Присъда № 7 от 31.03.2025, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7 от 31.03.2025 година по НОХД № 187/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) (пребразувано от Бързо такова с Постановление от 08.08.2024 година на Прокурор С.) № 300/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1049/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига обвинение на Л. П. Т., родена на ********** година в град Харманли, област

Хасково, ромка, българска гражданка, живуща в град

*******************************************************************, с основно образование, неомъжена, ЕГН **********, осъждана, за това, че в периода от месец декември 2023 година до декември 2024 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020 година по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 г одина, изменено с Решение № 134 от 13.07.2023 година, постановено по гр.дело № 144/2023 година по описа на Р С - Свиленград, влязло в сила н а 11.08.2023 година, да издържа своите низходящи - синовете си Т. М.в З., роден на ********** година и Д. М.в З., роден на ********** г одина, чрез техния баща и законен представител М. Т. З. от град Свиленград, област Хасково, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: по 13 месечни вноски от по 195 лв. за всяко от двете деца ил и всичко общо дължима сума за издръжка в размер на 5 070 лв., като деянието е извършено повторно - след като е осъдена с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Л. П. Т. и служебният й защитник – адвокат З. Ч., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказание „Пробация” в размер на 1 година и 4 месеца при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, както и на кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”.

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград: Прокурор Д. С. поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както 1 и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Т.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 4 от НК наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, като й бъде наложено наказание „Пробация” в размер на 1 година и 4 месеца, както и наказание „Обществено порицание”.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на децата Т. и Д. М.ви З.и съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпращат представител.

Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия Т. и нейния защитник – адвокат З. Ч., в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Т. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия Л. П. Т. индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 250313005000121211, издадена от Бюро за съдимост при РС – Харманли чрез Бюро за съдимост при РС - Свиленград, подсъдимият Т. е осъждана три пъти за престъпление по чл. 183 от НК, като с последната Присъда № 24/02.11.2023 година, постановена по НОХД № 409/2023 година по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023 година, е наказана за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК за това че периода от месец май 2022 година до месец юни 2023 година, включително, съзнателно не е изпълнила задължението си да издържа свои низходящи – синовете си Т. и Д., като деянието е извършено повторно, като й са наложени 2 наказания „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за по 1 година и 2 месеца и „Обществено порицание”.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият Т. не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има още едно малолетно дете – И. Л.Т..

Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Младши експерт Искрен Иванов (служител на РУ – Свиленград) срещу подсъдимия Т. има заведен заявителски материал и криминалистическа регистрация за неизпълнение задължение за издръжка и не се издирва от органите на реда.

Л. Т. живеела на семейни начала със свидетеля М. Т. З. от 2008 година. От съвместното им съжителство се раждат синовете им - Т. М.в З., роден на ********** година и Д. М.в З., роден на ********** г одина.

Родителите били във фактическо съжителство около 12 години, но отношенията им се влошили и в началото на месец март 2020 година, се разделили. След раздялата им малолетните деца остават да живеят в дома на баща си, находящ се в град Свиленград, област Хасково, на **************************, като бащата полага грижи з а тях. Майката не плаща парични средства за издръжката им. Поради това в края на лятото на 2020 година М. З. завежда гр.дело пред РС - Свиленград, образувано под № 480/2020 година, като с влязло в сила на 09.03.2021 година Решение № 260009 о т 20.01.2021 година, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца е предоставено на бащата, а майката е осъдена да заплаща чрез баща им месечна издръжка в размер от по 162.50 лв. за всяко едно от децата. Въпреки влязлото в сила Съдебно решение Т. не изплаща дължимите от нея парични суми за издръжките на децата.

По тази причина М. З. подава Жалба до Прокуратурат а като е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и с постановената по НОХД № 761/2021 година на PС – Свиленград, Присъда № 15/22.10.2021 година Т. е осъдена.

След като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, Т. продължава да не плащала издръжката на малолетните си деца, поради което М. З. отново подава Жалба до Прокуратурата, като е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл.

26, ал. 1 и ал. 3 от НК и с постановената по НОХД № 302/2022 година на РС – Свиленград Присъда № 8/02.06.2022 година Т. е осъдена.

След като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК, Т. продължа ва да не плащала издръжката на малолетните си деца, поради което М. З. отново подава Жалба до Прокуратурата, като е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и с постановената по НОХД № 409/2023 година на РС – Свиленград Присъда № 24/02.11.2023 година Т. е осъдена (както вече бе посочено по-горе).

3

Междувременно М. З. подава Искова молба до РС – Свиленград с искане да бъде увеличен размера на държимите издръжки за двете деца. С Решение № 134/13.07.2023 година, постановено по гр.дело № 144/2023 година, състав на РС – Свиленград увеличава месечните издръжки за двете д е ц а н а п о 195 лв., считано от 28.02.2023 година до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа. Решението влиза в сила на 11.08.2023 година.

След осъждането по последното цитирано НОХД, Л. Т. продължава да не заплаща дължимата издръжка за децата си, поради което М. З. отново депозира Жалба до Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, по повод на която е образувано настоящото ДП.

Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става ясно, че бащата отглежда децата в семейна среда, подпомаган от бабата по бащина линия и от двете си сестри, осигурил им е подходящо жилище, което е електрифицирано и вдоснабдено и обзаведено функционално с необходимите мебели, задоволяват се нуждите и потребностите им събразно възможностите на бащата, детето Т. е записано в VI клас в ПОУ „Иван Вазов” в град Свиленград, а детето Д. е във II клас в същото училище, децата редовно посещават учебните занятия и се стараят да усвояват преподавания им учебен материал, децата са емоционално привързани към бащата и към бабата по бащина линия.

По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на децата Т. и Д.. Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият Т. да е изпълнила задължението си за плащане на дължимите издръжки в сумарен размер от 5 070 лв. за двете деца.

Разпитана в хода на ДП подсъдимият Т. заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна. Изразява съжалението си като заявява, че н е е имала финансова възможност да плаща издръжките на децата си, тъй като имала дете на 3 години, за което полагала грижи и тъй като била безработна. В съдебната фаза на процеса подсъдимият Т. се признава за виновна.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия Т., подкрепени от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – 4 свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Жалба; Акт за раждане на детето Д.; Акт за раждане на детето Т.; Решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година;

Решение № 134/13.07.2023 година по гр.дело № 144/2023 година на РС Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година; Писмо от ДСИ при РС – Свиленград; Присъда № 24/02.11.2023 година, постановена по НОХД № 409/2023 година по описа на РС – Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023 година; Социален доклад; Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и др.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 о т НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: М. Т. З. и Д.А.Д., материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането и м . Разпитаният свидетел – полицейски служител, е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се установява свидетелят – полицейски служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия Т., поради което да цели увреждането й, като й припише престъпление, което не е извършила. Описаната фактическа обстановка относно периодът, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия Т. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Актове за раждане на децата, Решение № 260009/20.01.2021 година по гр.дело № 480/2020 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година, Решение № 134/13.07.2023 година по гр.дело № 144/2023 година на РС Свиленград, влязло в сила на 11.08.2023 година, Присъда № 24/02.11.2023 година, постановена по НОХД № 409/2023 година по описа на РС – Свиленград, влязла в сила на 18.11.2023 година и др.