Определение № 357 от 22.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 21.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500265 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. Н. Н. против определение №1695/04.05.2023г., постановено по гр.д.№2264/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК и В. Н. Н. е осъден да заплати на адв. М.Б.Р. сумата от 9 150лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Въззиваемите М. Н. С., А.К.А. - Б. и Е. К. И., редовно уведомени, не са депозирали отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Производството по гр.д.№2264/22г. по описа на ВОС е образувано по предявени от В. Н. Н. против М. Н. С., А.К.А. - Б. и Е. К. И. искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-душевни болки и страдания, в резултат от неправомерните деяния на ответниците, извършени в качеството им на вещи лица, изразяващи се в изготвянето и поддържането на неправилна тричленна съдебна-автотехническа експертиза от 29.10.2020г. по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 02.11.2020г. до окончателното изплащане.

В исковата си молба, уточняващите такива към нея от 24.01.2022г., 24.08.2022г., 23.09.2022г., 21.11.2022г. и 23.01.2023г. и съгласно уточненията, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 23.03.2023г., ищецът В. Н.

Н., излага, че ответниците М. Н. С., А.К.А. - Б. и Е. К. И. на 29.10.2020г., в качеството си на вещи лица, изготвили тричленна съдебно-автотехническа 1 експертиза по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС, представена по делото и приета от съда на 02.11.2020г.Експертизата е неправилна, грешна, измислена и нагласена, вкл. относно описания механизъм на ПТП, изчислените скорости на движение на л.а. и велосипеда към момента на настъпване на удара, траекторията на движението на велосипеда, последващите движения и действия, изготвената мащабна скица на пътното платно към момента на настъпване на удара и разположението на намиращите се на него към този момент превозни средства.Експертизата и нарушава правото да му бъде изготвена правилна експертиза в качеството му на пострадал от извършено тежко престъпление.С горното му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени емоционални и душевни болки и страдания и неприятни преживявания/напрежение, разстроеност, притеснения, отчаяние/, предвид което претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение за така претърпените вреди в размер на 30 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане.

Ответниците М. Н. С., А.К.А. - Б. и Е. К. И. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове.Поддържат, че същите са недопустими, т.к. твърденията на ищеца са за дадено съзнателно или по непредпазливост невярно заключение в проведено съдебно производство, т.е. за деяние, осъществяващо признаците на престъпен състав, предвиден в чл.291 от НК, което се установява по реда и способите на НК, евент. по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, като предпоставки за прилагане на последния в настоящия случай не са налице.В условие на евентуалност твърдят, че исковете са неоснователни, т.к. изготвената от тях тричленна съдебно-автотехническа експертиза, приета по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС, е компетентно извършена и не е невярна.

По делото е представена изготвена на 29.10.2020г. от ответниците М. Н.

С., А.К.А. - Б. и Е. К. И. тричленна съдебно-автотехническа експертиза, депозирана по НАХД №2537/19г. по описа на ВРС, изслушана и приета от съда и приложена като доказателство по това дело в о.с.з. на 02.11.2020г.

Според формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на исковете, тяхното разглеждане изрично предпоставя установяването в производството на обстоятелството, че ответниците, в качеството си на вещи лица, са дали грешно, неправилно /синоними на невярно/ заключение по посоченото наказателно дело.Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл.291, ал.1 и ал.2 от НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието.За установяване твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т.е. в случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по чл.291 от НК.Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 от ГПК, който иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит.В случая не се твърди, нито установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези, 2 допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред.Не може да се приеме, че с предявените искове не се цели установяване на престъпно деяние на вещите лица, а само това, че заключението е било невярно, неправилно доколкото претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на депозиране на това заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към доказателствения материал по делото, въз основа на който материал съдът ще разреши повдигнатия пред него правен спор.В случай, че с предявените искове действително не се цели установяване на престъпно деяние на вещите лица, а само това, че заключението по експертизата е било погрешно/неправилно, то този факт не може сам по себе си да обоснове извод за твърдения за увреждащо действие, доколкото експертното заключение в случай, че не е депозирано пред съда, не може самостоятелно да доведе до отрицателни изменения в имуществената, респективно неимуществената сфера на страна по делото.След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявените искове са недопустими - в този смисъл е преобладаващата понастоящем съдебна практика - напр. определение №129/21.03.2019г. по ч.гр.д.№933/19г., ВКС, III гр.о., определение №181/08.05.2020г. по ч.гр.д.№1089/19г., ВКС, III гр.о., определение №193/28.05.2020г. по ч.гр.д.№1103/20г., ВКС, III гр.о., определение №362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2507/20г., ВКС, IV гр.о., определение №106/07.06.2022г. по ч.гр.д.№1634/22г., ВКС, II гр.о., определение №126/30.06.2022г. по ч.гр.д.№2168/22г., ВКС, II гр.о., определение №367/23.09.2022г. по ч.гр.д.№2935/22г., ВКС, III гр.о. и др.Има практика и според която исковете са разгледани по същество - напр. определение №50/16.01.2017г. по гр.д.№3054/16г., ВКС, IV гр.о. и определение №682/16.10.2019г. по гр.д.№1973/19г. ВКС, III гр.о., като съставът на ВАпС споделя по-новата и преобладаваща практика на ВКС, вкл. и защото невярността/неправилността/ на дадено експертно заключение не е факт сам по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на това заключение пред съд и разрешаване от съда на повдигнат правен спор въз основа на данните в заключението, като правната си сфера страната счита за накърнена именно от разрешаване на този спор въз основа на грешно заключение на вещо лице.Ако този спор не е приключил, редът за защита е инстанционният контрол, а ако е приключил, чл.422, ал.1, т.1 от НПК.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са недопустими, поради което производството по тях подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

В частната жалба, сезирала ВАпС, е направено оплакване по повод присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ответниците по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с твърдения за прекомерност на същото.По същество оплакванията съставляват молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното определение в частта му относно разноските, компетентен да се произнесе по която първоначално е първоинстанционният съд, разпределил разноските с прекратителното си определение.Предвид горното и обективираната в частната жалба молба с пр.осн. чл.248 от ГПК следва да му бъде изпратена по компетентност за произнасяне при евентуалното влизане в сила на настоящото определение.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1695/04.05.2023г., постановено по гр.д.

№2264/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК и В. Н. Н.е е осъден да заплати на адв. М.Б.Р. сумата от 9 150лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

При евентуалното влизане в сила на настоящото определение, инкорпорираната в частна жалба вх.№12576/22.05.2023г., подадена от В. Н.

Н., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на определение №1695/04.05.2023г., постановено по гр.д.№2264/22г. по описа на ВОС, гр.о. в частта му относно разноските, да се изпрати на ВОС за произнасяне по компетентност.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4