Решение № 1216 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900262 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.409 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „П.Е.Ф.“ ООД, (ползувател) предявява против „Д.З.“ АД иск да заплати да заплати на „М.П." ЕООД (собственик на лек автомобил), сумата от 25 500, 00 лв., представляваща главница, частично предявена о т о б щ а т а с у м а от 56 700, 00 лв., представляваща 70 % от застрахователната сума в размер на 81 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея о т датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебно - деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че с полица № 0320219907012828 със срок на валидност от 06.07.2021 г. до 05.07.2022 г. в ответното дружество е сключен договор з а имуществена застраховка "Каско" за л.а. марка „Волво", модел „ХС 90", с peг. номер ****** и собственик (лизингодател)

„М.П." ЕООД, ползвател (лизингополучател) „Прес енд фреш'' ООД при уговорено покритие - пълно „Каско" на рисковете, съгласно "Общи условия" на предлаганата застраховка за застрахователна сума в размер на 81 000,00 лева.

На 05.03.2022 г., в гр. София, бул. „Черни връх" настъпило пътно- транспортно произшествие, при което застрахования лек автомобил бил увреден. Вина за настъпването на ПТП имал водача на застрахования лек автомобил Г.С., който изгубил контрол на него, в резултат на което се ударил в бордюра от дясно на пътя и в стълб и самокатастрофирал. В същия момент л.а. марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № ******* поради несъобразена с пътните условия скорост ударил л.а. марка „Волво", който от удара се изместил и блъснал спрелия пред него л.а. марка „Хюндай", като за настъпилото ПТП на виновния водач Б. К. е издадено НП № 22-4332-004417 от 29.03.2022 г., което е влязло в законна сила.

1

В резултат на гореописаното събитие и подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС" в „Д.З.“ АД била образувана преписка по щета № 211113458/2022 г. Основанието за ангажиране на договорната отговорност н а ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие.

Извършен бил оглед на увредения л. а. марка „Волво", модел „ХС 90" с peг. номер ******.

След извършен оглед и констатиране на увредите по л.а. е установено, че ремонтирането на л.а. е нецелесъобразно, т.е. налице е т.нар. „тотална щета".

На 09.03.2022 г. ищецът, в качеството си на лизингополучател на увредения автомобил е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в ответното дружество, на което е получил отказ за изплащане. Впоследствие е входирано възражение с вх. № 310В020292, но с писмо изх. № 310007618/11.08.2022 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение. От страна на ищеца била депозирана жалба с вх. № 310В021051/18.08.2022 г., като с писмо с изх. № 310008080/25.08.2022 г., ответникът го уведомил, че отново отказва да изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета № 211113458/2022 г., поради обстоятелството, че водачът е напуснал мястото на ПТП.

Мотивирано в същата изложили фактите, че на водачът Г.С. е издаден акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което по смисъла на закона е административно нарушение и се позовали на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в многобройни решения, като Решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. №2230/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. IV 615/2011 г. на ВКС, I ТО категорично установяват предпоставките за възникване правото на застрахователя по чл. 408, ал.1, т.3 КЗ да откаже плащане.

Предвид гореизложеното, ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респективно на техния обем, д о степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото н а о т к а з д а плати застрахователната сума или обезщетение. В този смисъл, т. 16 във връзка с т. 16.24 и т. 16.25 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", на основание на които застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение се явявала нищожна съгласно чл. 26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща с повелителните законови н о р м и н а Кодекса за застраховането. С допълнителната искова молба прави възражения за нищожност на клаузите и на основание чл.143 ЗЗП като неравноправни.

Въпреки горното, „Д.З." АД не било изплатило застрахователно обезщетение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящият иск.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, с писмения отговор ответникът оспорва иска за присъждане на застрахователно обезщетение и акцесорната претенция за законна лихва, като недопустими и неоснователни; оспорва активната процесуална легитимация на ищеца да предявява иск за застрахователно обезщетение за вреди причинени на лекия автомобил собственост на „М.П.“ ЕООД.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, валидна към датата на застрахователното събитие и настъпването му, но възразява че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.16.

Алтернативно оспорва иска по размер, като твърди, че не всички вреди са настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ Ад с отговор от 07.03.2024 г. оспорва иска като неоснователен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото 2 доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че между ответника и „М.П.“ ЕООД е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско" на МПС, клауза „Пълно Каско“ по полица № 2 0320219907012828 и съгласно общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на „Д.З.“ АД, към периода от 06.07.2021 г. до 05.07.2022 г., за МПС марка „Волво”, модел „ХС 90”, с рег 0 ********, при застрахователна сума от 81 000 лв.

