Решение № 22 от 14.02.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бяла, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й.а като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20244510100865 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Ц. Й. И. с

ЕГН **********, чрез пълномощник Адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - гр. Русе, срещу Н. Б. Н. с ЕГН **********

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Н. Б. Н. с ЕГН ********** дължи заплащане на Ц. Й. И. с ЕГН ********** на сумата от 10 000 /Десет хиляди/ лева главница, представляваща остатък от дължими суми по 2 бр. запис на заповед от 01.04.2022 г. и 02.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред БРС на 09.09.2024 г., издадена по Частно гражданско дело № 20244510100757 по описа за 2024 година на Районен съд - Бяла, до изплащане на вземането.

Поддържа,че на 01.04.2022г. и 02.04.2022г. с договори за заем предоставил на ответника сумата в общ размер на 15 000лв. Съгласно чл.4 от договорите задълженията на заемателя били обезпечени с издадени два бр.ЗЗ, съответно на 01.04.2022г. и 02.04.2022г., с падеж на всяка -31.05.2022г.

Сочи,че ответникът-заемател периодично погасявал сумите по договорите, като до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК погасил сумата от 3000 лв. по първия договор и 2000 лв. по втория договор.Твърди,че към 31.05.2022 г. е настъпил падежа на задължението и за него е възникнало правото по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да иска реалното му изпълнение. За събиране на вземането си подал заявление по чл. 417 от ГПК по Частно гражданско дело № 20244510100757 по описа за 2024 година на Районен съд - Бяла, срещу ответника за дължимата към датата на заявлението сума по двата договора, в общ размер от 10 000 /Десет хиляди/ лева, лихви и разноски.Издадена била ЗИПЗ по която ответника възразил с оглед на което и 1 предвид дадените указания на заповедния съд предявил иск за установяване на вземането си.

Претендира разноските по заповедното и исково производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответника представя отговор на исковата молба,с който счита иска за допустим,но неоснователен и претендира отхвърлянето му.

Възразява да има неплатени парични задължения към ищеца;не помни да е получавал в заем сумите,посочени в цитираните в исковата молба договори за заем.Оспорва факта на предевяване на процесните. ЗЗ.

Твърди,че не са му връчени описаните в исковата молба доказателства:Договор за заем от 01.04.2022г.,Запис на заповед, дата на издаване 01.04.2024г, Договор за заем от 02.04.2022г., Запис на заповед, дата на издаване 01.04.2024г.,поради което за него е невъзможно да взема категорично становище по обстоятелствата, на които се основава иска. Моли да му бъдат предоставени преписи от цитираните в исковата молба договори за заем и записи на заповед, за да може да вземе становище и направи възраженията си относно тях, включително да оспори същите.Ангажира събиране на гласни доказателства,посредством разпит на свидетели относно обстоятелствата, че ищецът е зареждал безплатно гориво на притежаваната от него бензиностанция, а ответника е плащал задълженията му.

С определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е приел възражението на ответника досежно невръчване на преписи от книжата за неоснователно с мотиви,които с оглед процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни и към които препраща.

Съдът след като взе предвид приобщените по делото писмени доказателства, намира от фактическа страна следното:

Установява се от изисканото и вложено в настоящето дело ч.гр.д№757/2024г. по описа на БРС, че ведно с ПДИ на ответника е била връчена и заповедта за незабавно изпълнение на 15.09.2024г.,който е възразил в указания срок по чл.414,ал.2 ГПК. В едномесечен срок от получаването на съобщението/11.10.2024г./ кредиторът на 15.10.2024г. е предявил иск за съществуване на вземането, като е представил доказателства за това пред заповедния съд.

От приобщените по делото писмени доказателства е видно,че с Договор за заем от 01.04.2022 г. /л.13 от делото / ищеца се задължил да предостави в срок до 01.04.2022г. в заем на ответника сумата от 8000 /Осем хиляди/ лева, която от своя страна ответника се задължил да върне до 31.05.2022г. Съгласно чл. 4 от договора, задължението на заемателя по него било обезпечено с издаване на запис на заповед за заетата сума, издаден в деня на сключването на договора-01.04.2022г., и с падеж датата на падежа по договора - 31.05.2022 г.

