Решение № 1606 от 20.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседание при закрити врати на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100902416 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.625 ТЗ.

В СГС е постъпила молба с вх.№3942/12.01.2024 година, подадена от С.

Б., гражданин на САЩ, роден на ******* с постоянен адрес ******* РД, Далас, Тексас 75227, с адрес за контакти 454 Манхатън Авеню, *******, чрез адв. Й. П. със съдебен адрес гр.София, ул.“Цар *******, надпартер, с правно основание чл.625 ТЗ.

В тази молба С. Б. твърди, че има качество на кредитор на ответника „СТВ К.“ ЕООД, ЕИК *******, което произтича от сключен между страните договор. От този договор, който представлява обезпечителна сделка по отношение на договор, който молителят Б. е сключил с неучастващо по делото лице - търговско дружество „СТВ К.“ ЛТД., регистрирано в Британските Вирджински острови под №1814686, на което в периода от януари 2017г. до ноември 2023година е предоставило заемни средства в общ размер на 3 277 025 щатски долара.

Молителят твърди, че на 25.02.2019г. е сключил с „СТВ К.“ ЛТД., в качество на заемател, договор за револвиращ кредит, с който страните са постигнали съгласие заемодателят Б. да предостави на дружеството заемополучател револвиращ паричен заем в общ размер от 1 000 000 щатски долара, на траншове.

Страните по договора са постигнали съгласие върху заемната сума да се начислява възнаградителна лихва в размер на1,5% месечно.

1

С последващо споразумение са изменили параметрите на договора и са уговорили за обезпечение на вземанията на заемодателя същият да получи гаранции. Допълнителното споразумение е сключено на 27.11.2020г. и страни по него са заемателят С. Б., заемополучателят „СТВ К.“ Лтд. и солидарни длъжници, от които и настоящият ответник „СТВ К.“ЕООД, ЕИК *******, в качеството му на солидарен длъжник.

В преамбюла на това споразумение страните са декларирали, че към 01.01.2021година общият размер на получените от заемателя Б. суми – главница и лихви – ще бъде 1 322 975 щатски долара.

С това споразумение е уговорено, че след датата на подписване – 27.11.2020година – заемодателят Б. ще предостави на заемополучателя „СТВ К.“ Лтд. допълнителен заем от 477 025 щатски долара, на два транша, с размери и срокове, посочени в т.1 от договора, като превеждането на тези суми е уговорено да е по посочената в т.11 банкова сметка на заемополучателя – същата, която е посочена и в т.4 от допълнителното споразумение.

Молителят Б. твърди, че с това допълнително споразумение, освен размера на заемната сума е уговорено изменение, с което вземанията на заемателя са обезпечени с имуществаната отговорност на солидарния длъжник „СТВ К.“ЕООД, ЕИК *******.

Това е така, тъй като ответното дружество е поело задължение да предостави обезпечение на вземането на заемодателя като учреди ипотека върху притежавания от ответника недвижим имот, с адрес гр.София, ул.

“Чаталджа“ №3 и е поел задължение да гарантира плащането на всички суми.

Поетото задължение за учредяване на договорна ипотека е обозначено като безусловно и единствено предхождано от ипотеката, която е учредена в полза на банка-кредитор на дружеството.

С това споразумение ответникът е поел задължение солидарно да отговоря с главния длъжник „СТВ К.“ Лтд. за всички суми, дължими на заемодателя съгласно договора за револвиращ кредит и споразумението към него.

Молителят твърди, че с подписване на това допълнително споразумение ответникът не просто е поел задължение да обезпечи заема, но е поел и допълнителни задължения като да осигури допълнително обезпечение чрез учредяване в полза на кредитора на ипотечно право върху описания недвижим имот; поел е задължение да не се разпорежда с този имот, включително чрез продажба, нито по друг начин без изричното съгласие на кредитора Б., до пълно погасяване на дълга. Поело е и задължение в случай, че плащането по заема не се осъществи в уговорения срок, да продаде имота и да използва всички суми получени от тази продажба за погасяване на дълга към Б. – т.6 от споразумението.

Молителят Б. твърди, че е отправял многократни покани до ответника да изпълни задължението си и да учреди договорна ипотека в негова полза, но въпреки проведените разговори това задължение е останало неизпълнено от ответното дружество.

2

Молителят Б. твърди, че в нарушение на поетото със споразумението задължение, на 07.09.2023година ответникът се е разпоредил с този имот, като го е продал на трето за делото лице и е уведомил по електронен път кредиторът Б., с имейл от 23.09.2023 година, че остатъкът от продажната цена е резултат от погасяване на договор за банков кредит и, е в размер на 174 220 евро, с равностойност в щатски долари – 186 415. Въпреки тази информация дори и този остатък не е заплатен на молителя, за да има частично погашение на дълга, произтичащ от договора за заем.

В резултат на така развилите се отношения между страните молителят Б. твърди, че към 01.01.2024 година невърнатата сума по договора за заем е от 3 181 600 щатски долара общо. Падежът е настъпил на 01.01.2023година, съгласно т.3.2 от споразумението. Въпреки изискуемостта на дълга, плащане на същия не е осъществено.

Молителят Б. твърди, че ответникът има следните парични задължения към него, а именно: 1 800 000 щатски долара, равняващи се на 3 204 234 лв., представляващи главница по договора за заем; 648 000 щатски долара, равняващи се на 1 153 524,20 лв., представляващи дължима лихва върху тази главница за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022година; 733 600 щатски долара, равняващи се на 1 305 903,30 лв., представляващи дължима лихва върху главницата за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 година, както и дължимата лихва върху главницата от 0.01.2024 година до окончателното плащане на сумата.

