Решение № 109 от 07.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100502387 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-В. е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. Е. М., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д., срещу Решение №2807/28.07.2023г. по гр.д.

№13991/22г. по описа на ВРС, 39-ти с-в, в частта, с която е определен режима на лични отношения между бащата М. Е. М., ЕГН **********, и детето Е. М. Е., ЕГН **********, ежемесечно, както и през лични официални празници, ваканции, без преспиване до навършване на тригодишна възраст на детето. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно в атакуваната част, тъй като съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, в частност мотивите на вещите лица. Твърди, че и двамата родители са с дефицити в родителския капацитет, но отношението на детето към бащата е позитивно, като последният опитва да формира емоционална връзка с детето, за което е важно да прекарват повече време заедно. Не е съобразено, че детето спи в дома на бащата, когато последният го взема през деня и детето не плаче и не търси майка си, когато се събуди. Твърди, че необсъдени от съда са останали всички събрани доказателства, както и че не е съобразен най-добрият интерес на детето. Сочи, че детето е преспивало вече в дома.

Освен това не е съобразено, че майката и бащата живеят на близко разстояние, което допълнително улеснява обгрижването на детето при нужда. Твърди се, че несъобразено от ВРС е останало, че бащата не злоупотребява с алкохол, не е наркозависим, има добра трудова характеристика, разполага с автомобил и свидетелство за правоуправление.

Цитирана е многобройна специализирана литература досежно психологическото развитие на децата, връзки с родителите и т.н. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено ново, с което да бъде определен нов режим на лични отношения, както следва: до навършване на 2 годишна възраст - всяка нечетна седмица от календарната година 1 с преспиване от 10:00 часа до 17:00 часа събота и неделя; на Коледните празници – 26 декември от 10:00 часа до 17 часа; на Новогодишните празници - 01 януари от 10:00 часа до 17 часа; на Великденските празници – денят след Великден от 10:00 часа до 17 часа; на рождения ден на бащата от 10:00 часа до 17 часа; на рождения ден на детето от 16:00 часа до 18 часа; два пъти по пет последователни дни през лятото с преспиване , когато майката не е в платен годишен отпуск от 10:00 часа до 18 часа; след навършване на 2 годишна възраст - всяка нечетна седмица от календарната година с преспиване от 18.00ч. в петък до 17:00 часа в неделя; два пъти по 10 последователни дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск от 10:00 часа до 18 часа; втората половина от Великденските празници с преспиване от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от срока; всяка четна година - от 10.00ч. на 21 декември до 18.00ч. на 26 декември с преспиване; всяка нечетна година - от 17.00ч. на 27 декември до 18.00ч. на 03 януари с преспиване; всяка четна година на рождения ден на детето от 13ч. до 18ч., всяка нечетна година - денят след рождения ден на детето от 13ч. до 18ч.; на рождения ден на бащата от 10.00ч. до 18.00ч., когато не съвпада с обичайния режим.

При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката.

В срока за отговор е депозиран такъв от З. Ф. чрез адв. А.. Същата оспорва жалбата, като я намира за неоснователна, а решението-правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП- Д.Ч. не е изразила становище.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

Ищцата З. Р. Ф. твърди в исковата молба, че с ответника М. Е. М. са родители на детето Е. М. Е., род. на 27.07.2022г. До септември 2022г. страните са живели в с. Д. в дома на родителите на ответника, но поради неразбирателства е настъпила фактическа раздяла.

