Решение № 6 от 05.01.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ямбол, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200909 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. Д., ЕГН: ********** чрез адв. С.Ф. от САК срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6461286, издаден от ОДМВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадения електронен фиш по съображения, изложени в депозираната жалба. Иска се отмяна на атакувания електронен фиш и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2022 г. в 13.52 часа в обл.***, по път I-7км 242+000, в посока на движение на контролираните МПС от с.Зимница към Петолъчката е извършено нарушение за скорост с МПС „КИА Сеед“ с рег. № ***. При ограничение на скоростта до 50 км/ч е установено, че МПС-то се движи с превишена скорост от 74 км/ч, която след задължителното коригиране с - 3 км/ч е 71 км/ч. Превишението на скоростта от 2,1 км/ч е констатирано с автоматизирано техническо средство /АТСС/ TFR1-M 594, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС, като е изготвен клип № 18789. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

1

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е собственик на МПС, на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6461286, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

От процесуална страна е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение и неговата правна квалификация, което води до отмяна на издадения електронен фиш на процесуално основание. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП: При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш при описане на нарушението не е визирано, че има нарушаване на пътен знак, докато при определяне на правната квалификация на деянието е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В обжалвания електронен фиш не е посочено и не е ясно каква е скоростта, която е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която не трябва да се превишава. Визирания факт не може да се предполага, защото е елемент от фактическия състав на администартивното нарушение и пряко определя правната квалификация на деянието, а фактите определят приложимото право и съответно в дадения случай и сакционната норма. Това неточно описание ограничава съществено и правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно нарушение е извършил от фактическа страна и при това положение коя материална правна норма е нарушил. При така изложената фактическа обстановка в електронния фиш по-скоро може да се приеме, че има нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2 от ЗДвП, защото чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква от фактическа страна да е посочен пътен знак в електронния фиш или в процесния случай може само да се предполага кое от двете нарушения - по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено, защото фактическото формулиране на нарушението противоречи на неговата правна квалификация.

2

Констатираното нарушение не може да бъде преодоляно от съда чрез изменение на електронния фиш - чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, защото не е ясно дали наказващият орган е искал санкционирането на нарушителя по чл.21, ал.1 от ЗДвП или по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

По тези съображения, настоящия съдебен състав намира жалбата за основателна, а обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен следва да се отмени.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. се явява частично основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 500 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6461286, издаден от ОДМВР Ямбол, с който на Г. А. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Ямбол да заплати на Г. А. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес:

*** направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3