Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 887 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1165/2025
Вид
Решение № 887
Подписан
24.06.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1283/05.03.2025 г. на СГС, VІ бр. с-в, по гр. д. № 13324/2024 г., СГС, ГО, е оставена без уважение молба с правно основание чл. 8 и сл. от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца във вр. с чл.

22 а от Закона за закрила на детето, подадена от А. М., родена на *** г., гражданин на Република Косово, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция, срещу Ю.

И. М., с ЕГН **********, за връщане на малолетното дете А. С. Ю. М., с ЕГН ********** във Федерална Република Германия.

Решението се оспорва с въззивна жалба от молителката А. М., чрез процесуалния й представител. Поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице особените предпоставки за постановяване на отказ за връщане на детето по чл. 13, б. „б.“ от Конвенцията, като е констатирал, че съществува сериозна опасност връщането на детето да го постави в неблагоприятна ситуация. Съдът не е преценил доказателствата, представени от майката и нейните показания, а е взел предвид единствено твърденията на бащата.

Поддържа, че лишаването на детето от присъствието на майка ще се отрази негативно на емоционалното и психологическото му развитие. Съдът е пропуснал да отбележи, че детето е родено и живяло в Германия и единствено тя, като майка, се е грижела за него. Предвид чувствителната възраст и крехка психика на детето е нормално да се адаптира, дори и в най - неприятните условия в България, като липсва ясна преценка 1 кой и до колко успява да изпълни най - висшия му интерес. Сочи, че месеци наред не е знаела къде се намира детето, а бащата е лъгал, че са в Германия, Турция и къде ли не.

Счита, че най-добрата среда за развитие на едно момиченце е до неговата майка.

Единствено майчината обич, подкрепа и грижа биха имали най-значим принос за развитието и бъдещето на малкото момиченце. Детето живее в България при неблагоприятни условия, отглежда се от роднини на бащата и от баба му, далеч от своята майка. Възразява, че приспособяването на детето е основание за отказ от връщането му в държавата по обичайното му местопребиваване, като сочи, че единствено майката може да осигури защита на детето си след неговото връщане.

Неправилно е и заключението на съда, че е подписала пълномощно с дата 24.05.2024 г., с което е дала съгласие за извеждане на детето, както и че не може да подсигури жилище на дъщеря си, в случай, че бъде върната в Германия. Сочи, че има договор за наем от 01.10.2023 г. на нейно име за апартамент, както и трудов договор и има възможност да гледа и издържа детето си, за което единствено тя се е грижела, преди да бъде принудително задържано, въпреки недобрите условия, в които ги е поставял ответникът - с постоянната си агресия и скандали. Моли да се отмени решението е да се уважи молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като поддържа изложените съображения и в проведеното открито съдебно заседание.

Въззивна жалба срещу решението е подадена и от страна на Министерството на правосъдието на РБ, като централен орган по Хагската конвенция ( Х К ) за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана за краткост Конвенцията). В жалбата се поддържа, че първоинстанционният състав не е обсъдил представения пред него протокол от съдебното заседание на 16.05.2024 г. на районен съд в гр. Хасфурт, в който е включено постигнато между страните съдебно споразумение детето да живее при майка си, както и че бащата се задължава да върне детето в Германия в срок до 31.05.2024 г. и да го предаде на грижите на майката. След като бащата е бил уведомен за това решение, той е задържал детето незаконно в България. Отделно счита, че липсата на съгласие на майката е отрицателен факт, поради което на доказване подлежи фактът, че майката е дала съгласие детето да остане в България, което не е доказано по безспорен начин по делото. Поддържа, че самото подаване на молба по чл. 8 от ХК е доказателство за несъгласието на майката с промяната на обичайното местопребиваване на детето. Неправилно съдът е посочил, че към момента на завеждане на молбата за връщане, детето вече не е с обичайно местопребиваване в Германия. Този извод противоречи на законовата разпоредба на чл. 3, б. „б” от ХК, съгласно който релевантно е обичайното местопребиваване на детето преди незаконното му прехвърляне/задържане, а не към момента на подаване на молбата. Безспорно в случая е, че обичайното местопребиваване на детето А., преди отвеждането й в България, е било в Германия. Двамата родители по време на изслушването са потвърдили и не е спорно по делото, че от раждането на детето до отвеждането на детето в България, А. е живяла с майка си на територията на Германия.

Това обстоятелство се потвърждава от приложеното удостоверение за регистрация на адрес, както за молителката, така и за детето А. на територията на Германия. Съдът също е приел, че до м. септември 2023 г. детето е пребивавало в Германия, но счита, че не е било свързано с общността, защото няма доказателства да ползва здравни или други услуги в тази държава. Такива условия не се поставят от ХК, в която е използван единствено термина „обичайно местопребиваване“, каквото в случая е било налице.

Поддържа, че при отвеждането на А. в България, тя е била едва на година и 6 месеца, в бебешка възраст и в началото се е отглеждала от двамата родители. Необосновано е да се говори за свързване с общността на такъв ранен етап от развитието на детето.

