Решение № 859 от 17.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Бургас, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500985 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. Д. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес:с.Л.,община Р.,област Б.,подадена чрез пълномощника му адв.Иглика Станева от АКДобрич срещу Решение №57 от 12.04.2022г.,постановено по гр.д.№147/2022г.по описа на АРС,с което съдът е отхвърлил иска на въззивника А. с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за осъждане на ответника „Дженерали Застраховане“АД с ЕИК-030269049 да заплати на ищеца И. Д. А. сумата от 538.85 лева,представляваща застрахователно обезщетение по договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ ,застрахователна полица №** за причинени имуществени вреди на л.авт.“Мерцедес Е 320 ЦДИ“,с рег.

№***,настъпили в резултат на застрахователно събитие от 15.06.2019г.срещу 16.06.2019г.

С въззивната жалба е оспорено решението на АРС като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се прави оплакване,че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,като е извършил непълен доклад по делото,несъобразен с представените доказателства,който няма изискуемото съобразно чл.146 ГПК съдържание. Въззивникът сочи,че в резултат на пропуските на съда при изготвяне на доклада и липсата на указания,че ищецът следва да ангажира доказателства досежно механизма на застрахователното събитие,мястото и часа на настъпването му той не е ангажирал такива,а в мотивите на съдебното решение АРС е обосновал извод,че искът е недоказан,тъй като ищецът не е ангажирал доказателства,установяващи горните факти. На следващо място се прави довод,че съдът едностранчиво е разгледал представените писмени доказателства,като е приел тезата на ответника,че не са спазени условията на т.46.3 от ОУ към договора,изискващи незабавно 1 уведомяване на всички компетентни органи за настъпилото застрахователно събитие,а представената служебна бележка от РУ-МВР е приел,че не гарантира достоверност на информацията,поради разминаване в датите,посочени в исковата молба и представената служебна бележка.Тези изводи са оспорени,като въззивникът е посочил,че в исковата молба е посочена датата 16.06.2019г.-сутринта,като е заявил,че е възможно събитието да е настъпило през нощта на 15.06 срещу 16.06.2019г.и в първия работен ден ищецът е сезирал РУ на МВР,за което впоследствие е получил удостоверителен документ. Счита,че с тези действия е изпълнил задължението си по т.46.3 от ОУ и изводът на съда в обратния смисъл е неправилен. На следващо място се сочи,че съдът не е коментирал наличието на забрана по чл.106 ал.5 КЗ,застрахователят да изисква от застрахования доказателства,с които не може да се снабди поради нормативни пречки,предвид разпоредбите на Наредба №І-3-41 от 12.01.2009г.,като в конкретния случай несъставянето на протокол от органите на МВР не представлява неизпълнение на задължение от страна на застрахования. Посочва,че в съдебно заседание ищецът е направил възражение за нищожност на основание чл.146 ал.1 ЗЗП на клаузата по т.58.1 от ОУ по застраховката,поради противоречие с императивна норма на закона- чл.408 ал.1 т.4 и чл.106 ал.5 КЗ,както и чл.386 ал.2 КЗ,като неравноправна на основание чл.143 ЗЗП.Във въззивната жалба това възражение също се поддържа,като са изложени аргументите в негова подкрепа и се оспорва становището на АРС,в което е възприета тезата на ответника в отговора на исковата молба и възражението е отхвърлено като неоснователно.Моли да се отмени решението на АРС и въззивният съд да постанови ново решение по съществото на спора,като уважи предявеният иск. Направено е искане по доказателствата- да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията на довеждане,но въззивникът не е посочил съобразно процесуалните изисквания на чл.156 ал.2 ГПК за кои факти ще бъде разпитван всеки свидетел и по каква причина не са били ангажирани показанията им пред АРС.

В представения писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба като неоснователна.Намира за неоснователно оплакването на въззивника за допуснати от АРС процесуални нарушения при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК ,като се сочи,че доказателствената тежест е правилно разпределена от районния съд,а на ищеца е било указано ,че следва да установи твърдяното застрахователно събитие,механизма на настъпването му и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и твърдените вреди.Съдът няма процесуално задължение да указва на страната дали представените от нея доказателства са достатъчни или не,в какъвто смисъл е и константната съдебна практика на ВКС.Възражението за нищожност на клаузата на т.58.1 от ОУ въззиваемата страна намира за неоснователно,като излага подробно своята правна теза по този въпрос и се позовава на съдебна практика.

В съдебно заседание въззивникът А.,редовно уведомен не се явява,представлява се от адв.Станева, която поддържа въззивната жалба и настоява за уважаването й. Няма нови искания по доказателствата,поддържа направените с въззивната жалба доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Няма нови доказателствени искания.

При служебната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.269 ГПК,въззивната инстанция го намери за валиден и допустим.

Доказателствените искания на въззивника съдът остави без уважение като неоснователни.

По съществото на спора и наведените във въззивната жалба оплаквания за 2 незаконосъобразност на съдебното решение на БРС,въззивният съд намери следното:

АРС е дал правилна правна квалификация на предявения иск – по чл.405 ал.1 КЗ,в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.

За да достигне до крайния си извод за неоснователност на предявения иск,районният съд е приел, че събраните по делото доказателства не са достатъчни,за да бъде установен по несъмнен начин механизмът на настъпилото застрахователно събитие. Като втори довод за отхвърляне на иска съдът е посочил,че дори ако се приеме,че механизмът е установен,то е налице основателен отказ на застрахователя да заплати обезщетението,тъй като е бил изчерпан уговореният между страните подлимит на застрахователни събития,т.е.приложима е т.58.1 от ОУ. Клаузата на т.58.1 от ОУ е оспорена от ищеца като нищожна и неравноправна,а възражението му е разгледано от АРС и е било намерено за неоснователно.

