Решение № 1 от 02.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Перник, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500628 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 3101/24.06.2024 г., подадена от ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, с ЕИК:121130788 чрез юрисконсулт И.

К. срещу решение № 86/28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 108/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир в частта му, с която е уважен за сумата над 2 500 лв. предявения от ищцата А. Г. А. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица *** – пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км 28+500, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което отхвърли иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Излага съображения, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. е завишен като 1 несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и необосновано районният съд е приложил значително нисък процент на съпричиняване, а имено 25 %.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна А. Г. А. от ***, с ЕГН:********** не е подала отговор.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят ЗК „Лев Инс” АД чрез юрисконсулт И. К. поддържа въззивната си жалба и по изложените в нея съображения моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. Претендира присъждане на разноски.

От своя страна, А. Г. А. чрез адвокат К.А. оспорва въззивната жалба като неоснователно и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх. на РРС № 528/02.02.2024 г., подадена от А. Г. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД, с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица ***, а именно – пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км 28+500, както и сумата в размер на 385.34 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на разноски за лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от *** г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на *** г., около 20.50 ч., на ***, с посока на движение от *** към ***, се движел лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с pег. № ***, управляван от Д.У.К.У. - П., с ЛЧН ***. Същият в района на км 28+500, поради несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, загубил управление на МПС и се блъснал последователно вляво и вдясно на пътното платно в предпазна ограда по посоката си на движение, с което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие, в което пострадала ищцата като пътник в лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ***. Местопроизшествието било посетено от Б.Б. - дежурен ПТП при Сектор ПП, ОД на МВР - Перник, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, с описание на обстоятелствата, причините и участниците в инцидента. По отношение на виновния водач бил съставен АУАН GA № *** Пътнотранспортното произшествие 2 настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ***, който нарушил конкретни законови разпоредби, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. След инцидента пострадалата била откарана в МБАЛ „***, където била хоспитализирана с оплаквания от болки в областта на главата и врата. След преглед от лекар - специалист била поставена диагноза „Мозъчно сътресение, придружено с амнезия и контузия на главата“. С оглед травматичното увреждане била проведена консервативна медикаментозна терапия с лекарствени средства. След отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищцата била изписана на *** г. с препоръки за спазване на ХДР и спазване на режим на покой. На 15.11.2023 г. поради нестихващо главоболие и болки в областта на главата ищцата потърсила медицинска помощ, като бил извършен МРТ на глава, при който се установили промени в дисковете и дискалните ръбове на нива С3-4, С-4-5 и С5-6. Получените от пътнотранспортното произшествие травми причинили болки и страдания на А. Г. А., които довели до затруднение и дискомфорт по време на движение, болка в областта на главата и шията, световъртежи, отпадналост, непрекъсната умора. Същите били особено интензивни, поради което ищцата се будела от болката в областта на главата и шията и не можела да заспи след това. Същата станала напрегната и неспокойна, което довело и до нарушаване нормалното протичане на ежедневието на млад, трудоспособен и активен човек. В първите дни от възстановителния си период получавала помощ от своите близки при посрещане на обикновени битови потребности като пазаруване, приготвяне на храна, тоалет, обличане, тъй като всяко нейно движение в областта на главата провокирало силна болка, световъртежи, позиви за повръщане и общо влошено състояние, придружено с дискомфорт.

Ищцата изпитвала страх и уплаха от случилото се. Във връзка с лечението си до момента същата извършила имуществени разходи на обща стойност 385.34 лева, удостоверени от следните счетоводни документи: фактура № ***/*** г., ведно с касов бон № *** г., издадени от МБАЛ „***, относно потребителска такса на стойност 23.20 лева; касов бон № *** г., издаден от „Лемедия“ ООД, относно лекарствени средства на стойност 12.14 лева и фактура № *** г., издадена от МДЛ „Спектър“ ООД, относно МРТ на глава на стойност 350 лева. По отношение на лекия автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с pег. № ***, била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна полица ***, със срок на действие от 12.02.2023 г. до 11.02.2024 г. На основание чл. 429 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. На *** г. ищцата сезирала ответния застраховател с писмена претенция, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 КЗ) давало основание да бъде сезиран съда с настоящата искова молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че в случая не 3 били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като оспорва изложеното в исковата молба относно механизма на настъпване на произшествието, както и че същото да е настъпило вследствие нарушаване правилата за движение от страна на водача Д.У.К.У. - П.. Оспорва и твърдението относно настъпилите за ищцата телесни увреждания и влошаване на здравословното й състояние. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на ищцата, твърдейки, че същата била без поставен обезопасителен колан и с това си поведение нарушила разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. Оспорва иска и по размер, твърдейки, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Наред с това, оспорва и твърдението на ищцата за направени разходи за заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а относно правилността на решението в обжалваната му част извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установяват обстоятелствата, обявени от съда за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че между ответното дружество ЗК „Лев Инс” АД и собственика на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ***, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица ***, със срок на застрахователното покритие от 12.02.2023 г. до 11.02.2024 г.; както и че на *** г. е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на въпросния лек автомобил.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № ***, от който се установява, че вина за настъпването му има водачът на процесния лек автомобил, който в района на км 28+500 на ***, с посока от *** към гр. *** поради несъобразена скорост с пътните условия, релефа на местността и интензивността на движението, губи управление на МПС, отклонява се вляво и самокатастрофира, в резултат и на което е пострадала ищцата А. Г. А., пътуваща в автомобила.

С наказателно постановление № 23-1158- 002607/24.10.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР - Перник, на водача Д.У.К.У. - П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Видно от представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „***, ищцата А.Г.А.. е 4 била приета в лечебното заведение на *** г. и е била изписана на *** г., с поставена диагноза „Контузио капитис (без открити наранявания); Комоцио церебри“.

Във връзка с лечението си, ищцата е направила разходи, както следва: сумата от 23.20 лева, представляваща потребителска такса съгласно фактура № ***/*** г., ведно с касов бон № *** г., издадени от МБАЛ „***; сумата от 12.14 лева – стойността на лекарствени средства по издаден от „Лемедия“ ООД касов бон № *** г. и сумата от 350 лева - МРТ на глава по фактура № *** г., издадена от МДЛ „Спектър“ ООД.

С молба – претенция, получена от ЗК „Лев Инс” АД на 27.10.2023 г., (видно от приложеното по делото известие за доставяне), ищцата чрез упълномощен представител е поискала от ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 385.34 лева и неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие в общ размер на 20 000 лева.