2

Излага доводи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е налице сериозна опасност от връщане на детето в Германия и излагането му на риск там само с единствен довод за отделянето му от бащата и бабата. Такава хипотеза не съществува по ХК, а освен това се сочи, че наличието на сериозна опасност трябва да е подкрепено с доказателства, каквито не са събрани по делото. Не става ясно въз основа на какви доказателства, съдебният състав е приел, че момиченце на две години е по-добре да бъде отглеждано от баща му и баба му, а не от биологичната му майка.

Поддържа още, че възражения от страна на бащата, че е налице риск за връщане на детето, не са повдигани в хода на делото. Не става ясно и по какви критерии съдът е установил, че майката няма условия за отглеждане на детето. Съдът неоснователно е приел, че детето е щяло да бъде откъснато от обичайното му обкръжение, без да отчете, че то е имало обичайно обкръжение в Германия – майка и сестра, преди незаконното му задържане. Освен това дядото (баща на ответника) и брат му все още живеят в Германия, поради което при връщането си, детето ще има контакт и със семейството си по бащина линия. Не са установени обстоятелства, които да го поставят в риск. В социалния доклад се посочва, че в България детето контактува само с роднините си по бащина линия, което със сигурност го излага на риск от отчуждаване от майката. Излагат се и доводи, че молителката е съобщила, че е била подложена на физическо насилие, както от страна на бащата на А., така и от страна на неговата майка (баба на А.). Това насилие се е осъществявало пред детето, както и спрямо по - голямата дъщеря на молителката, за което тя е сезирала социални и полицейски органи в Германия. Неправилен и недоказан е извода, че са налице рискове в поведението на майката. Поддържа, че откъсвайки детето от майката в такава ранна възраст, без основания и без да са представени доказателства, че е налице риск за него, нарушавайки заявеното пред германски съд задължение за връщане на детето, бащата е нарушил родителските права на молителката. Моли да се отмени решението и да се уважи молбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ю. И.

М., чрез представителя й. В отговора ответникът поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че решението е законосъобразно, постановено в правилно приложение на материалния закон и след преценка на събраните доказателства в цялост. Освен това счита, че молбата е подадена извън срока по чл. 12 ХК. Сочи още, че не е налице незаконно задържане на детето на територията Р.

България. С ищцата са живели без брак, на съпружески начала от 2021 г. до 2023 г. в Република Германия, като през м. май 2023 г. отношенията им са се влошили. След раздялата им ищцата му е оставила роденото общо дете А., като е заявила, че няма да се справи с грижите за него. Предоставила му е пълномощно, с което да може да пътува с детето, включително, да го записва в училище и т. н., което не е било ограничено със срок. Поддържа, че ищцата не е оспорила своевременно пълномощното и не може да го оспорва едва пред въззивната инстанция. Сочи, че той полага грижи за детето, като през м. 09.2023 г. са се прибрали в Р. България, гр. ***.

Установяването на детето в България е станало със знанието и съгласието на майката.

Той е осигурил на детето необходимата семейна среда, в която А. се чувства спокойна.

Сочи, че майката знае къде живеят и при желание от нейна страна, винаги може да осъществи контакт с детето. Поддържа, че А. М. не притежава необходимия родителски капацитет и е психически нестабилна, за да отглежда детето. Счита, че промяната в местоживеенето на детето няма да му се отрази добре, тъй като то от 2 години вече живее в България. Намира за правилен извода на съда, че детето се е приспособило в България към новата си среда и е налице опасност връщането му в 3

Германия да го изложи на риск. Сочи, че представените доказателства за наемане на имот в Германия от нейна страна е следвало да се ангажират пред СГС. Оспорва се като неоснователна и жалбата подаде от Министерството на правосъдието. Моли да се потвърди решението, като се оставят без уважение двете жалби.

Ответникът поддържа същите доводи и в съдебна заседание на 05.06.2025 г.

Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура, чрез представителя си прокурор Е., счита жалбите са основателни. Поддържа, че са налице условия по ХК за връщане на детето в обичайното му местопребиваване, при неговата майка, което е в най – добър интерес на детето. Моли да се отмени решението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба Съдът следи служебно за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение - арг. от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС, т. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби при постановяването му.

Въззивният съд ще обсъди доказателствата относими към доводите на страните във въззивното производство.

От фактическа страна по делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са родители на малолетното дете А. С. Ю.

М., родено на *** г. в град Швайнфурт, Германия, съгласно превод на удостоверение за раждане.

Според служебно изисканата от съда справка от Национална база данни „Население“, малолетната е записана с имената А. С. Ю. М..

От удостоверение за адресна регистрация по чл. 18, ал. 2 от Закона за адресната регистрация (BMG) се установява, че детето А. е с адресна регистрация във Федерална Република Германия, на адреса на майката - ***. Според удостоверение за прекратяване на адресна регистрация, детето е отписано от този адрес на 11.06.2024 г.