Протокол № 780 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 780 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора С. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100132 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. А. се явява лично редовно призован. За него се явява адв. П.

Г. назначена, в качеството на особен представител. Страната е редовно призована.

За Върховен касационен съд не се явява представител редовно уведомени. От К. Н. пълномощник на ответника е постъпила молба на 12.12.2025г., в която е изразено становище да се даде ход на делото и да се гледа делото в негово отсъствие.

За ОП се явява прокурор С. Д..

Адв. Г.: – Да се даде ход на делото.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В цитираната по-горе молба от ответника е изложено становище, че се поддържа подадения от същия отговор по исковата молба на Н. А.. Развити са доводи по същество. Изразено е становище, че няма възражения по проекта за доклад. Изразено е становище по доказателствените искания, също и по молбата от 24.11.2025 г. на ищеца за отправено преюдициално запитване до 1

Европейския съд по формулираните в нея въпроси и искането за спиране на настоящото производство.

Адв. Г.: - Поддържам ИМ и направените с нея доказателствата. Моля ищецът да посочи имената на свидетелите, които е поискал да бъдат разпитани за установяване на фактите и обстоятелствата в ИМ и досежно претърпените неимуществени вреди. Оспорвам отговора, който е подаден от ответната страна. Запозната съм с молбата за искането за преюдициално запитване и я поддържам. Вярно е, че се касае за първа инстанция и все пак няма да има окончателен акт, но все пак той ще вземе становище по повод направеното преюдициално запитване.

Прокурорът: - Исковата молба е процесуално допустима, не се противопоставям на направените доказателствените искания за прилагане на съответните граждански дела и допускане в качеството на свидетели на две лица посочени от ищеца. По отношение на молбата от 24.11.25г. за преюдициално запитване намирам същата за неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Съдът съобразявайки становището на процесуалните пълномощници на страните и след като установи, че не се налага допълване на доклада, обявява същия такъв какъвто е обективиран в определението връчено на същите, като го допълва единствено със становището на прокуратурата, която до момента не е изразила такова в хода на размяна на книжата по делото и за това и на чл.

375 и чл. 146 от ГПК съдът пристъпи към доклад по делото:

Делото е образувано е по искова молба вх. № 1914/18.02.2025 г. от Н. Н.

А., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Пазарджик, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 794/16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2020 г., ІV г. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

Недопускайки до касационно обжалване Решение № 169/22.06.2020 г. по ВГД №219/2020 г. по описа на ПзОС, с което е потвърдено Решение №136/31.01.2020 г. по гр.д.№656/2019 г. по описа на ПзРС, с което е отхвърлен 2 иск с правно основание чл.71 ал.1 т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушение на забраната за дискриминационно третиране на ищеца от ответника ГДИН – София и иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от него, ВКС е допуснал нарушение на забраната за недискриминация. В този смисъл ищецът твърди, че ВКС като е приел в константната си практика, че по неблагоприятното третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признака лично или обществено положение. Не е сходно и не може да се сравнява за целите на ЗЗДискр. положението на ищеца, и това на осъдените на лишаване от свобода за определен срок. Във връзка с това е прието, че режимът в местата за лишаване от свобода, както и ограниченията и лишенията, на които са подложени осъдените, е различен за осъдените на доживотен затвор и тези, които са осъдени на лишаване от свобода за определен срок, както и е различен в затворническите заведения в цялата страна. Тези изводи на ВКС според ищеца са и в противоречие с Решение №14/1992 г. на КС на РБ, с което е прието, че равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата и е общ за цялата правна система на РБългария.

Съобразно тези аргументи ищецът твърди, че с константната си практика ответникът по настоящето производство ВКС, е допуснал нарушение на чл.2 от ДЕС, чл. 18 от ДФЕС, чл. 20 и чл.21 от ХОПЕС, а именно забраната за недискриминация, което нарушение е съществено и от него безспорно произтичат поддържаните неимуществени вреди за ищеца.

Ето защо моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

Направени са и доказателствени искания:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ВКС депозира отговор, с който изразява становище, че исковата молба продължава да е нередовна, евентуално, че исковете са неоснователни. Поддържа се, че не става ясно чрез кои действия/бездействия ответникът е причинил твърдяните неимуществени вреди. Страната е длъжна да сочи фактите, на база на които сезиращият съд е длъжен да въздаде и правото. Искът се твърди, че е недопустим и поради това, 3 че се иска пререшаване на делото, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ако по настоящото дело се реши, че процесното определение на ВКС е незаконосъобразно, то това би било недопустимо произнасяне съобразно чл.

297 и чл. 298 от ГПК.

Не били доказани и твърдените неимуществени вреди. Посочват се мотивите на ВКС, за да не допусне до касационно обжалване решението на ПАС, като се твърди, че определението е валидно и правилно, каквато е и константната съдебна практика на съда.

Прави се възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение, както и на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли се за отхвърляне на иска с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В днешното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура излага становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Съобразно изложеното от страните съдът приема, че е сезиран с иск с правното основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ - главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния.

По редовността на ИМ и допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Анализът на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на ВКС.

УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване съобразно разпределената им доказателствена тежест.

С Определение № 703/8.10.2025г. съдът се е произнесъл по доказателствените им искания.

Предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото.

Адв. Г.: - Нямам възражения по доклада.

Прокурорът: - Нямам възражения по доклада

По доказателствата:

4

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото на 7.11.2025 г. е постъпило Гр.д. № 656/2019г. по описа на РС – Пазарджик ведно с В.гр.д. № 219/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Адв. Г.: - Да се приеме.

Прокурорът: - Да се приеме.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА Гр.д. № 656/2019г. по описа на РС – Пазарджик ведно с В.гр.д. № 219/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Ищецът Н. А.: - Посочвам имената на свидетелите, които искам да бъдат разпитани това са: Д. П. Г. и С. Г. Р.. Ще установяват, че съм претърпял неимуществени вреди, които съм претърпял от ВКС - болки, страдания, безсъние, нечовешко отношение, изтезаване, нервирам се в килията, говоря си сам.

Прокурорът: - Да се допуснат свидетелите, не възразявам.

Съобразявайки искането на Н. А., както и становището на процесуалните пълномощници съдът намира, че следва да бъдат допуснати до разпит посочените от ищеца свидетели, като разпитът ще бъде проведен при условията на чл. 156а ал. 2 от ГПК, а именно чрез видеоконферентна връзка, поради обстоятелството, че свидетелите се намират в Затвора – Пазарджик.

За това съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА в качеството на свидетели в следващото съдебно заседание Д. П. Г. и С. Г. Р., чийто разпит да се извърши чрез видеоконферентна връзка със Затвора-Пазарджик.

Да се уведомят свидетелите, съответно началникът на Затвора – Пазарджик за оказване на необходимото съдействие във връзка с разпита им чрез видеоконферетна връзка за посочената дата и час, в присъствието на служител по чл. 150, ал. 3 от ГПК, който следва да бъде осигурен.

Предвид постъпилата молба от 24.11.2025г. по делото съдът съобразявайки изразените от страните становища в днешното съдебно 5 заседание счита, че следва да даде указания на особения представител на ищеца за въвеждане на молбата изходяща от Н. А. в съответствие с изискванията на чл. 628 и сл. от ГПК и по-конкретно чл. 630, а именно да се конкретизира запитването ясно и точно, както и да се формулират въпросите към съда, които разбира се трябва да бъдат относими към настоящия спор.

Едва след представяне на такова уточнение съдът ще се произнесе по основателността на искането формулирано в молбата изходяща от ищеца.