Видно е също,че с Договор за заем от 02.04.2022 г. /л.11 от делото / ищеца се задължил да предостави в срок до 02.04.2022г. в заем на ответника сумата от 7000 /Седем хиляди/ лева, която от своя страна ответника се задължил да върне до 31.05.2022г. Съгласно чл. 4 от договора, задължението на заемателя по него било обезпечено с издаване на запис на заповед за заетата сума, издаден в деня на сключването на договора-02.04.2022г., и с падеж - датата на падежа по договора 31.05.2022 г.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Исковата претенция, предмет на настоящото дело черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ - за установяване дължимост на суми по запис на заповед.

По иска с правно основание чл.422 ГПК ищецът носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - обстоятелствата, на които е основал възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Съгласно тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, както в случая, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.

В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект – т. е. той следва да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка страна доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й, които обуславят претендираното, съответно отричаното право. Според разясненията в съобразителната част към решението, тежестта на доказване във всички случаи се разпределя съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В практиката трайно се приема, че предметът на делото не се променя при въведено от ищеца твърдение в исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК произтича от каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед. Ищецът кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като на общо основание доказва вземането си, което е основано на менителничния ефект.

Ако между страните възникне спор относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед и ако те сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издадена ценната книга, съдът следва да обсъди въпроса в мотивите на решението, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна в процеса е въведено.

В тази връзка доводите, произтичащи от каузалното правоотношение са релевантни, ако са свързани с погасяване на вземането по ефекта, като доказаното погасяване на задълженията по договора (каузалната сделка) би имало за последица и погасяване на вземането на кредитора по ценната книга. Такова становище застъпено в решение № 248/23.01.15 г. по т. д. № 3437/13 г. на І т.о. ВКС, решение № 17 от 19.02.2015 г. по т. д. № 3385/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.

В заключение следва, че в т. 17 на ТР № 4/2014 г. не се вменява задължение на ищеца за доказване на каузата, но не се изключва интереса и възможността ищецът поемател по запис на заповед да докаже такава, с цел преодоляване защитата на ответника, свързана с възражения за погасяване на вземането.

В случая ищецът поддържа, че записите на заповед са издадени за обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение - договори за заем, като ответника е оспорил общо наличието на такива, които да са обезпечени с процесните запис на 3 заповед, без да твърди, че ценните книги са издадени за обезпечаване на друго каузално отношение, нито е изложил твърдения че е погасил задълженията си по записа на заповед, чрез погасяване (изпълнение) на задълженията по друго каузално правоотношение. Ответника не се е позовал на конкретно каузално правоотношение и не противопоставил правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу вземанията по записа на заповед, основани на такова правоотношение. Възражението на ответника, че не дължи плащане на суми по записа на заповед съставлява общо оспорване на вземанията и според задължителните указания в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС не налага доказване от ищеца - поемател на записа на заповед на каузално правоотношение като основание за менителничното задължаване. Предвид изложеното съдът намира възраженията на ответника поддържани в отговора на исковата молба в обратния смисъл за неоснователни.

Относно абсолютните възражения, касаещи формата на ценната книга, съдът намира, че представените по делото записи на заповед отговарят на всички изисквания за действителност съгласно чл. 535 сл. ТЗ. По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на заповед е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ). Във всички други случай, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.

Процесните запис на заповеди от 01.04.2022г. и 02.04.2022г. съдържат наименованието „запис на заповед“ в текста на документ на езика, който е написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на определено лице на определен ден – падеж,който е 31.05.2022г. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - в определен ден.

За да настъпи изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на определен ден,в каквато насока са възраженията на ответника.

Що се касае до възражението на ответника за погасяване на дълга, в условията на периодично изпълнение –погасяване на задължения за гориво на ищеца и негови близки в бензиностанция,собственост на ответника,то същото не е обвързано с процесните записи на заповед – ответника не твърди в депозирания по реда на чл.131 ГПК писмен отговор ,че същите са издадени във връзка с изложеното,с оглед на което възражението е ирелевантно.

Доколкото в настоящия случай ответника не е доказа общото си възражение за невалидност на записа на заповед, нито е доказа погасяване вземането чрез плащане или друг предвиден от закона способ, следва извода, че вземането съществува, а и с оглед настъпилия падеж – че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение. Върху сумата по записа на заповед ответника дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за 4 изпълнение. В този смисъл съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер.