Решение № 68 от 20.04.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ловеч, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200569 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 569363-F584017 от 25.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП е наложено на „*******“ ЕООД – гр.Ловеч, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.********************, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя АНН. С. С., административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез адвокат К.Петров от САК са го обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата са наведени редица възражения и доводи обосноваващи според жалбоподателя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкнато е, че постановлението е издадено за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, каквато правна норма не съществува, тъй като е била променена и изменена с ДВ, бр.49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 година. Твърди, че проверката е била извършена в неработно време, а АУАН е бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.2, т.2 от ЗАНН, като не са посочени трите имена на актосъставителя, както и че управителката на дружеството не е била търсена и не е била отправена покана за съставяне на акт в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Процесуалният представител счита, че служителите на НАП с действията си са провокирали извършването на нарушение, като са инсценирали фактическа обстановка за неиздаване в неработно време на документ за извършената 1 покупко-продажба. По-нататък с жалбата е заявено, че към НП не е приложено доказателство за наличието на правомощия у актосъставителя да съставя АУАН и в този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл.37 от ЗАНН, както и че е посочен само един свидетел, докато закона говори за свидетели в множествено число. Наведени са оплаквания и относно това, че само формално е отразено, че са били съобразени възраженията на жалбоподателя, но действително те изобщо не са били обсъдени. Твърди се също така в жалбата, че наказващият орган се е произнесъл с НП в нарушение на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и че въпреки, че е отчел нарушението за първо такова, то съвсем нелогично е заключил, че е с по-висока степен на обществена опасност.

Моли наказателното постановление да бъде отменено или алтернативно да се приеме, че случаят е маловажен и се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Алтернативно с жалбата е заявено желание за постигане на споразумение по ЗАНН с цел заплащане на санкция в по-нисък размер, тъй като още на следващия ден след съставянето на АУАН в обекта е бил регистрирано фискално устройство.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от управителя А.С.. Поддържа жалбата, като сочи, че иска да бъде отменено НП, като неправилно и незаконно или поне намален размера на санкцията. Заявява, че при проверката обекта е бил затворен, като проверяващите са я намерили по телефона, като се представили за клиенти от друг град. Твърди, че е било около 18:30 часа и обекта не е работел. Изтъква, че не е могла да го отвори с месеци, заради пандемията. Сочи, че на следващия ден е имала регистрирано фискално устройство в другия обект.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.Иванова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство е протекло правилно и законосъобразно, а извършено нарушение се е доказало по безспорен начин. Изтъква, че не са били представени доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д. С.

М., Г. Ст. Д. и К. К. С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„*******“ ЕООД – гр.Ловеч било със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.******************** и се представлявало от управителя АНН. С. С.. Дружеството стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „*****“, намиращ се в гр.Ловеч, бул.„*********** В него се продавали различни видове мазилки, грунд, шпакли и др. подобни материали.

На 11.12.2020 г. е б и л а направена поръчка на тел.0877 287 736 в уеб сайт *********** като от каталог за предлаганите артикули е била избрана копринена мазилка „Оптима 061“ – 1 кг, с цена от 23,00 лева. Представител на ********** в България е фирма била „*******" ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.Ловеч, *************, с телефон за 2 контакт *** и имейл ***** **********.bg. Тези данни са били посочени във формата за контакт в сайта.

На 14.12.2020 г. свидетелят Д.М. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, заедно с друг негов колега извършили проверка в офис на „Еконт“, намиращ се в гр.Плевен, ***, до който куриерски офис е била поръчана посочената по-горе стока /л.21/. В присъствието на представител на „Еконт“ е била отворена пратката и се установило, че стоката не е придружена с фискален или системен касов бон. Тази проверка била обективирана с протокол за извършена проверка № 1337413/14.12.2020 г. /л.14-15/.

Същият ден – 14.12.2020 г. свидетелят М. извършил посещение на магазин „*****", находящ се в гр.Ловеч, ***, експлоатиран от "*******" ЕООД. Преди да се легитимира, в 18:30 часа е извършил контролна покупка на 0,9 кг грунд контакт „silk plaster“, на стойност 8,00 лева, заплатени в брой от него на управителката АНН. С. С., която приела плащането, но не издала фискална касова бележка, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. След легитимирането си като служител на НАП свидетелят М. извършил проверка, при която била установена касова наличност в размер на 8,00 лева, съгласно изготвения опис на касова наличност от А.С. /л.19/. При проверката свидетелят М. констатирал и че в обекта липсвало инсталирано и работещо фискално устройство.

