Решение № 290 от 10.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000287 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. Д. Й. и К. Н. М., чрез процесуалния им представител адвокат П. К., срещу постановеното решение №260064 от 28.12.2023 г. по т.д. №197/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителните му части.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Д. Й., ЕГН **********, сумата от 80 000 лв., частичен иск от 180 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на път *** – ****, км. **, Б. - П., причинено виновно при управление на лек автомобил марка С., модел **, рег. № ** **** **, застрахован при ответното дружество, както и сумата от 2 676,44 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойност на закупени медиК.ти, санитарни принадлежности и медицински изделия, ведно със 1 законната лихва върху тези суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до предявения размер от 160 000 лв., като частичен от 180 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над 2 676,44 лв. до пълния предявен размер от 2 744,66 лв., както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от 17.07.2020 г. до 05.11.2020 г.

Също така съдът е осъдил ЗД Е. АД, ЕИК *********, да заплати на К. Н.

М., ЕГН **********, сумата от 65 000 лв., частичен иск от 120 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.07.2020 г. на път *** - ****, км. **, Б. - П., причинено виновно при управление на лек автомобил марка С., модел **, рег. № ** **** **, застрахован при ответното дружество, както и сумата от 1 719,91 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойност на закупени медиК.ти, санитарни принадлежности и медицински изделия, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.11.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 65 000 лв. до предявения размер от 90 000 лв., като частичен от 120 000 лв., иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над 1 719,91 лв. до пълния предявен размер от 1 830,63 лв., както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от 17.07.2020 г. до 05.11.2020 г.

С решението са присъдени и разноските, които следва да бъдат заплатени, както следва: ЗД Е. АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата от 11 013,30 лв. с ДДС - възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на двамата ищци по делото на Д. Д.

Й. и на К. Н. М., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и в полза на бюджета на съдебната власт 8 509,85 лв., а ищците на застрахователното дружество – 922,20 лв. разноски по съразмерност.

Решението е постановено при участието на Г. ф., ЕИК *********.

Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното решение в отхвърлителните му части, като 2 молят да се отмени и им се присъдят сумите за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в пълния им размер, както са претендирани. Считат, че размерите на определените обезщетения са силно занижени, поради допуснати процесуални нарушения от страна на съда, несъобразени в достатъчна степен с конкретните, обективно съществуващи факти, постановени при липса на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, при неотчитане на лимита, като критерий, в противоречие със съдебната практика. Изложили са подробни аргументи. Претендира са и присъждане на адвокатскто възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Срещу въззивната жалба са постъпили отговори от застрахователното дружество и третото лице – помагач.

Ответникът ЗД Е. АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Г., счита въззивната жалба за неоснователна по подробно изложени аргументи срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение в отхвърлителните му части и присъдят разноските за въззивното производство.

В срока за отговор е подал насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в осъдителните му части, както следва:

-по отношение на Д. Д. Й. – за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 56 000 до присъдените 80 000 лв., за обезщетението за неимуществени вреди – за сумата над 1 873,51 лв. до присъдените 2 676,44 лв.,

-по отношение на К. Н. М. - за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 45 500 до присъдените 65 000 лв., за обезщетението за неимуществени вреди – за сумата над 1 203,94 лв. до присъдените 1 719,91 лв.

Посочва, че споделя съображенията на съда за определените размери на обезщетения, но оплакванията му са свързани с изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага подробни аргументи, като счита, че е налице съпричиняване в размер на 30 % от всеки един от двамата ищци. Моли да се отмени решението в обжалваните части и след като установи съпричиняване на вредоносния резултат от всеки един от ищците, да се намалят присъдените обезщетения. Претендира разноските.

3

Ответникът Г. ф., чрез процесуалния си представител адвокат С. М., счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението в обжалваните му части по подробни съображения. Претендира разноските.

Срещу насрещната въззивна жалба са постъпили отговори.

Ищците Д. Й. и К. Н. М., чрез процесуалния им представител адвокат П. К., я считат за неоснователна, като молят да се остави без уважение.

Третото лице помагач Г. ф., чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. М., я счита за основателна и моли да се уважи.

Съдът, след като се запозна със съдебния акт, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателите на 11.01.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 25.01.2024 г., съгласно поставеното пощенско клеймо върху плика, което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество.

Въззивната жалба е връчена на застрахователното дружество на 12.02.2024 г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 20.02.2024 г., което е в двуседмичния срок от връчването на въззивната жалба. Ето защо, тя също не е просрочена, съгласно чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК, и подлежи на разглеждане по същество.

