Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 09.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 541/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
09.02.2026
В сила
09.02.2026
Състав
Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Мирослав Милчев Начев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600541 по описа за 2025 година Производството е по рeда на глава ХХІ, раздел ІІ от НПК-“ Образуване на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл. НПК.

С присъда №43, постановена на 03.07.2025 г. по НОХД № 384/2024 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. Д. С. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК- затова, че на 16.01.2024 година, в град Дупница, област Кюстендил, на ул. “Патриарх Евтимий“, като пътник в л.а.м. „Ф.П.“ с рег. № ********, без надлежно разрешително е държал в себе си високорискови наркотични вещества - 0.31 грама коноп (марихуана) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.9 % на стойност 6.20 лв., и 0.47 грама коноп (марихуана) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.9 % на стойност 9.40 лв., или всички наркотични вещества на обща стойност 15.60 лева. На основание чл. 354а, ал.

3, пр. 2, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и „Глоба“ в размер на 2 000 лева. Приложена е разпоредбата на чл.59 НК, като е приспаднато времето, през което подс.П. е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и разп. На чл. 68, ал. 1 НК, като е приведено в изпълнение наказанието, определено с присъда по НОХД № 6/2023г. по описа на ОСКюстендил, влязла в сила на 13.01.2023г., а именно ЛС за срок от 1 година при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Със същата присъда ДнРС се е произнесъл по въпроса за наркотичното вещество- предмет на престъплението, като го е отнел в полза на държавата и е възложил 1 разноските по делото на подс. П..

Присъдата се обжалва от защитника на подс.П.- адв.Н.Н.. Изтъкнати са съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата. Сочи се наличие на съществени нарушения на процесуалните правила- проведено съдебно производство в отсъствие на подс.П., без да са налице условията на чл.269, ал.3 НПК, както и неправилност на същата, изразяваща се в допуснато нарушение на материалния закон- изтъкват се доводи, че извършеното от подс.П. деяние е маловажно по смисъла на чл.93, т.7 НК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда, като втора алтернативаизменение на същата и прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление - по чл.354а, ал.5 НК.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва въззивната жалба. Изразява се становище, че присъдата на КнРС е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подс.П. пред въззивния съд- адв.Н.Н. поддържа въззивната си жалба. Счита, че случаят е маловажен, респ. че деянието следва да се преквалифицира по състава на чл.354а, ал.5 НК.

Пред ДнРС производството по делото се е развило по реда на чл.269, ал.3, т.1 и 3 НПК. След проведените действия по установяване местонахождението на подсъдимия, същият е призован пред КнОС; връчен му е препис от обвинителния акт и му е дадена възможност да даде обяснения по обвинението. Подсъдимият Д. С. П. пред въззивния съд дава такива; признава се за виновен; сочи, че откритите наркотични вещества са за негова лична употреба; моли за справедлива присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.

314, ал.1 НПК, като провери правилността на присъдата, и съобрази новите доказателствени средства, събрани на осн. чл.313 НПК (обяснения на подсъдимия), счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страни и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, тя е основателна, което налага преквалифициране на деянието и изменение на присъдата поради прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК по следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност, която не се променя съществено от дадените пред настоящата инстанция обяснения на подсъдимия и приобщените по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК такива от ДП.

Фактите по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Подсъдимият Д. С. П. е 34 годишен, с постоянен адрес в *********************** българин, български гражданин, осъждан с влязла в сила присъда по НОХД №6/23 г. на КнОС, в сила от 13.01.2023 г. за 2 престъпление по чл.354а, ал.1 НК, за което му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година с приложение на чл.66 от НК.

Същият работел като електротехник във фирмата на св.Б. Б., собственик и управител на „*******” ЕООД, чиято търговска дейност е свързана с електроизграждане. Във фирмата работили още и св. М. Е. и И. Л..

На 16.01.2024г. сутринта всички тръгнали на работа с управлявания от св. Б.Б. л.а.м. „Ф.П.“ с рег.№ ********. На ул.“Патриарх Евтимий“, автомобила бил спрян за извършване на проверка от полицейските служители – св. М.М. и И.И.. Разпоредено било на намиращия се на задната седалка П. да излезе от автомобила. На въпрос на св.И. дали държи в себе си забранени вещи, подс.П. отговорил, че има малко трева за себе си, която е за лично ползване.

Бил извършен личен обиск по реда на чл. 164, ал. 1 т. 1 от НПК, като в черна чанта, закачена на кръста, в кутия за цигари и десен джоб на яке на подсъдимия Д. П., били намерени и иззети 1 брой ръчно свита цигара с бруто тегло 0,6 гр., съдържаща суха растителна маса и 1 брой цилиндрично тяло, суха зелена маса 1 с бруто тегло 15, 7 грама. И двата обекта, реагирали на канабис (марихуана) при проведен наркотест; били запечатани по надлежен ред в прозрачен плик с лепенка, подписана от поемни лица. Пред полицейските служители подс.П. посочил, че вещите са негови- за лична употреба.