Страните не спорят,че между тях е възникнало и съществувало към 15/16.06.2019г. облигационно правоотношение по договор за застраховка „Комбинирана автомобилна застраховка“Автогрижа““,сключен при Общи условия на 31.08.2018г.,с период на застрахователното покритие от 00.00 часа на 01.09.2018.до 23.59 часа на 31.08.2019г.

Застрахован е бил лек автомобил,собственост на ищеца марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“,с рег.

№ А 8730 МХ.

Ищецът е твърдял,че на 15.06.2019г. автомобилът е бил паркиран последователно на няколко различни места в гр.Д.,а вечерта е бил паркиран в близост до жилищния блок,в който е живеело упълномощеното от собственика да ползва и управлява автомобила лицеП. Л.. Сутринта на 16.06.2019г. П. Л. забелязал увреждания по автомобила,представляващи простъргвания по задната му дясна броня,които наподобявали увреждания от преминаващ в близост друг автомобил или са настъпили в резултат на съприкосновение с друг твърд предмет. Тъй като увреждането било незначително и било установено в почивен ден,г-н Л. уведомил органите на МВР в първия работен ден- на 17.06.2019г.,като му е било издадено удостоверение по образувана преписка в МВР –Първо РУ Добрич. Заявено е било от ищеца,че на същия ден 17.06.2019г. пълномощникът му П. Л. е уведомил и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,описвайки го в съответния формуляр,предоставен му от представител на застрахователя в гр.д.. Ищецът също е твърдял,че в застрахователното дружество е била заведена преписка по заявената щета,извършен е бил оглед на автомобила и е издаден опис-заключение за вредите на МПС,в който са описани установените увреждания.

Ответникът е заявил насрещно твърдение,че щетата,за която ищецът претендира обезщетение има декларативен характер,а описаните увреждания попадат в хипотезата на т.58.1 от ОУ по застрахователния договор,но тъй като към момента на заявяването им застрахователят вече е изплатил на застрахованото лице обезщетения за събития,установени само с декларация,договореният в т.58.1. от ОУ лимит е бил изчерпан.В тази връзка ответникът е навел довод,че за да е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение извън хипотезата по т.58.1 от ОУ ищецът е следвало да представи документ,издаден от компетентен държавен орган /протокол за ПТП,двустранен протокол за ПТП или др./,което би представлявало основание за плащане на застрахователно обезщетение по друга клауза от ОУ,което не е било сторено.В подкрепа на това възражение,ответникът е твърдял,че ищецът не е ангажирал доказателства относно механизма и начина на настъпване на вредите.

В подкрепа на твърденията си за настъпилото застрахователно събитие ищецът е представил удостоверение №5469 от 19.06.2019г.издадено от началника на Първо РУ на МВР гр.Д.,от съдържанието на което се установява,че по заявление на П. С. Л. от 17.06.2019г. е била заведена преписка №1717000 -3795/2019г. В заявлението П. Л. е посочил,че на 16.06.2019г.е установил,че процесният по настоящото дело автомобил е с надраскан заден калник и дясната част на задна броня в протежение към калника,а автомобилът е бил паркиран на неохраняем паркинг пред адреса,на който живее заявителят Л. в град Д..

3

Представени са и неоспорени от ответника документи- опис-заключение за вреди на МПС от 17.06.2019г.,искане за оценка на вреди по застраховка“Каско“ на МПС от 17.06.2019г.,писмо от застрахователя до П. Л. от 24.06.2019г. Във всички документи вредите и механизмът на настъпване на застрахователното събитие са били описани по един и същ начин. От заключението на вещото лице по приетата в производството по чл.207 ГПК съдебна автотехническа експертиза се установява,че вещото лице е извършило оглед на автомобила през м.декември 2019г.и е установило наличието на сочените от ищеца увреждания,като е дало отговор,че те съответстват да са получени по механизма,заявен от ползвателя на автомобила- в резултат на съприкосновение с друго превозно средство или неустановен твърд предмет.

Съгласно т.52.6 от ОУ при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение застрахованото лице следва да представи документ от компетентните органи,удостоверяващ настъпването на събитието. Документите са изброени в т.52.6.1- т.52.6.5,т.52.7 от ОУпротокол за ПТП или протокол за ПТП с пострадали лица;служебна бележка от хидрометеорологичната служба или кмета на населеното място,в което е настъпило събитието/при природни бедствия/;служебна бележка от съответното звено на службите по ПАБ/при пожар/;служебна бележка от РПУ и по преценка на застрахователя Постановление за спиране на наказателно производство/при кражба или грабеж на цяло МПС/; служебна бележка от РПУ за злоумишлени действия на трети лица,а ако са увредени до 4 основни детайла при желание на застрахования преписката може да се приключи без служебна бележка,при прилагане на т.58.1 от ОУ;двустранен констативен протокол ,изготвен в съответствие с приложимото право/при ПТП/.

В т.58.1. от ОУ е договорено,че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при събития,доказани изключително с декларация на застрахования и без документи,издадени от компетентните държавни органи,удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без двустранен констативен протокол за ПТП,съставен съгласно изискванията на приложимото право. В този случай застрахованият има право да получи обезщетение само ако застрахованото МПС се движи на собствен ход,щетите са незначителни и общият размер на изплатените обезщетения за събития,доказвани с декларация не надхвърля 15% от застрахователната сума,но не повече от 4 000 лева.