Решение № 179 от 10.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500139 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК.

С Решение № 53/ 13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 159/ 2022 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователни и недоказани, предявените от ищците Ж. Г. Й., ЕГН **********, от гр. Ловеч и А. Г. Й., ЕГН **********, от гр. София, срещу ответника С. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, искове, с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25 от ЗН, за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 29.12.2020 г., както с правно основание чл. 43, б. „б“ от ЗН, за прогласяване унищожаемост на същото саморъчно завещание, направено от Р. Д. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Плевен, починала на 11.08.2021 г., обявено на 14.09.2021 г. от Нотариус И. И., с рег. № 007 към НК и с район на действие – РС – гр. Плевен, с което Р. Д. Г. е завещала на ответника С. Ц. Д., цялото си недвижимо имущество; ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника С. Ц. Д., ЕГН **********, от гр.

1

Плевен, че саморъчното завещание от 29.12.2020 г., с което Р. Д. Г. е завещала на ответника С. Ц. Д., цялото си недвижимо имущество, е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 38 от ЗН, с ново завещание от 20.01.2021 г., обявено на 14.11.2021 г. от Нотариус Д. И., с рег. № 008 към НК и с район на действие – РС-гр. Плевен; ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, на основание чл. 124 от ГПК, че ищците Ж. Г. Й., ЕГН **********, от гр. Ловеч и А. Г. Й., ЕГН **********, от гр. София, са собственици по наследство от Р. Д. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Плевен, починала на 11.08.2021 г., на недвижими имоти, подробно описани в 29 /двадесет и девет/ точки в диспозитива на решението;

ОТХВЪРЛИЛ е, като неоснователни и недоказани, предявените от ищците срещу ответника искове, с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване правото на собственост по наследство на Р. Д. Г., върху следните недвижими имоти: За разликата над ¼ ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** по КККР на с. Николаево, с площ от 1 000 кв.м., в местността „Трите дърве“, в землището на с. Николаево; За разликата над ¼ ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** по КККР на с. Николаево, с площ от 601 кв.м., в местността „Матаница“, в землището на с. Николаево; За разликата над ¼ ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** по КККР на с. Николаево, с площ от 4 705 кв.м., в местността „Соварски дол“, в землището на с. Николаево; За разликата над 2/3 ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** по КККР на с. Николаево, с площ от 11 990 кв.м., в местността „Кленака“, в землището на с. Николаево; За разликата над ¼ ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** по КККР на с.

Николаево, с площ от 1 998 кв.м., в местността „Широки рът“, в землището на с. Николаево; За разликата над 2/3 ид. части до предявения размер, от ПИ, с идентификатор *** 1 по КККР на с. Николаево, с площ от 9 995 кв.м., в местността „Дъбравата“, в землището на с. Николаево; ОТМЕНИЛ е, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, следните констативни нотариални актове за собственост на ответника, с които е признат за собственик на недвижими имоти въз основа на отмененото саморъчно завещание от 29.12.2020 г. на Р.

Д. Г., починала на 11.08.2021 г., както следва: Констативен нотариален акт, вписан на 17.11.2021 г. в СВ – Плевен, вх. № 13676, дв. вх. рег. № 13694, персонална партида № 1625, акт том № 40, акт № 42; Констативен 2 нотариален акт, вписан на 17.11.2021 г. в СВ – Плевен, вх. № 13675, дв. вх. рег. № 13655, персонална партида № 1625, акт том № 40, акт № 14;

Констативен нотариален акт, вписан на 17.11.2021 г. в СВ – Плевен, вх. № 13540, дв. вх. рег. № 13529, персонална партида № 1625, акт том №39, акт № 155; Констативен нотариален акт, вписан на 15.11.2021 г. в СВ – Плевен, вх.

№ 13539, дв. вх. рег. № 13538, персонална партида № 1625, акт том №39, акт №161; ОСЪДИЛ е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да заплати общо на ищците съдебни разноски в размер на 3 409,35 лева.

Недоволен от постановеното Решение в частите, с които са уваЖ. исковете: по чл. 38 от ЗН и е било признато за установено, по отношение на ответника С. Ц. Д., че саморъчното завещание от 29.12.2020 г., с което Р. Д. Г. е завещала на ответника С. Ц. Д., цялото си недвижимо имущество е отменено с ново завещание от 20.01.2021 г.; по чл. 124 от ГПК, като е било признато за установено по отношение на ответника С. Ц. Д., че ищците Ж. Г. Й., и А. Г.

Й., са собственици по наследство от Р. Д. Г., починала на 11.08.2021 г., на недвижими имоти, подробно описани в 29 /двадесет и девет/ точки в диспозитива на решението, ответникът С. Ц. Д., ЕГН **********, от гр.

Плевен, чрез пълномощника адвокат М. М. от АК – гр. Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Навежда се довод за нарушение на материалния закон. Твърди се, че „актът“ от 20.01.2021 г. не представлява ново завещание. Възразява се и срещу кредитирането от съда на показанията на свидетелката Симеонова, като се твърди, че тя е заинтересована от изхода на делото. ИзлоЖ. са съобраЖ.я в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение.

В отхвърлителните му части решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещните страни са подали отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба като са излоЖ. доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уваЖ.е жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Претендират се разноски.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери 3 правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2119/ 02.03.2022 г., от ищците: Ж. Г. Й., ЕГН**********, от гр. Ловеч и А. Г. Й., ЕГН **********, от гр. София, чрез пълномощника адвокат С. Л. от АК – гр.