Основният спор във въззивното производство се отнася до приноса на ищците за настъпването на вредоносния резултат в съответствие с разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и до приложението на чл.52 от същия закон при определяне размера на обезщетението им, дали е занижен спрямо претърпените болки и страдания в резултат на процесното произшествие.

Видно от исковата молба, ищците са посочили, че са претърпяли пътнотранспортно произшествие на 10.07.2020 г., около 20,45 часа, на пътя Б.

- П., като пътници в лек автомобил С. – **, рег. № ** **** **, застрахован при ответното дружество, когато водачът му Е. С. Х. е ударил лек автомобил Ф. П., peг. № ** **** ** в нарушение на правилата за движение по пътищата. За 4 случая било образувано досъдебно производство №217/2020 по описа на РУ – С., пр.пр. №****/****. Посочват, че в резултат от ПТП са получили увреждания, които подробно описват.

Ищецът Д. Й. твърди, че след произшествието е постъпил по спешност в УМБАЛ Св.Г. ЕАД П. в клиника по урология. Описва съС.ието си и направените изследвания, като на следващия ден бил подложен на операция.

След изписването му на 20.07.2020 г. бил прехвърлен в клиниката по ортопедия, поради комбинирана фрактура на таза и ацетабулата в дясно. При преместването му била поставена диагноза – травма на пикочния мехур, без открита рана в корема с придружаващи заболявания – закрито счупване на ацетабулума, закрито счупване на пубиса /срамна кост/. След изследвания е подложен на операция на 23.07.2020 г. за открито наместване на фрактура с вътрешна виксация, като е изписан на 31.07.2020 г. с диагноза – счупване на ацетабулума, закрито, фрактура на ацетабули ет пелвис и с придружаващи заболявания - руптура на пикочния мехур.

Описва болезнеността от травмите, физическите и моралните си страдания. Посочва, че не можел да се движи дълго време и за задоволяване на елементарните му нужди разчитал на близките си. При раздвиждавено използвал щадяща подохка и на моменти помощни средства. Не можел да ходи по нужда нормално, което се отразило на психическото му съС.ие. Дълго време бил лишен от обичайния си живот и от възможността да работи.

На тази база претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв., частично от 180 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане, и за имуществени вреди в размер на 2 744,66 лв. за закупени медиК.ти, медицински изделия и заплатени такси за болничен престой.

Ищецът К. М. твърди, че след произшествието е постъпил по спешност в УМБАЛ Св.Г. ЕАД П. в клиника по ортопедия и травматология, където след образни и параклинични изследвания, консултации, на 16.07.2020 г. му е направена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна виксация.

На 22.07.2020 г. е изписан с диагноза травматично скъсване на симфизата на пубиса, симфизиолис фрактура пелвис.

Посочва, че е претърпял силни болки и много страдания, не се е чувствал добре физически и емоционално, не можел да се движи за дълъг 5 период от време и следвало да спазва режим на покой, за задоволяване на елементарните си нужди от ежедневието разчитал единствено на помощта на своите близки. Увредената отделителна система го поставила в невъзможност да ходи нормално по нужда, което се отразило крайно негативно на психологическото му съС.ие, чувствал се безпомощен и непълноценен. Дълго време бил лишен от обичайния си живот и от възможността да работи и изкарва прехрана. Продължава да изпитва болки в контузионните области.

Случаят ще остане в съзнанието му за цял живот.

На тази база претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., частично от 120 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на 1 830,67 лв. за закупени медицински консумативи, лекарства, превързочни материали, потребителски такси за болничен престой.

Ищците заявяват, че са предявили претенции за обезщетяване пред ответника с писмо с обратна разписка от 03.11.2020 г., по които той образувал на 05.11.2020 г. щети № ********** и №**********, като не са им изплатени следващите им се обезщетения.

Ответникът е подал отговор срещу исковата молба, с който я оспорва по подробни съображения, свързани с механизма на ПТП и поведението на водача на С.а, което според него не е противоправно и виновно. В условие на евентуалност оспорва размерите на обезщетенията. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които са били без поставени предпазни колани, което в значителна степен е увеличило броя и степента на уврежданията им.

Третото лице помагач – Г. ф. е представил становище, че не следва да участва в производството, но по основателността на предявените искове ги счита за основателни, тъй като вина за ПТП има единствено водачът на лекия автомобил С.. В условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които са били без поставени обезопасителни колани.