Твърди, че има вземане и за разноски – такси и адвокатски хоН.ри в общ размер от 25 300 лв. и 21 384 щатски долара, с левова равностойност от 38 066,30лв., за които представя разходни документи.

Всички тези парични задължения ответникът не е заплатил.

Молителят Б. твърди, че вземанията му произтичат от търговска сделка, парични и изискуеми са, останали неплатени, поради това, че ответното дружество е неплатежоспособно.

Твърди, че в настоящия случай неплатежоспособността се предполага, защото е налице спиране на плащанията и това спиране на плащанията касае значителен период от време, състоянието на неплатежоспособност е трайно установено и е довело ответника до невъзможност да изпълни своите задължения.

Сочи като вероятно начална дата на неплатежоспособността 01.01.2023година.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение с реквизитите по чл.630, ал.1 ТЗ, като в хода на процеса е изменил искането си към съда и моли решението да е с реквизити по чл. 630, ал.2 ТЗ, респ. по чл.630, ал.1 ТЗ, с приложение на нормата на чл.635 от същия закон.

В срока за отговор ответникът „СТВ К.“ ЕООД, ЕИК *******, не спори, че по силата на споразумение от 27.11.2020 година, с което е постигнато изменение на договор за револвиращ кредит от 25.02.2020година, дружеството „СТВ К.“ ЕООД, ЕИК ******* е станало поръчител на „СТВ К.“ Лтд., което 3 обстоятелство изключва ответникът да има качество на съдлъжник по заемната сделка. Навеждайки доводи относно характера на договора за поръчителство, като акцесорен по своя характер, въвежда твърдение, че той е основанието за възникване на дълга на ответника към кредитора, а не договорът за револвиращ кредит.

В този контекст и на база разпоредбата на чл.608 ТЗ, ответникът заявява, че договорът за поръчителство е изключен от обхвата на цитираната норма и не се явява търговска сделка. Ето защо вземане, което е възникнало от сделка, която не е търговска не може да е основание за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл. Твърди, че процесният договор за поръчителство е обезпечителна сделка, за която не може да се приеме безпротиворечиво, че има търговски характер, доколкото не съществува яснота относно това дали заем, който е предоставен от чуждестранно лице, представлява дейност, която е свързана с упражняването от това лице занятие.Това обстоятелство прави невъзможно приложението на нормата на чл.608 ТЗ. Излагайки доводи относно липса на материална легитимация на молителя Б. ответникът, без да оспорва дълга си към него, моли съда да отхвърли молбата.

По повод въведената от ответника теза, че поръчителството не представлява сделка, която може да бъде третираната в контекста на неплатежоспособността на длъжника по нея, молителят Б. заема становище, че тази теза не може да бъде споделена и излага доводи, като цитира и съдебна практика, която разглежда поръчителството в контекст на понятието търговска сделка и възможностите на нормата на чл.608 ТЗ да бъде приложена в такива случаи.

По повод възникналата облигационна връзка между молителя и настоящия ответник и с оглед уговореното като да е приложимо право на щата Ню Йорк, което регулира заемното правоотношение и допълнителното споразумение, с оглед възложената му доказателствена тежест, молителят Б. представя меморандум, изготвен от посочената адвокатска кантора с превод на български език.

По повод дадени указания от съда за установяване на този регламент и с оглед на това, че правната система на САЩ принадлежи към прецедентното право, молителят Б. депозира молба, с която отново представя меморандум от същата адвокатска кантора, както и доктринерни разработки по въпроса за същината на англосаксонската правна система.

В срока по чл.629, ал.4 ТЗ по делото е постъпила молба по чл.625 ТЗ, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“/ПИБ/ АД, ЕИК*******, с която се иска банката да бъде конституирана като присъединен кредитор във висящото производство. В молбата се съдържа твърдение, че „ПИБ“ АД има качество на кредитор на ответника, което произтича от сключената между него и ответника банкова сделка, представляваща договор за банков кредит от 27.08.2021година, по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 1 500 000 лева за оборотни средства за нуждите на дружеството. Предоставените парични средства представляват финансиране с 4 подкрепата на гаранционен инструмент „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от пандемията COVID -19“, структуриран и изпълняван в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014 -2020г.“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет.

Присъединеният кредитор твърди, че съгласно клаузите на договора за банков кредит, кредитополучателят и съдлъжникът са поели задължение да заплащат на банката годишна съставна лихва на СЛП за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 4,882 пункта, но не по- малко от 5%, като уговорената лихва е дължима само за фактическото ползване на кредита.

Страните по договора са уговорили начина на плащане и падежите на вноските, чрез изготвения погасителен план, явяващ се Приложение №1 към договора за банков кредит.

Според раздел шести, т.11.4 от договора, при неизпълнение на което и да е от задълженията от страна на кредитополучателя и/или съдлъжника, за банката се поражда право едностранно да увеличи размера на надбавката на лихвата по т.11 от договора, считано от датата, на която е изтекъл срокът за изпълнение на съответното задължение или от датата, на която банката е констатирала неизпълнението, в случай, че за това задължение не е определен срок на изпълнение.

Реципрочно - при изпълнение на задължението, макар и със забава, банката може да намали размера на надбавката на лихвата, считано от датата на изпълнението.

Молителят твърди, че уговореният краен срок за погасяване на дълга, произтичащ от договора за банков кредит е 15.08.2028 година, като плащанията следва да се осъществяват съобразно уговорения погасителен план.

Молителят твърди, че предоставеният кредит е усвоен до пълния размер, като сумата е преведена по посочената сметка на кредитополучателя на няколко транша.