Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 332 от 26.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 337/2025
Вид
Решение № 332
Подписан
26.06.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500337 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 287 от 17.02.2025г. постановено по гр. д. № 20244110103174 по описа за 2024 година на Районен съд - гр. В. Търново, съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС от Д. И.в А., ЕГН: **********, като малолетен действащ чрез своите родители и законни представители Д. Г. С., ЕГН: ********** от с. Страхилово, община П. Тръмбеш, ул. 34-та, № 17 и И. А. И., ЕГН: **********, гр. Полски Тръмбеш, ***-Б, против А. И. А., ЕГН: ********** и К. А.

И., ЕГН: **********, двамата от гр. Полски Тръмбеш, ***, за изкупуване на ½ ид. част от правото на собственост върху недвижим имот с административен адрес: град Полски Тръмбеш, ***:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР град Полски Тръмбеш, одобрени със Заповед № РД-18-32/08.06.2010г. на изп. директор на 1

АГКК, с площ на целия имот от 653кв.м., представляващ съгласно предходния план на град Полски Тръмбеш дворно място, съставляващо парцел VII – 1025, в квартал 77, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, заедно с по ½ ид.ч. от намиращите се в имота сгради идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***, срещу сума в размер на 8 350,00 лева по нотариален акт № 77, том 2, рег. № 2325, дело № 183/2024г. на нотариус Дешка Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ, като недоказан и неоснователен; съответно са присъдени от ВТРС разноски.

Решението е обжалвано от Даниел И.в А., ЕГН: **********, като малолетен действащ чрез своите родители и законни представители Д. Г. С., ЕГН: ********** от с. Страхилово и И. А. И., ЕГН: **********, гр. Полски Тръмбеш изцяло.

Ответниците А. И. А. и К. А. И. оспорват жалбата изцяло.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в подадената жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт № 77, том 2, рег. № 2325, дело № 183/2024г. на нотариус Дешка Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ К. А. И. е продала на А. И.

А. ½ ид. ч. от следния съсобствен имот с административен адрес: град Полски Тръмбеш, ***: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР град Полски Тръмбеш, одобрени със Заповед № РД18-32/08.06.2010г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия имот от 653кв.м., представляващ съгласно предходния план на град Полски Тръмбеш дворно място, съставляващо парцел VII – 1025, в квартал 77, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***,

***,

***,

***,

2

***, ***, ***, заедно с по ½ ид. ч. от намиращите се в имота сгради идентификатори ***,

***, ***, *** и *** за сумата от 8 350,00 лева, изплатена напълно лично от купувача, като купувачът А. А. се отказва от пожизненото си право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, отказва се и от задължението на продавачката за гледане и издръжка, и до сега е изпълнила задължението си за гледане и издръжка, съгласно лично подписана Декларация от прехвърлителя и ползвател на имота. Тези права и задължения ответниците са поели със сключения с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 980, том V, рег. № 8759, дело № 716 от 2007г. на нотариус Денчо Денчев, рег. № 145 при НК на РБ, по силата на който А. А. е прехвърлил на К. И. правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, срещу задължението, което приобретателят поема да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му и при условие, че прехвърлителят запазва пожизнено правото да живее в прехвърляемия имот и да го ползва.

За да реши повдигнатия правен спор с постановеното съдебно решение по гореописания начин ВТРС основно се е аргументирал, че само когато за отчуждителят-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която удовлетворява това изискване е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация - плащането на уговорена цена.

Продажната цена се плаща в пари – заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване.

Хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно – разпоредбата не може да се приложи във всички останали случаи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета /обектите/ на прехвърляне – наследяване, дарение, замяна с индивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство. Според ВТРС ответницата К. И. не е могла да 3 предложи недвижимия имот при „същите условия“ на ищеца Д. А., тъй като насрещната престация по сключения договор от 25.9.2024г. включва освен заплащането на паричната сума от 8 350,00лв., още и отказа на приобретателя А. А. от пожизненото си право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, както и отказът му от задължението на продавачката К. И. за гледане и издръжка. Договорът е бил сключен с оглед личността на купувача А. А. и с цел отпадане на задълженията на прехвърлителя К. И. конкренто към него и към никой друг. Тази част от престацията не е заместима, тъй като не са уговорени родово определени вещи, а и договорът е сключен с оглед личността на приобретателя, съответно нормата на чл.33, ал.2 от ЗС не намира приложение.