Извършил проверка в информационната система на НАП, при която установил, че дружеството нямало регистрирано и въведено в експлоатация с изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство за обекта представляващ магазин „*****", находящ се в гр.Ловеч, бул ."България" № 55. Проверката в обекта била обективирана с протокол за извършена проверка № 0293703/14.12.2020 г. /л.16-18/. Освен от свидетеля М. и колегата му Т., протокола бил подписан и от управителката на дружеството А.С., която получила и екземпляр от същия. В графата за бележки и възражения вписала, че няма такива.

В така издадения протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител, да се яви на 17.12.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН, като било указано на С., че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствието на представител на дружеството, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Тъй като управителката на дружеството не се явила на указаната в протокола от проверката дата в офиса на НАП в гр.Плевен, на 22.12.2020 г., в нейно отсъствие, свидетелят Д.М. съставил на дружеството АУАН № F584017/22.12.2020 година. Като свидетели при съставянето на акта се подписали Г.Д. и К.С.. Въз основа на констатациите от проверката, свидетелят М. приел, че при проверката на 14.12.2020 г., в търговския обект на дружеството, намиращ се в гр.Ловеч, бул.„*********** се извършвала търговска дейност, като продажбата на различни видове мазилки, грунд, шпакли, без търговецът да е изпълнил задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП в обекта, и чрез което устройство да отчита оборотите от извършените продажби, приети в брой. Актосъставителят приел, че по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ 3 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Същият ден – 22.12.2020 г. актът бил връчен на управителката на дружеството С., която вписала като възражения, че служителите я потърсили по телефона след работно време, при табела „Затворено“. Посочила е още във възражението, че се е опитвала няколко пъти да не взема парите, като им предложила да платят при цялата поръчка и да им издаде фактура, както и че магазинът е на затваряне, тъй като е започнала нова дейност. Подписала акта и получила препис от него.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били подадени други писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган също възприел дадената цифрова квалификация на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и посочил, че нарушението е извършено за първи път. Обсъдил е и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН излагайки подробни мотиви, като е достигнал до извода, че случая не може да се определи като маловажен, тъй като деянието се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, предвид спецификата и значението на правните последици, които поражда извършването му. На основание чл.185, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДДС, наложил на „Балкан Форд“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като в санкционната част уточнил, че санкцията се налага за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и представляващият дружеството-жалбоподател не я оспорва по същество и не отрича, че при проверката на 14.12.2020 г. в търговския обект не е и м а л о регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на противното.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.22-24/. В тази връзка, категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че към издаденото НП не били приложени доказателства за правомощията на актосъставителя да съставя АУАН и допуснато нарушение на разпоредбата на чл.37 от ЗАНН в този смисъл. Такова изискване към издадените НП и връчването им ЗАНН не предвижда. Компетентността на актосъставителя произтича от длъжността, която заема, а оправомощаването му е въпрос на 4 доказване, което в случая е сторено, съгласно цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на НАП.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание, поради което съдът счита за неоснователни посочените в жалбата възражения.

Категорично не е вярно заявеното в жалбата, че в АУАН не са били посочени трите имена на актосъставителя. Ясно в приложения към делото заверен препис от акта /л.12-13/ е видно и се четат трите имена на актосъставителя – свидетелят Д. С. М., като е посочена и длъжността, която заема в съответната структура на НАП. Що се отнася до посочената като нарушена норма на чл.28, ал.2, т.2 от ЗАНН, то адвокатът изготвил жалбата явно е визирал редакцията на тази норма извършена с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., без да съобрази обстоятелството, че същата е следвало да влезе в сила на 23.12.2021 г., т.е. към момента на съставяне на АУАН, а и до приключване на съдебното следствие по настоящето дело, действаща е била старата редакция на чл.28 от ЗАНН (ДВ, бр.105 от 1991 г.). Към този момент, а и понастоящем, нормата, която визира задължителните реквизити на АУАН е тази по чл.42 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fe60a22-a043-4dda-806d-a9a763f4b10f