Ищцата е напуснала заедно с детето семейното жилище и отишла да живее при родителите си. В отглеждането на детето, ищцата е подпомагана от родителите си. От момента на фактическата раздяла, бащата не е полагал грижи за детето и не е предоставял средства за издръжката му. Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, като същият да има възможност да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа в дома на майката и в нейно присъствие, а след навършване на три години от детето: всяка първа събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа без преспиване. Желае ответникът да бъде осъден да заплаща в полза на детето Е. издръжка в размер на 220 лв. месечно, считано от дата на завеждане на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. Претендира и за присъждане в полза на детето издръжка за минало време в общ размер 320 лева, за периода от 01.09.2022г. до 24.10.2022г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. изразява становище, с който сочи, че исковете са допустими. Не оспорва фактите, че страните са родители на детето, както и че 2 към настоящия момент не живеят заедно. Не оспорва момента на фактическата раздяла между страните и че след раздялата детето е останало да живее с майка си. При липса на съгласие между страните за допускане на споделено родителство, заявява съгласие родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката, като местоживеенето се определи при нея. Оспорва заложените в исковата молба фактически твърдения, че не проявява грижи към детето. Твърди, че ежемесечно е предоставял издръжка на детето в размер на около 190 лева. Освен че предоставя средства за издръжка на детето, му купува храна, памперси, дрехи и медикаменти. Оспорва размера на претендираната издръжка. Заявява, че не притежава собствено жилище, а живее в жилището на родителите си. Реализира доходи от трудово правоотношение в размер съответен на МРЗ. Оспорва се претенцията за издръжката за минало време, защото твърди, че освен парична е престирал такава и в натура.

Твърди се, че майката ограничава контактите между бащата и детето. Предлага да му бъде определен разширен режим на лични контакти с детето, подробно посочен в отговора на исковата молба. Излага, че още от раждането на детето бабата по бащина линия е била изцяло ангажирана с отглеждането му, помагала е на ищцата, учила я е, детето е привързано към своите прародители. Определяйки ограничен режим на лични отношения между бащата и детето, последното е поставено в риск от настъпване на отчуждение към бащата.

Контролиращата страна ДСП Д.Ч. са изготвили социален доклад.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето Е. М. Е. ЕГН **********, род. на 27.07.2022г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №1532/01.08.2022г. Не се спори, че от м.09.2022г. страните са във фактическа раздяла, от който момент детето живее със своята майка.

Видно от постъпилата от ОД на МВР В., Сектор ПП информация е, че срещу ответника не са образувани административни и наказателни производства за управление на МПС след употреба на алкохол. Приложеният протокол с резултати от изследвания от СМДЛ Рамус ООД, от който се установява, че към датата на изследванията в кръвта на ответника няма положителна проба за наркотици и други упойващи вещества.

Представени са писмени сигнали, подадени от бащата М. М., както и от прародителите по бащина линия до ОД на МВР гр. Д.Ч., поради ограничаване от майката З.

Ф. възможността бащата да вижда и взема детето Е..

По делото е изготвен социален доклад вх. № 17384/07.03.2023г. от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Д.Ч., по който социалният работник е установил следното: Към настоящия момент преките и непосредствени грижи за детето се полагат от майката, която получава помощ и подкрепа в отглеждането на детето от своите родители, с които живее. Детето е привързано към майка си. По време на посещението на социалните работници се наблюдава привързаност и с бабата, и с дядото по майчина линия. Родителите на детето Е. са загрижени за неговото развитие и възпитание и желаят активна родителска връзка. Същите проявяват емоционална привързаност към детето.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява следното:

Св. П.М. /зет на ищцата/ установява, че познава родителите М. и З.. Свидетелят живее в гр. Д. и ги е виждал три-четири пъти в месеца, когато е ходил в Д.Ч.. След раздялата на родителите е виждал М. в къщата на З., когато е посещавал детето. Сочи, че М. идва и стои кратко при детето- около 10-15 минути. Св. твърди, че М. употребява алкохол и то не в нормално количество. Случвало се е да го кара, след като е пил, но също така и го е виждал да управлява автомобил пиян. Знае, че М. употребява и други неща освен алкохол- кристали.

3

На 40-тия ден след раждането на детето, когато са се събрали, М. е предложил на свидетеля да му сложи в бирата кристали и че от това ще му стане по-хубаво. Свидетелят отказал, М. се ядосал и поискал от З. да си тръгват, но тя също отказала. М. си тръгнал ядосан.