От изготвената ФХЕ на иззетите при обиск на подс.П. вещества се установява че изследваната растителна маса по морфологични белези и химичен състав представлява коноп (марихуана) с нето тегло преди анализа за Обект № 1-0,31 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7,9 %. а за Обект № 2 – 0,47 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,0 %.

Видно от протокол за оценка на наркотични вещества общата стойност възлиза на 15,60 лева, от които за обект № 1 — 6,20лв. и за обект № 2 – 9,40лв.

Конопът (марихуана) е наркотично вещество и е под контрол съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 година и ЗКНВП. Р

В хода на разследването е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л.П. и В.. Вещите лица определят подс. П. като мъж с нормален интелект, нестрадащ от душевно заболяване в смисъла на психоза; налице са данни за диагностициране - злоупотреба на психоактивни вещества, но липсват такива за зависимост към тях. Подс.П. е със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите В.М., И. И. Б.Б., М.Е. определение на ДРС, протоколи за личен обиск и изземване, протокол за направен полеви наркотест, протокол за претегляне на веществени доказателства, протокол за оценка на наркотични вещества, заключението на физико-химическата експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, протокол за извършен полеви наркотест и мерене на наркотик, протокол за оценка на НВ, приемо3 предавателен протокол от ЦМУ София, характеристични данни за лицето, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

За да стигне до описаната фактическа обстановка първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото, като ги е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност. В оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред. ДнРС ги е обсъдил, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК.

Проведен е разпит на свидетелите В. М., И. И., Б.Б. и М. Е., приобщени са писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК; приета е цитираната погоре ФХЕ на в.л.Кр.Н.М., както и СППЕ на в.л.П. и В., както и представените писмени доказателства. ДнРС е направил верен извод относно достоверността на депозираните свидетелски показания, като е посочил тяхната идентичност, последователност и логичност и подкрепата им с цитираните писмени доказателства- протокол за обиск и изземване. Следва изрично да се отбележи, че последният е изготвен съобразно изискванията на чл.164, ал.1-3 НПК, респ. е одобрен съобразно посочения процесуален ред и представлява годно доказателствено средство.

Следва да се посочи, че настоящата инстанция с оглед дадените пред КнОС обяснения на подсъдимия и приобщаването на тези пред органите на ДП, които са били депозирани пред защитник и са прочетени пред настоящия съдебен състав по реда на чл.279, ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК, дължи анализ на същите. КнОС не намира основание за отхвърлянето им, доколкото те се подкрепят от показанията на полицейските служители М. и И. относно обстоятелствата при които е проведено обиска на подсъдимия, времето, мястото и начина на откриване на забранените наркотични вещества.

Обясненията на подсъдимия имат двойнствен характер- от една страна са годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- са израз на защитна позиция и следва да се преценяват внимателно. В случая те се подкрепят от останалите доказателства, като в тази насока единствено следва да се отбележи, че те са безпротиворечиви, достоверни и логични относно релевантния за обвинението фактколичеството и местонахождението на откритото наркотично вещество, обстоятелствата по изземването му, начина на попадане у подсъдимия, протеклата проверка и съзнанието му за неговия характер. Обясненията му пред въззивния съд относно посочените обстоятелства са напълно последователни в същата насока и не са опровергани от събраните доказателствени средства.

В заключение- анализираните от ДнРС доказателствени източници, преценени поотделно и в съвкупност, съпоставени и с обясненията на подсъдимия пред окръжния съд и пред органите на ДП, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за доказаност на релевантния за обвинението факт- че на инкриминираната дата подс.П. е държал високорисково наркотично вещество- марихуана в посоченото погоре количество. Изтъкнатите в тази насока доводи на ДнРС- както от обективна, така и от субективна страна, са съобразени с материалния закон и 4 се споделят от настоящата инстанция изцяло, без да е необходимо да бъдат преповтаряни.

Този фактически въпрос е безспорен, като за прецизност следва да се отбележи, че въззивният съд не подкрепя основния довод в жалбата за необходимостта от отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждани поради неучастие на подсъдимия в съдебното производство. Същият бе открит от КнОС в страната, бе му връчен препис от обвинителния акт, предостави му се възможност да организира защитата си- да се запознае с делото, с представените доказателства и да даде обяснения. Отделно от това същият не оспорва фактите по делото, доколкото се признава за виновен и не отрича, че на процесната дата е държал инкриминираното наркотично вещество. В този аспект настоящата инстанция счита, че няма нарушение на правото на защита на подсъдимия, още повече, че ДП не е протекло в условията на чл.269, ал.3 НПК, тъй като на П. лично и в присъствие на защитник е предявено обвинението. Затова КнОС не споделя този довод и дължи отговор на спорния по делото правен въпрос- дали деянието покрива признаците на основния състав за държане на високорискови наркотични вещества по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК или същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 НК.