Ловеч, срещу ответника С. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, с правно основание – чл. 108 от ЗС, чл. 43, б. „б“ от ЗН и чл. 42, б. „б“ от ЗН. С молбауточнение, вх. № 3515/ 11.04.2022 г., са уточнили, че иска по чл. 108 от ЗС, съединен с иска за признаване отмяната на завещанието с последващо саморъчно завещание, са предявени като главни обективно съединени искове, а искът по чл. 43, б. „б“ за унищожаемост на саморъчно завещание и предявеният иск по чл. 42, б. „б“ от ЗН за прогласяване нищожност на саморъчното завещание, са предявени при условията на евентуалност. С молба за изменение на иск/ л. 93 – л. 100 от т. 2 на първоинстанционното дело/ ищците са поискали изменение на предявения иск по чл. 108 от ЗС от осъдителен в установителен по чл. 124 от ГПК, което съдът е допуснал с протоколно Определение от 17.01.2023 г. В исковата молба ищците твърдят, че наследници на своята майка Кунка А. Тончева, починала на 03.02.2022 г., като от своя страна наследодателката им е единствения наследник по закон на Р. Д. Г., ЕГН **********, починала на 11.08.2021 г., бивш жител на гр.

Плевен. Приживе Р. Д. Г. е оставила завещание на С. Ц. Д. от гр. Плевен за цялото си недвижимо имущество, което е недействително. С последващ акт от 10.01.2021 г. Р. Г. е отменила направеното завещание, като акта за отмяна е обявен на 24.11.2021 г. при Нотариус Д. И., с рег. № 008 към НК.

Същевременно и въпреки това, ответникът С. Д. е обявил препис от отмененото завещание, оставено от Р. Г., вписан в акт № 110, том 10, дв. вх. рег. 13468/ 12.11.2021 г. на Служба по вписванията – гр. Плевен и впоследствие се е снабдил с констативни нотариални актове за собствените на Р. Г. недвижими имоти. Посочва се, че Р. Г. е единствен наследник на дъщеря си С. В. Г. и на сина си Р. В. Х. и че в наследството й са останали и наследените от нея недвижими имоти – земеделска земя и гори, от нейните родители, като в 29 т. са изброени притежаваните от Р. Г. недвижими имоти.

4

Иска се от съда да постанови Решение, с което: да обяви за недействително, на основание чл. 43, б. „б“ от ЗН, саморъчно завещание от 29.12.2020 г., направено от Р. Г., поради наличието на основание за унищожаемост – упражнено насилие спрямо Р. Г., а при условията на евентуалност – да го обяви за нищожно поради неспазване на правилата на чл. 25, ал. 1 от ЗН – не е изписано изцяло ръкописно от завещателя; да признае за установено, че Р.

Г. е отменила с последващ завещателен акт от 10.01.2021 г., саморъчното завещание от 29.12.2020 г.; да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство на процесните недвижими имоти.

Пред Плевенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 159/ 2022 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 01.09.2022 г. процесуалният представител на ищците – адвокат С. Л. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Л. е поискала от съда да уважи исковете, като в представената писмена защита е изложила доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, като по отношение акта за отмяна на саморъчното завещание от 29.12.2020 г. е възразил, че същият е недействителен, като извършен от лице, неспособно да извърши към онзи момент завещателно разпореждане, съставен под заплаха и насилие от трето лице, както и че са налице нарушения, свързани с изискванията за форма – зачерквания, добавки и противоречиво изразена воля.

От фактическа страна се установява следното:

В о.с.з. на 01.09.2022 г. процесуалният представител на ответника – адвокат М. е заявила, че ответникът не оспорва акта за отказ от саморъчно завещание и това, че е изписан и подписан от баба Р., а оспорва обстоятелството, че тя е била способна сама да вземе това решение и доколкото това изписване е станало под насилие. С оглед на това заявление съдът е приел за безспорно между страните по делото, че актът от 20.01.2021 г., с който Р. Д. Г. е отменила всички завещания преди тази дата, е изписан и подписан от същата.

С оглед установяване способността Р. Д. Г. сама да взема решение за отмяна на саморъчното завещание от 29.12.2020 г., съдът е допуснал 5 изслушването на свидетели и извършването на посмъртна съдебно – психиатрична експертиза /СПЕ/. Приел е представеният от ищците, първоначално в заверен препис, а впоследствие и в оригинал, амбулаторен лист от 27.07.2021 г., за извършен преглед при д-р В. Х., с анамнеза: „Не е боледувала психично. Не се води на ДУ. Няма оплаквания и отговаря адекватно на зададените й въпроси към момента на прегледа. Чувства се добре по време на разговора“ и констатирано обективно състояние:

„Контактна, всестранно ориентирана, критична. Емоционално – волево съответна. Мисловен процес правилен по форма и темп, без отклонения. Няма данни за сетивни измами. Памет и интелект – съответни на възрастта.“.

В о.с.з. на 29.11.2022 г. свидетелката д-р Т. С. В. – личен лекар на Р. Д.

Г. е заявила, че същата е била нейна пациентка от 2000 г. до смъртта си на 11.08.2021 г. Посочва, че можело спокойно да се комуникира с Р., след загубата на сина си изпаднала в депресивно състояние, което е нормално, но не е имала психотични прояви, като на по-късен етап – 2-3 месеца преди смъртта си е консултирана от психиатър във връзка с психотични прояви.

В о.с.з. на 18.10.2022 г. свидетелят д-р В. В. Х. – лекар-психиатър твърди, че е прегледал Р. в кабинета си, най-вероятно е дошла с направление, сред което я посетил на домашния адрес. Не е имало проблеми в комуникацията с нея, била притеснена във връзка с починали деца, била ориентирана във време е място, знаела си имената.