Според въззивният съдебен състав:

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

За основателността на предявения иск следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на съсобственост между ищците и прехвърлителите по процесната сделка; извършване на прехвърляне на идеална част от имота чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил идеалната част, която притежава на другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлителната сделка, искът да е предявен в законовия преклузивен 2месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При неизпълнение на посочените законови изисквания за съсобствениците възниква потестативното право да искат изкупуване на идеалната част на 4 техния съсобственик при действително уговорените условия. Целта на разпоредбата е да не се позволява „навлизането” на трето за съсобствеността лице, респективно при двама съсобственици – да се ликвидира същата.

В настоящият случай, между страните не е спорно, че ищеца и първите двама ответници са били съсобственици на процесния имот, при квоти по ½ идеални части за всяка от групите страни. Не е спорно, че с процесния договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на идеална част от правото на собственост с плащане от 25.09.2024г., вторият ответник К. А. И. прехвърлила на първия ответник А. И. А. притежаваната от нея общо ½ идеална част от имота, като освен плащане /сума в размер на 8 350,00лв./ е извършен и отказ на приобретателя А. А. от пожизненото си право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, както и отказ от задължението на продавачката К. И. за гледане и издръжка. Не е спорно упражнено ли е правото на иск в двумесечния преклузивен срок. Налице е всъщност един спорен въпрос между страните: допустимо ли е право на изкупуване в случай на сделка покупко-продажба като в случая освен паричната сума има извършен и отказ на приобретателя А. А. от пожизненото си право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, както и отказ от задължението на продавачката К. И. за гледане и издръжка.

В случая категорично е налице сделка покупко-продажба на ½ ид. ч. от съсобствен имот срещу парична сума. Тази сделка касае спорната предпоставка – дали е ясна цената, срещу която се прехвърля идеалната част от имота. В случая е ясна - 8 350,00лв.

Отказът на А. А. oт притежаваното oт него пожизнено вещно пpaвo на ползване не може да се счита за някакво негово насрещно задължение и като част oт плащане пo сделката, т.е. като вид натурална престация. Ha практика продавачката К. И. не получава нищo в резултат на тoзи отказ и тoй с нищo не я облагодетелства. Вещното право нa ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ и доколкото при покупко-продажбата А. придобива правото на собственост върху вещта, тя вече не е чужда, a стaвa негова и той нe би могъл да притежава на друго основание право нa ползване върху собствената си вещ. Т.е. отказът фактически е безпредметен.

Относно формулировката, че купувачът „се отказва от задължението нa 5 продавачката за гледане и издръжка" - oт юридическа гледна точка е възможно някой да се oткaжe oт права, в т.ч. и вземания, нo не и oт задължения, при това чужди.

Поради това за този договор разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС намира приложение, ако са спазени другите две посочени по-горе условия: ако за съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят на притажаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или третото лице) и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот.

Затова съсобственикът – прехвърлител е бил длъжен съгласно чл.33, ал.1 ЗС да предложи на своя съсобственик – ищеца процесната ½ идеална на цена, равна на продажната – сумата от 8 350,00лв., която да покрие същото, доколкото именно при тези условия са сключили процесния договор.

Неспазването на законовите разпоредби дава право на съсобственика – ищец заяви по съдебен път потестативното си право на изкупуване.

Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира предявения иск за основателен, поради което следва да се допусне на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване на процесната ½ идеална част от процесния имот от ищеца, при условията, договорени с договора за прехвърляне на недвижим имот.

Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските: на ищеца следва да се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 287 от 17.02.2025г. постановено по гр. д. № 20244110103174 по описа за 2024 година на Районен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, предявен от ищеца Д. И.в А., ЕГН: **********, като малолетен действащ чрез своите 6 родители и законни представители Д. Г. С., ЕГН: ********** от с.

Страхилово, община П. Тръмбеш, ул. 34-та, № 17 и И. А. И., ЕГН:

**********, гр. Полски Тръмбеш, ***-Б против ответниците А. И. А., ЕГН: ********** и К. А. И., ЕГН: **********, двамата от гр. Полски Тръмбеш, ***, да бъде допуснато изкупуване в полза на Д. И.в А., ЕГН: **********, като малолетен действащ чрез своите родители и законни представители Д. Г. С., ЕГН: ********** и И. А. И., ЕГН: ********** на 1/2 (една втора) идеални части от правото на собственост върху следния недвижим имот с административен адрес: град Полски Тръмбеш, ***: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР град Полски Тръмбеш, одобрени със Заповед № РД18-32/08.06.2010г. на изп. директор на АГКК, с площ на целия имот от 653кв.м., представляващ съгласно предходния план на град Полски Тръмбеш дворно място, съставляващо парцел VII – 1025, в квартал 77, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***,