Определение № 6 от 03.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Перник, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

М. В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500613 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на И. Б. Т. за изменение на решение № 444 от 24.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 613/2023 г. на Окръжен съд Перник., в частта за разноските, като се иска насрещната страна – М. Е. Е., да бъде осъдена да заплати допълнителна част от сторените пред първоинстанционния съд разноски. Излагат се доводи, че с решението на въззивния съд първоинстанционното решение е отменено частично по жалба на молителя в качеството му на въззивник, но въпреки това обжалваното решение не е било ревизирано в частта за разноските.

Ответникът по молбата – М. Е. Е., иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Молбата е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок от легитимирана страна съобразно изискванията на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца, и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези 1 граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим, различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска (Опр. № 914 от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1453/2023 г. на ВКС, IV ГО). Тоест при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 СК разноски за първоинстанционното производство се следват единствено на ищеца, като този извод е валиден както когато първоинстанционният съд не уважи изцяло молбата, така и когато въззивният намали новоопределения режим на лични контакти.

Именно последната хипотеза е налице в настоящия случай. Производството пред Районен съд Перник е образувано по молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК на М. Е. Е. за изменение на режима на упражняване на родителски права и местоживеенето по отношение на детето Е. И.ов Т., определен с решение № 7573 от 13.11.2017 г. по в.гр.д. № 11959/2016 г. на СГС. С исковата молба ищцата моли да предоставено упражняването на родителските права, която функция до този момент се изпълнява от бащата И. Б. Т.. Иска също да бъде дадено заместващо съгласие по чл. 127а СК. С решението си първоинстанционния съд е отхвърлил искането за упражняване на родителските права, но вместо това е разширил съществуващия режим на лични контакти между майката и детето, както и е дал заместващо съгласие по чл. 127а СК. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от бащата И. Б. Т., с която иска решението в частта за новоопределения режим на лични контакти да бъде обезсилено или отменено, а в частта за дадените разрешения по чл.

127а, ал. 2 СК да бъде отменено. С решението си въззивният съд е намалил обема на режима на лични контакти, като е определил през лятната ваканция детето да е при майката за период от един месец, а не от два, както е определено с първото решение. В цялата останала част решението на районния съд е потвърдено.

Частичната отмяна на първоинстанционното решение е процесуално обусловено от въззивната жалба, поради което на молителя като въззивник са присъдени разноски пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Както вече беше изложено обаче, основателността на сезиращата молба по чл. 59, ал. 9 СК не се определя от това дали съдът уважава конкретно предложения режим от ищеца режим, а от това дали определя нов режим или отхвърля молбата в тази част. Ето защо, след като въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд относно основателността на молбата, без значение по въпроса за разноските пред първата инстанция е извършената въззивна корекция на новоопределения режим. От значение е, че молбата по чл. 59, ал. 9 СК с имплицитно вложеното в нея евентуално искане за определяне на по-разширен режим на лични контакти е била уважена и решението в тази му част принципно е потвърдено.

По тези съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7453/08.12.2023 г. на И. Б. Т., ЕГН **********, чрез адвокат М. М. М., за изменение в частта за разноските на решение № 444 от 24.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 613/2023 г. на Окръжен съд Перник.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3