Установи се по делото настъпването на ПТП в периода на действие на застрахователната полица, при което са причинени материални щети на застрахования лек автомобил. От представените по делото писмени доказателства – съдържащи се в образуваното административно наказателна преписка и заключението на САТЕ се установява по несъмнен начин механизма на механизма на настъпването на ПТП, както и че вредите са в причинно следствена връзка с него. Също така, че участвалия в ПТП лек автомобил „Фолкваген голф“ с рег. № ******* е застрахован по застраховка ГО при ЗК „Лев инс“ АД.

От заключението на вещото лице се установява стойността на настъпилите вреди по л.а. марка „Волво“ модел ХС 90 по цените в официален сервиз на „М.П.“ – 71 369, 19 лв., съгласно издадената проформа фактура № 2021 WQW 002557/22.04.2022 г. и в съответствие с клаузата „Начин на определяне на застрахователното обезщетение – отстраняване на щети в официален сервиз“ в застрахователния договор и т.77.2. от ОУ. Вещото лице депозира заключение, че с оглед на така определената стойност и застрахователната стойност от 74 520, 64 лв. (след овехтяване) същата съставлява около 96 % от застрахователната стойност и е налице „тотална щета“. Тъй като автомобилът е регистриран повече от пет години преди датата на настъпване на ПТП обаче, съгласно клаузата на т.77.3. от ОУ вещото лице определя и втори вариант за определяне на стойността на обезщетението, което съдът не възприе поради несъответствието му клаузите на застрахователния договор. Съгласно т.76 от ОУ начините на обезщетяване зависят от възрастта на МПС, определена от датата на първата регистрация (11.01.2017 г. за процесния лек автомобил) до датата на начало на застраховката – 06.07.2021 г. , т.е. по-малко от 5 години.

Съгласно чл. 108 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по застрахователната претенция като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Не е спорно, че са предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди, но застрахователят е отказал изплащането му, позовавайки се на факта, че водачът на увредения автомобил е напуснал местопроизшествието. Клаузите на т. 16.23, т. 16,24 и т. 16.25 за конкретния случай,) от ОУ към застраховката, уреждат фактически състави на общи и специални изключения от рисковото покритие по съответните клаузи, както и договорените в т. 66 и сл. от ОУ, изрични задължения на застрахования настъпване на застрахователно събитие. Няма спор между страните, като последица от ПТП, застрахованото МП обърнато по таван със сериозни повреди и не е можело да се придвижва на собствен ход и, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 200 и чл. 201 от ППЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. На основание чл. 386 от КЗ, при 3 настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността.

В случая искът е предявен от лизингополучателя по сключен договор за оперативен лизинг, който като кредитор на лизингодател по сключения помежду им договор може да предявява правата му, ако той бездейства. Съгласно съдебната практика – напр.решение № 107 от 14.01.2020 г. по т. д. 893/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, правният интерес от предявения косвен иск по чл. 134 ЗЗД се определя от твърденията по исковата молба за качеството кредитор на ищеца, а преценката на основателността на предявения иск се определя от заявения фактически състав на предявеното спорно право – дължимостта или не на заявеното право на длъжника да получи застрахователно обезщетение в претендирания размер. Отговор, че е налице правен интерес и процесуална легитимация за лизингополучател, твърдящ, че е кредитор на бездействащ лизингодател, да предяви при условията на чл. 134 ЗЗД правото на последния да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск е даден и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 313 от 06.03.2019 г. по т. д. 3012/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II TO.

Съдът намира, че независимо от действието на клаузите на ОУ на застрахователния договор, както и дали посещаването на местопроизшествието от компетентните държавни органи е било задължително в този случай, обстоятелството, че водачът напуска местопроизшествието в нарушение на т.16.25. от Общите условия на застрахователя, според които може да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение, когато водачът на М ПС напуска мястото на ПТП преди идването на контролните органи, не представлява основание по чл. 405, ал. 1 вр чл. 408, ал. 1 КЗ за отказ да се изплати обезщетението. Както е прието в решение № 50/29.01.2024 г., гр. д. № 1464/2023 г., ВКС, ІV г. о., за разлика от чл.