Решение № 5051 от 22.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5051 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20251100102607 по описа за 2025 година

Ищецът И. С. Х. твърди в исковата молба, че на 14.11.2017 г. е извършена проверка на лек автомобил „Субару“, модел „Джъсти“, рег. ****, паркиран на паркинга пред бл.

331А, ж.к. „Красна поляна“, срещу магазин „Mybest“, като е изготвен протокол за претърсване и изземване. Образувано е бързо производство № 227 ЗМК 2557/2017 г. по описа на 03 РУ-СДВР. На 15.11.2017 г. ищецът е предал ключа от автомобила и два бутона, ведно с метален ключодържател. Поддържа, че на 11.12.2017 г. е привлечен като обвиняем за това, че на 14.11.2017 г. в лекия автомобил е държал без надлежно разрешително по ЗКНВП, високорискови наркотични вещества – коноп и кокаин, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.

2, т. 1 от НК. Сочи, че на 29.03.2018 г. е внесен обвинителен акт за горепосоченото престъпление, като е образувано НОХД № 5693/2018 г. по описа на СРС, НО, 97 състав. С присъда от 24.02.2020 г. СРС е признал за невиновен ищеца и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Впоследствие, след отмяна на тази присъда от СГС, е постановено нова присъда № 315/17.05.2024 г. по НОХД № 5995/2023 г. на СРС, която е влязла в сила.

Ищецът сочи, че в случая е налице незаконно обвинение в извършването на престъпление и нарушено право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ. Сочи, че в случая липсва проведена процедура по чл. 60а от ЗСВ, като претендира в при определяне на глобалното обезщетение за неимуществени вреди да се вземе предвид наличието на бавното правосъдие – наказателното производство е продължило за период от 14.11.2017 г. – до 04.06.2024 г.

/датата на влизане на присъдата/, близо 7 години.

Ищецът поддържа, че наличието на неприключило производство за тежко престъпление, е създавало притеснения, дали би могъл за позиционира себе си подходящо, за да намери стабилна работа и да създаде семейство. Сочи, че участието в съдебните заседания, а преди това в различни процесуално-следствен действия е изключително ограничаващо и утежняващо живота му. В исковата молба се поддържа, че неимуществените вреди се изразяват в накърняване на доброто име, оценката в обществото, загуба на доверие в правозащитните органи, нравствени, емоционални и психически терзания на личността, 1 силно неудобство и чувство на унижение, ограничаване на възможността за полагане на труд и др. Дългият период на продължителност на наказателното производство допълнително довел до психически терзания и несигурност за бъдещето.

Претендираното обезщетение за имуществени вреди, е в размер на стандартния пазарен наем за лишаване от правото на ползване на лек автомобил „Субару“, модел „Джъсти“, рег. ****, за периода от 12.01.2018 г. датата на издаване на постановление на СРП, с което е отказано връщане на МПС/ до 29.03.2018 /датата на постановяване на определение от СРС, с което е върнат иззетия лекия автомобил/.

Ето защо, ищецът И. С. Х. моли съда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2б от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 1, т. 1, пр. 1 от НК, за което лицето е било оправдано с присъда № 315 от 17.05.2024 г. по НОХД № 5595/2023 г. по описа на СРС, НО, 111 състав и от нарушение на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законна лихва от 04.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 3 040 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стандартния пазарен наем за лишаване от правото на ползване на лек автомобил за периода 12.01.2018 г. до 28.03.2018 г.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана и неоснователна. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер. Поддържа, че по воденото срещу ищеца наказателно производство са повдигнати две обвинения, като само за едното от тях той е бил оправдан на реабилитиращо основание по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК, като по другото, не му е наложено наказание,заради изтичане на предвидената в наказателния закон давност. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като сочи, че същият няма качество на наемател по отношение на автомобила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото е представен протокол за претърсване и изземане от 14.11.2017 г. на лек автомобил „Субару“, модел „Джъсти“, рег. ****, паркиран на паркинга пред бл. 331А, ж.к.

„Красна поляна“, както и определение от 15.11.2017 г., по ч.н.д. № 19120/2017 г. с което е одобрен същия.

На 11.12.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем на разследващ полицай при 03 РУ на СДВР, на ищеца И. С. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 1, т. 1, пр. 1 от НК.

С присъда от 24.02.2020 г. НОХД № 5693/2018 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, ищецът е признал за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

С решение № 294 от 26.04.2023 г., постановено по НОХД № 4954/2021 г. по описа на СГС, НО, IX въззивен състав, е отменена изцяло оправдателната присъда и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на стадия на разпоредителното заседание.

Видно от присъда № 315 от 17.05.2024 г., постановена по НОХД № 5995/2023г. на СРС, НО, 111 състав, е признат за виновен И. С. Х. за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, пр. 1 НК за обект № 2, като поради това, че случая е маловажен не е наказан на основание чл. 305, ал.5, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК не го наказва, като е признат за невинен за останалите обекти, посочени в диспозитива на присъдата и е оправдан по този пункт на обвинението в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 04.06.2024 г.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза 2 се установява, че общия размер на наема за процесния период, е в размер на 904,13 лева.

Съгласно чл.79, ал. 2 от НК, наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената от закона давност. Съответно в чл.

24, ал.1, т. 3 от НК е предвидено, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление за единия от обектите, видно от присъдата от 17.05.2024 г. и поради обстоятелството, че е приложен закона за давността, същият не е наказан. Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди за обвинението в тази част.

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника касателно постановената оправдателна присъда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, както и на основание чл. 2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, с оглед продължителността на производството, и липсата на фактическа и правна сложност на наказателното производство.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

В случая, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.

3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК , което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (близо 7 години), обстоятелството, при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, съобразно показанията на свидетеля Г.С.В., начин на живот и среда, съдът намира, съобразявайки социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на И. С. Х. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 2 000 евро, като при определянето му съдът отчете обстоятелството, че на ищеца не е бил задържан и че в една част от обвинението, същият е признат за виновен.

По горните съображение, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 2 000 евро до пълния предявен размер от 15 338,76 евро. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.06.2024 г.

Относно имуществените вреди не е налице основание за присъждането им, доколкото предвид наличието на осъдителна на практика присъда за една част от обвинението, е налице основание за изземването на автомобила като средство на престъплението по чл.

354а от НК. Следователно претенцията за присъждане на сумата от 1 554,33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стандартния пазарен наем за лишаване от правото на ползване на лек автомобил за периода 12.01.2018 г. до 28.03.2018г.

Относно разноските

С оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал.

3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 5,11 евро за заплатена държавна такса, както и сумата от 500 евро за адвокат /съдът намира възражението на ответника за прекомерност за основателно, като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно заседание, поради което редуцира размера на същото/ Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати 3 на И. С. Х., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, представляван от адв. Д. П., гр. София, ул.

**** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 2 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила от присъда от № 315/17.05.2024 г. по НОХД № 5995/2023 г., ведно със законна лихва, считано от 04.06.2024 г. (датата на влизане на присъдата) до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2 000 евро до пълния предявен размер от 15 338,76 евро, както и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 1 554,33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стандартния пазарен наем за лишаване от правото на ползване на лек автомобил Субару“, модел „Джъсти“, рег. **** за периода 12.01.2018 г. до 28.03.2018 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да И. С. Х., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата в размер на 5,11 евро за заплатена държавна такса и сумата от 500 евро, за възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4