Решение № 118 от 26.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Карлово, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова в присъствието на прокурора Р. Г. И. като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101546 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът М. А. Д. с ЕГН **********, адрес град Б., община К., област Пловдив, *** – Хотел *** твърди, че с постановление от 09.12.2023 г. по бързо производство № 461/2023 г. по описа на РУ – Карлово към ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 14847/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като обвиняем бил привлечен ищецът М. А. Д., за това че на 09.12.2023 г. в гр. Б., обл. Пловдив, на *** управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 2.36 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM 0729, след като бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда на Районен съд – Карлово.

В сградата на РУ – Карлово на М. А. Д. бил съставен АУАН серия GA № 1058733 от 09.12.2023 г., като със заповед бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

С постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово от 09.12.2023 г. ищецът бил задържан в сектор „Арести“ – гр. Пловдив до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК – от 07:00 ч. на 09.12.2023 г. до 07:00 ч. на 12.12.2023 г.

Първоначално взетата мярка за неотклонение спрямо ищеца била „задържане под стража“, взета с определение от 11.12.2023 г. по ЧНД № 646/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, като с определение от 19.12.2023 г. по ВЧНД № 2581/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив същата била 1 изменена в мярка за неотклонение „подписка“.

Обвиняемият по БП № 461/2023 г. по описа на РУ – Карлово, М. А.

Д., не бил съгласен с показанията на техническото средство за концентрация на алкохол в кръвта, поради което пожелал да даде кръв за последващо изследване. Издаден бил талон и бил съпроводен до ФСМП – Карлово, където му била взета кръвна проба за изследване от медицинско лице.

По досъдебното производство била назначена и изготвена химическа експертиза, която дала заключение, че било установено наличие на алкохол с концентрация 1.97 на хиляда в кръвната проба, взета от М. А. Д..

По досъдебното производство ищецът бил привлечен и разпитан като обвиняем по чл. 343б, ал. 2 от НК. Наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово постановил на 09.12.2023 г. обвиняемият да бъде задържан в сектор „Арести“ – Пловдив, както и да бъдат извършени неотложни действия с оглед събирането, запазването и обезпечаването на доказателствата в наказателното производство.

Разпоредено било на полицейските служители да запазят местопроизшествието, като служител на РУ – Карлово извършил оглед на мястото и на превозното средство, което било описано по индивидуализиращи признаци и иззето. На 09.12.2023 г. били иззети МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ***, както и контактен ключ за него.

Със ЗППАМ от 09.12.2023 г. на РУ – Карлово на ищеца било отнето СУМПС след извършената проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARPM 0729 и установена концентрация на алкохол в кръвта 2.36 на хиляда. Със ЗППАМ № 23-0281-000526/11.12.2023 г. на РУ – Карлово било спряно от движение и МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ***.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.02.2024 г. по пр. пр. № 14847/2023 г. по ДП № 461/2023 г. по описа на РУ – Карлово към ОД на МВР – Пловдив, Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово било прекратено наказателното производство, водено срещу М. А. Д. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, била отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ и било разпоредено връщането на иззетите веществени доказателства – МПС и контактен ключ.

В мотивите на постановлението било посочено, че за да е налице съставът на престъплението по чл. 343б от НК, следвало по категоричен начин да бъде установено управление на МПС при съответната концентрация на алкохол. Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово приела, че обвиняемият не бил привел МПС в движение, а поради неадекватното си състояние заспал на волана. Установено било, че обвиняемият е употребил алкохол преди да се качи в автомобила, но след качването си не боравил с уредите за управление. Поради липса на обективния елемент от състава на престъплението, наказателното производство било прекратено. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът претърпял множество неимуществени вреди – в здравословен, социален и житейски аспект. Производството продължило около три месеца – от 09.12.2023 г. до 12.02.2024 г., през които ищецът търпял стрес, страх, притеснения и несигурност, включително и поради задържането си за срок от 11 дни, както и невъзможността да управлява МПС. Ищецът 2 оценил претърпените неимуществени вреди на 5 000 лева, като същите били пряка последица от повдигнатото обвинение.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, причинени при незаконно обвинение, когато наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление. Ищецът претърпял значителни психически страдания, тревожност, безсъние, социална изолация и влошено качество на живот, които били в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство. С оглед на всичко изложено и предвид тежестта на обвинението, продължителността на производството и настъпилите вреди, се приело, че справедливото обезщетение възлиза на 5 000 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2024 г.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди с което да осъди ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. А. Д. с ЕГН **********, адрес град Б., община К., област Пловдив, *** – Хотел *** сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно воденото наказателно производство срещу ищеца по ДП № 461/2023 г по описа РУ на МВР – Карлово, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановление за прекратяване до окончателното плащане.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска като неоснователен.

