ № 1А, стопанисван от „ Фейс 1975 „ ЕООД. В закритата търговска зала на проверявания обект установили св. П. П. да извършва тютюнопушене.

В резултат на констатираното, на 09.04.2024г. св. Р. К.а - *** в присъствието на законен представител на жалбоподателя и свидетелите Д. В. и П. Г. образувала административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, като съставила АУАН № АН-01-20/09.04.2024г., с който вменила на жалбоподателя, че в качеството на юридическо лице не е предприел ефективни мерки за спазване на забраната за тютюнопушене в закритата търговска зала на стопанисвания от него обект - административно нарушение по чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2 от ЗЗ.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 26.04.2024г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № РД-05-16 от Директора на РЗИ Добрич, в обстоятелствената част на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000лв.

Разпитани в качеството на свидетели Р. ***, Д. В., В. И. и Т. Г. потвърждават констатациите в АУАН. С показанията си св. П. Г. потвърждава законосъобразното съставяне на АУАН.

Съдът кредитира показанията и на св. П. П., с изключение на твърдението, че непосредствено преди започване на проверката е пушил електронна цигара, тъй като същите се опровергаха от показанията на св. В.

И., който с категоричност заявява, че е възприел св. П. да извършва тютюнопушене в закритата търговска част на проверявания обект.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло 2 кредитираните от съда гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, както и от приобщените към доказателствения материал по делото АУАН № АН-01-20/09.04.2024г., НП № РД-05-16/26.04.2024г., издадено от Директора на РЗИ – Добрич и съдържащите се в административнонаказателната преписка такива.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ „Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места „, при чието нарушение чл.

218, ал. 2 от ЗЗ регламентира налагане на имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв. на юридическо лице, допуснало в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56 от ЗЗ. В процесния случай въз основа на приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и гласните такива, съдържащи се в показанията на горепосочените свидетели по безспорен начин се установи тютюнопушене в закрито обществено място по смисъла на § 1а, б. „ г „ от ДП на ЗЗ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно е установено констатираното в АУАН нарушение, извършено от юридическото лице, посочено като нарушител. Не се спори между страните, че именно жалбоподателят управлява търговския обект, в който е извършена процесната проверка. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон.

Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от ЗЗ може да бъде насочена както към физическото лице, което извършва тютюнопушене, така и към юридическо лице, което допуска в управляван от него обект да се употребяват по този начин тютюневи изделия - по аргумент от приложимата санкционна разпоредба - чл. 218 ал. 2 до ал. 3 от ЗЗ. Очевидно законът допуска да бъде ангажирана отговорността на стопанисващото обекта юридическо лице при нарушаване на забраната за тютюнопушене. На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и НП, както и заявени от актосъставителя и свидетелите по АУАН, са установени по безспорен начин.

Тъй като в разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ, като субект на нарушението по чл. 56 ал. 1 от ЗЗ са предвидени и юридическите лица и доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение на забраната за тютюнопушене, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността и на юридическото лице, стопанисващо обекта и то по смисъла на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ, като безвиновна такава отговорност. При поведението си търговецът дължи резултат – спазване на забраната за тютюнопушене, а не усилие за организация на дейността си по подходящ начин.

3

За извършеното нарушение е приложена разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че на юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56, се наказва с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв.

Съдът намира, че правилно АНО е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 3 000 лв. Наказание в този размер би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите членове на обществото, като прояви своята възпитателна цел.

В конкретния случай не са налице предпоставки за приложението на чл.

28 от ЗАНН /маловажен случай/ с оглед характера на обществените отношения, които са засегнати. Само по себе си обстоятелството, че деянието не е рецидивно, не игнорира неговия общественоопасен характер, респективно не указва, че е налице по - ниска степен на обществена опасност на нарушението. А и следва да се отбележи, че този факт /първо нарушение от този вид/ е отчетен от административнонаказващия орган с налагането на наказание в предвидения в закона минимален размер.

Настоящият състав не споделя възраженията, посочени в жалбата. Както в АУАН, така и в обжалваното НП е описано както времето, така и мястото на извършеното нарушение.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касателно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на наложената административна санкция. С оглед изхода на производството, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото административното 4 нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-05-16/26.04.2024г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на „ Фейс 1975 „ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК: 200869855, представлявано от П. А. К., за нарушение по чл.

56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

ОСЪЖДА „ Фейс 1975 „ ЕООД, гр. Добрич, ЕИК: 200869855, представлявано от П. А. К. да заплати на Регионална здравна инспекция – Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5