Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1237 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1927/2025
Вид
Решение № 1237
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 61/29.04.2025 г. по гр.д. № 214/2023 г. Софийски окръжен съд, 5 търговски състав е прекратил съдебното производство по т.д. № 214/2023г. по описа на Софийски окръжен съд в частта му, касаеща предявените от В. С. К., действаща лично и със съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка С. М. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че последният не е изплатил посочените в извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., сключено между ищците, чрез адв. С. Б. и ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД суми в размер на 60 000 лева на В. С. К. по нейна лична банкова сметка, доколкото е непълнолетно лице и 70 000 лева на В. М. П. по негова лична банкова сметка, доколкото е малолетно лице, в нарушение на императивната норма на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт. С решението е прогласена, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, нищожността на сключеното на 12.05.2023 г. между В. С. К., действаща лично и със съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка С. М. К., чрез адв. С. Б. и ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615 извънсъдебно споразумение, поради заобикаляне на закона. С решението е осъдено на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД 1

„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. С. К., действаща лично и със съгласието на своята майка С. М. К., сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на мъжа, с който е живеела на съпружески начала - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., като е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както и иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 12.05.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане. С решението е осъдено на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на В. М. П., действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка С. М. К., сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на баща му - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К.

П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., като е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, както и иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 12.05.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане.

Срещу това решение, в частта му с която са отхвърлени претенциите им над присъдените суми от по 60 000 лева до претендираните размери от 100 000 лева, представляващи обезщетение за наимуществени вреди, както и за законна лихва върху тези суми, е подадена жалба от В. С. К., действаща лично и като законен представител на В. М.

П.. Счита, че в обжалваните части решението е незаконосъобразно като е присъдена сума, която е несъответна на търпените от жалбоподателите вреди. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД при произнасяне дали е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Съдът неправилно приел, че приносът на пострадалия надвишава този на виновния водач. Моли съда да присъди остатъка до пълния размер на исковите претенции. Счита решението неправилно и в частта, с която съдът е присъдил законна лихва, като поддържа, че законна лихд.ва следва да се присъди от 12.05.2023 г., на която е подписано споразумение между страните, тъй като към тази дата застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищците. Алтернативно моли ответникът да бъде осъден да заплати законна лихва от датата на постъпване на молбата в съда.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваните части. Счита, че за да определи размера на обезщетението съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства.

Счита, че определеният от съда процент на съпричиняване е съобразен с това, че обстоятелството, че не е бил поставен колан от пострадалия е било от основно значение за получената от него травма.

2

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Производството във въззивната инстанция е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл.45 , чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на сумите от по 100 000 лева, предявени като частични от 200 000 лева за всеки от ищците - В. С. К., действаща лично и като законен представител на В. М. П., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от смъртта на техния фактически съпруг и баща - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022 г. до 02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.05.2023 г. – датата, на която е уведомен ответника за настъпилото ПТП до окончателното им заплащане. Ищците твърдят, че на 06.08.2022 г. на път III-161, с посока на движение от с. Литаково към град Ботевград, област Софийска, В. К. П. от с. ***, област Софийска, управлявал л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ********, в който на задната седалка пътувал М. К. П.. В района на километър 27+000, В. К. П. изгубил контрол върху управлението на автомобила и напуснал пътното платно в дясно по посоката на движението му, след което се блъснал в крайпътно дърво и се обърнал по таван. Вследствие на настъпилото ПТП М. К. П. получил несъвместими с живота травматични увреждания и починал на мястото на произшествието.

Местопроизшествието било посетено от представители на КАТ при РУ – Ботевград, които съставили Констативен протокол с пострадали лица № 153/11.08.2022 г. Във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 40/2020 г. по описа на ОДМВР - София и пр. пр. № 2321/2022г. по описа на ОП-София. Починалият М. П. бил фактически съпруг на В. К. и баща на В. П. – ищци по делото. В. С. К. и В. М. П. тежко понасяли мисълта от внезапната и непрежалима загуба на своя близък. Ритъмът им на живот сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Моралните страдания на ищците – преживяваната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. След загубата на толкова близък човек страдали от безапетитие, нарушение на съня и тревожност. Излагат, че никога нямало да преодолеят смъртта на своя близък - спътник в живота на В. К. и баща на В. П.. Към датата на ПТП по отношение на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от В. К. П. била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 03.05.2022 г. до 02.05.2023 г. С искане от 12.07.2023 г. били предявили доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат на процесното ПТП. Ответникът не отговорил на претенцията. Ищците дали пълномощия на адв. С. Б., който подписал споразумение с ответното застрахователно дружество на 12.05.2023 г., застрахователят определил и изплатил по банкова сметка на адвокат С. Б. парична сума в размер на 60 000 лева за репариране на неимуществени вреди, търпени от В. К. от смъртта на нейния фактически съпруг М. П., както и парична сума в размер на 70 000 лева за репариране на неимуществени вреди, търпени от В. П. от смъртта на баща му М. П., което било недействително и преведените суми по споразумението не представлявали плащане на обезщетение към тях. В. К. била непълнолетна майка на малолетно момче, чийто баща е починал месец, след като се е родило. Поради внезапната смърт на бащата на детето си, ищцата В. К. останала практически без доход, с който да отглежда едномесечното си бебе.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни и е направил възражение за съпричиняване, тъй като М. К. П. пътувал без поставен обезопасителен колан, което обстоятелство довело до 3 неговата смърт. Счита, че при това положение приносът на пострадалия следва да е в размер не помалък от 100%. Оспорен е размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ответникът счита същото за прекомерно завишено.

По делото е представена присъда № 15/26.03.2024 г. постановена по НОХД № 55/2024 г. по описа на СОС, с която подсъдимият В. К. П. е признат за виновен в това, че на 06.08.2022 г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района на 27-ми километър, в землището на с. Литаково, община Ботевград, област Софийска, с посока на движение от с.

Литаково към гр.Ботевград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с peГ. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.

П.. Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024 г.

Не е спорно между страните по делото че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, сключено с ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, и валидно към датата на ПТП.

В. С. К., действаща лично и като законен представител на В. М. П. са сезирали със застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на 12.07.2023 г. без да представят банкови сметки. Такива не са представени и в хода на настоящото съдебно производство.

По делото е изслушан като свидетел М. П. Б., баща на ищцата В. К..

Последният установява, че В. била на 13 години, когато се събрала да живее с М. П.. Излага, че В. и М. сами се запознали и харесали. От момента на годежа им, те двамата заживели във ***, при родителите на М.. М. работел, изкарвал пари, грижел се за В. и за детето. М. и В. се обичали и детето им В. било плод на любовта им. Свидетелят бил виждал В. и М. да се карат или да се разделят през времето, в което били заедно. В. много зле възприела новината за смъртта на М.. Тя изпаднала в депресия. Започнали да я водят по болници. Не говорела, само гледала в една точка. Много плачела. Не можела да се грижи за бебенцето си.