Свидетелят не знае З. или родителите й да са препятствали М. да вижда детето. Когато го е заварвал да вижда детето, бабата и дядото не са стояли в стаята. Само майката и била при детето и бащата. Не са пречели на М. да идва, просто той е идвал и стоял, колкото иска.

В показанията си св. Е. А. /майка на ответника/ установява, че до раздялата на родителите, същите са живели заедно с детето в дома й. м.09.2022г. З. напуснала къщата заедно с детето. Когато били заедно, М. участвал в грижите за детето. Св. учила и двамата как да полагат грижи за детето. След раздялата на родителите, когато М. посещава детето винаги купувал памперси, храна, играчки, дрешки. Когато М. го нямало, свидетелката е купувала храна, козметика и дрехи за детето. Когато родителите живеели при свидетелката, М. е хранел детето. Бащата е много привързан към детето, много го обича. Свидетелката сочи, че М. е работел извън града, като го е нямало по 10 дни, после се е връщал във В. за по 3-4 дни и затова е виждал детето по-рядко. Разказвал е на свидетелката, че когато отиде да види детето, стои като на тръни, притеснява се и затова си тръгва след 10-15 минути.

Свидетелката твърди, че майката и прародителите по майчина линия първоначално не са давали детето на бащата да го вижда, но след като той и свидетелката са пуснали сигнали, нещата са се променили. Свидетелката сочи, че тя и досега не може да вижда детето, тъй като майката не го пуска в с. Д.. Свидетелката сочи, че детето много й липсва, защото е помагала при гледането му. Вечер е спяло при майката, но сутрин свидетелката нямала търпение да го види.

От заключението на вещите лица К.К. и Р.Г. по допуснатата КСППЕ се установява, че на този етап родителският капацитет и при двамата бивши партньори е с дефицити, породени от неправилно оформилото се осмисляне на семейството като институция, на ролите в него /съпруг-съпруга/, което дава сериозно отражение върху техния родителски капацитет. Вещите лица са заключили, че страните тепърва се учат да бъдат родители, като майката е започнала да изгражда по-ефективни умения в това отношение, тъй като при нея се е активирал майчиният инстинкт, от една страна, а от друга, тя е в непрекъснат досег с детето. Детето Е. е формирало емоционална връзка с майката, тъй като тя е най-важното доверено лице за детето в тази календарна възраст, стои най-близко до него и то е зависимо от нея. Бащата също споделя позитивни емоции при срещата с детето. Прави опити да формира емоционална връзка с детето, но му е трудно тъй като не го вижда ежедневно. Сега майката е водещата в тази връзка. За синдром на родителско отчуждение в тази календарна възраст на детето не може да се говори, тъй като то не е достигнало този етап, в който се развива неговото самосъзнание, т.е. тригодишна възраст, но ако родителите на Е. не преработят своите партньорски отношения и не осмислят ролята си на родители, то е възможно в бъдеще детето да бъде повлияно от нагласата на всеки един от родителите към другия, да възприеме гледната точка на отглеждащия родител като своя собствена. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно и бързо то приема тази гледна точка за своя. И двамата родители имат нужда от фамилна консултация с опитен фамилен терапевт, за да се избегне в бъдеще увреждането на детето във всяка сфера на неговия живот. Данни за зависимост на бащата към алкохол, наркотични и други психотропни вещества, както и клинични симптоми за зависимост не се диагностицират. Към момента на психиатричното изследване бащата е представил изготвен в лаборатория тест за ПАВ, който е отрицателен. В о.с.з. вещите лица изразяват становище, че детето е твърде малко, още е в кърмаческа възраст и е свързано най-вече с биологичния родител майката, който има важната роля в неговия живот към първата, дори до третата година. Дете на такава възраст не следва да остава при бащата с преспиване. Ако имаше изградени партньорски отношения на ниво семейство и родителите бяха осъзнали и възприели ролите си и ако майката и бащата поддържаха нормални взаимоотношения и майката присъства, когато бащата е с детето, и то свикне с него, то може би детето би могло да остава при бащата си към навършване на дветригодишна възраст.