Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 06.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 518/2026
Вид
Решение № 177
Подписан
06.03.2026
В сила
30.07.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Б., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200518 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от жалбоподателя М. Д. Д., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-34 от 25.01.2026 година, издадена от К. М.

М., на длъжност с. п. при П. РУ – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Счита, че задържането е било за кражба на шоколад на стойност 6.20 евро. Не е имало опасност да се укрие и не е оказвал съпротива. Счита, че стоката не е напуснала магазина, тъй като не е било налице отнемане. Не е било налице незаплащане на стоката на продавача, поради което намира, че мярката е била приложена без правно основание.

Ответникът по жалбата - К. М. М., на длъжност с. п. при П. РУ – Б. – редовно призован, явява се лично в заседанието. Същият потвърждава, че е бил получен сигнал в края на неговата дневна смяна за извършена кражба на 25.01.2026 година, в град Б., на ул. „Д.“ № ..., в с. „М. Н.“ на буркан с течен шоколад „Nutella“ на стойност 6.20 евро – престъпление по чл. 194, ал. 1 от 1

НК.

Във връзка със задържането ответникът ст.полицай М. е установил, след справка с ОДЧ 24, че Д. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 6840 от 26.03.2025 година на ГД „Национална полиция“. Била му е връчена призовка да се яви на 28.01.2026 година, в 09:30 часа в сградата на П. РУ при разследващ полицай К.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК приема на П. място, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока на чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане и е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на производството за издаване на заповедта, поради липса на престъпление.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има данни за извършено престъпление за това, че на 25.01.2026 година, в град Б., на ул. „Д.“ № ..., в с. „М. Н.“ е извършена кражба на буркан с течен шоколад „Nutella“ на стойност 6.20 евро – престъпление по чл. 194, ал.

1 от НК.

По правната си същност задържането под стража на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Това е 2 административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържане да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличие на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Поради това възможността на органите на МВР да приложат ПАМ задържане за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането като ПАМ се предприема от полицейски орган в условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице.

С определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаването на заповедта. В изпълнение на това указание на 06.03.2026г в съда се депозирани писмени доказателства. Сред тях е налична докладна записка издадена от ответника К. М. М.. Видно от същата около 18,50 часа на 25.01.2026г е получен сигнал от ОДЧ-24, че на ул.“Д.“ № ... в с. „М. Н.“ за кражба на стока от обекта. На място бил установен жалбоподателят Д. и лицето подало сигнала М. Г.–п. к. След проведена беседа с продавача Г. се установило, че Д. влязъл в магазина, сложил в джоба си един буркан с течен шоколад марка Нутела на стойност от 6,20 евро и докато в ръка държал един пакет слънчоглед отишъл към касата. Г. натиснала паник-бутона и заключила входната врата на магазина, за да не избяга Д., след което се обадила на те.112 и на собственика на обекта –Г. Д.. След направена справка в ОДЧ-24 се установило, че Д. бил обявен за общодържавно издирване с телеграма №6840/26.03.2025г на ГДНП. Д. бил задържан и му била връчена призовка за 3 явяване на 28.01.2026г в сградата на І-во РУ-Б. при р.п. Ч. К. Д. отказал да напише сведение. Бил задържан и отведен в сградата на І-во РУ-Б.. След това бил отведен в УМБАЛ –Б. за медицински преглед и вечерта били настанен в конвойната на Пето РУ-Б.. Изготвен били протокол за доброволно предаване на 1 брой СД запис от камерите на обект „М. Н.“. Изготвено е било съобщение за извършено престъпление от собственика на магазина.

По мнение на настоящия състав, фактите изложени в докладната записка и тези събрани в хода на съдебното следствие подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител на престъплението, описано в заповедта.

Изискването за излагането на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнена, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подборно и изчерпателно описание на всички данни относно лицето, съдържащи се в доказателствата по преписката.

Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено.

Като всяка ПАМ –задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Жалбоподателят е бил освободен на другия ден 26.01.2026 г в 16,15 часа, т.е 21 часа след задържането си–след извършването на необходимите проверки и действия и преди изтичането на максималния срок от 24 часа.

Настоящият състава намира, че не е налице и нарушаване на принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за което актът се издава.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед на задържане е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

4

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-34 от 25.01.2026 година, издадена от К. М. М., на длъжност с. п. при П. РУ – Б., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа на М. Д. Д., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на страните в открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2026 година.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5