Ответникът сочи, че се твърдяло от ищцовата страна, че М. Д. във връзка с повдигнатото му обвинение имал сериозни лични семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес и тревожност. Трудно заспивал, имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуално осъдителната му присъда. Посочените признаци на психично състояние на тревожност и стрес според ищеца били пряка последици от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство №461/2023г. по описа на РУ - Карлово при ОД на МВР гр.Пловдив.

Прокурорът възразява срещу тези твърдения на ищеца, тъй като видно от предоставените свидетелства за съдимост, както и материалите по досъдебно производство №461/2023г. обвиняемият по него Д. бил обвинен за престъпление, извършено на 09.12.2023г. в гр.Б. по чл.343б, ал.2 от НК като управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. В това престъпление бил обвинен след като веднъж бил осъждан по НОХД 607/2022г. по описа на Районен съд гр.Карлово с влязъл в сила на 22.11.2022г. съдебен акт за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (отново за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол), за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено с 3 години изпитателен срок. Следователно твърденията на ищеца, че търпял изключително интензивни неимуществени вреди от незаконосъобразното обвинение срещу него, били неоснователни. Д. съзнавал, защото знаел своето предишно осъждане, че следвало да понесе наказателна отговорност за това, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол. Следователно твърдяното тревожно психическо състояние не било само последица от твърдяното от него незаконосъобразно обвинение по досъдебно производство № 461/2023г. на РУ - Карлово при ОД 3 на МВР гр.Пловдив, а и последица от осъзнатото от Д. съдебно минало.

Следователно осъждането с влязъл в сила съдебен акт по отношение на Д. правило невъзможно разграничаване на търпените неимуществени вреди, защото било логично той да се чувства притеснен за своето бъдеще и да има семейни проблеми с оглед трайната му нагласа да върши престъпления, като не се съобразява с разпоредбите на ЗДвП.

На досъдебното производство, вкл. и в това по вземане на мярка „Задържане под стража“ било видно, че обв. Д. дал обяснения, в присъствието на защитник, при което признал факта, че бил употребил алкохол и управлявал моторното превозно средство, като изложил мотиви за това си поведение, а именно крайна необходимост. В последващи обяснения отрекъл въобще да бил управлявал автомобила, като заявил, че умишлено излъгал в предходните си обяснения за да не злепостави нападателите му, заради които се наложило да управлява автомобила. Но видно от приложения огледен протокол и фотоалбум по делото, и тези втори обяснения не били достоверни с оглед мястото на проверката, фиксирано в огледния протокол. Това място отговаряло именно на първоначалните му обяснения, че той управлявал автомобила си до тази местност за да избяга от нападателите си. Именно това недобросъвестно процесуално поведение на Д. довело и до последвалото определяне от съда на мярката „Задържане под стража“ .

Друг довод срещу размера и основателността на претендираното обезщетение бил фактът, че наказателното производство било приключило в разумни срокове и се водило за леко престъпление по аргумент на чл.93, т.7 от НК.

Действията на полицейските органи, които са упражнили правомощия по съставяне на АУАН, заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ПАМ по ЗДвП били извънпроцесуална дейност, върху която Прокуратурата не упражнявала ръководство и надзор, и съответно не била пасивнолегитимирана да отговаря. Претендираните неимуществени вреди в размер на 5000 лева били неоснователно завишени и сумата била несъответстваща на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и социално – икономическите условия в страната. Същата била недоказана, тъй като не било посочено как точно била формирана. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определяло на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия били извършени с участието на ищеца, как били извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли било ефективно разследване в разумен срок и т. н. досъдебното производство било образувано за леко престъпление и не били налице данни за трайни вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца.

Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, моли съда да съобрази, че делото по ЗОДОВ не се отличава с правна и фактическа сложност. Съгласно решение на СЕС по дело № С - 438/2022г., съдът следвало да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

4

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за прекратяването му на основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено, че спрямо него е била вземат мярка за неотклонение задържане под стража, а в последствие - подписка, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди.