Протокол № 845 от 28.02.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 845 гр. София, 23.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стоян Михов при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.А и прокурора Р. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20231100200634 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА З. С. С. се явява лично, доведен от органите на ОД „Охрана“ от Затвора гр. София.

Началникът на Затвора – град София се представлява от инспектор М., с представена в днешното съдебно заседание заповед за упълномощаване.

СГП с представител.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ не констатира наличието на процесуални пречки по хода на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът снема самоличност на лишения от свобода съгласно досието от затворническата администрация, както следва:

З. С. С., роден на **** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, понастоящем в затвора София, с ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения в настоящото производство.

1

ОСЪДЕНИЯТ: Ясни са ми правата. Нямам искания за отвод на съда, секретаря и прокурора.

ПРОКУРОРЪТ:Нямам искания за отвод.

ИНСПЕКТОР М.: Нямам искане за отводи. Представям справка за изтърпяното към днешна дата и моля да я приемете.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм, да се приеме.

ОСЪДЕНИЯТ: Не възразявам да се приеме.

Съдът счита, че представеното писменото доказателство е относимо и допустимо към предмета на доказване по делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание писмено доказателство свързано с информация относно изтърпяната част от наказанието и остатъка ангажирано от страна на представителя на началника на затвора София.

Съдът на основание чл. 276 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молбата на осъденото лице за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Прочете се.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам искането си. Няма да соча доказателства ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата. Няма да соча доказателства.

ИНСПЕКТОР М.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ съобразявайки становищата на страните, липсата на доказателствени искания и констатирайки служебно липсата на необходимост от събирането на такива, основание чл. 283 НПК

О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали ПРИКЛЮЧВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен, защото изтърпях по-голямата част от наказанието си. Условията там бяха критични, аз вече взех вината си за това наказание и изтърпях по-голямата част от него.

Съжалявам за постъпката си и тази ситуация и случка, моля да вземете предвид, че преди всичко и съм многократно награждаван и работя, желая да изляза за да започна нормален живот. Това което искам да кажа е, че има къде да отида, какво да работя и моля да бъда освободен предсрочно.

ПРОКУРОРЪТ: СГП взима становище, за това че депозираната до Вас молба от лишения от свобода З. С. С. е неоснователна по следните съображения: Макар и да е изпълнена предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 НПК първа кумулативна предпоставка за ангажиране на тази процедура условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият да е изтърпял повече от една втора от наложеното му общо наказание по НЧД № 313/2012 по описа на ОС Сливен, наказание 20 години „лишаване от свобода“ при първоначално определен „строг“ режим, което съгласно официално изготвената справка от Началника на затвора София и приета от Вас в днешното съдебно заседание, осъденият е започнал да изтърпява от 22.10.2010 г. със зачетен предварителен арест и изчислено към този момент 12 години 11 месеца и 1 ден. Не е налице обаче втората предвидена предпоставка за прилагане на този институт, а именно осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 439а, ал.2 от НПК. В това производство не са събраха и не е представиха такива допълнителни доказателства, които да бъдат убедителни за положителното поведение на това осъдено лице, още повече, че тези доказателства трябва да говорят за една трайност, а не фиктивна продължителна промяна. Това изискване законодателят го е предвидил в разпоредбата на чл. 155, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Лишеният от свобода първоначално е започнал да изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“ в затвора Бургас, като на 28.07.2011 г. е бил приведен в затвора София, на 29.09.2012 г. е настанен в ЗО „Кремиковци“ от закрит тип, към затвора София. От 01.07.2016 до септември 2017 г. е назначен на работа по домакински щат, като поддръжка СОТ, когато след поредно дисциплинарно нарушение е бил наказан и освободен на работа. Поради ескалация на отрицателните поведенчески прояви, със заповед № 11/27.11.2017 г. на Началника на затвора, „лишеният от свобода“ С. е бил настанен в отделение за медикосоциални интензивни грижи, с оглед както неговата безопасност така и безопасността на затворническата администрация и другите затворници. Наказван е дисциплинарно седем пъти със заповеди, както на Началника на затвора София, така и на Началника на затвора Ловеч, и то е за извършени дисциплинарни нарушения, които се изявяват в саморазправа с други затворници и за притежание на забранени вещи и предмети - мобилен телефон, не е награждаван. Всичко това говори, че лишеният от свобода се 3 явява лице с висок риск от причиняване на вреди както за обществото, което пък формулира извършеното от него първонарушение с висок интензитет.

Извършената оценка, която се ангажирам да обсъдя пред Вас от изготвената официална справка от ИСДВР, оценката от риск от рецидив от вреди е във високи стойности, а именно 74 т., която оценка вместо да се редуцира, тя се е завишила от първоначално определените 63 т. при постъпването му в затвора и дефицитите в проблемните зони продължават да бъдат непреодолими. Следва да отбележа, че следствие на тази продължителна употреба на наркотични вещества, лишеният от свобода е започнал да приема от 2010 г. и е развил симптом на личностно разстройство.

В условията на местата за лишаване от свобода, многократно е би привеждан за лечение в психиатрично отделение при затвора Ловеч, като същият от 13.10.2022 г. е настанен там за провеждане на медикаментозна терапия. От досието на осъденото лице, стана известно че лишеният от свобода С. е изключително опасен за бягство от затвора. Прокуратурата се ангажира изцяло с представеното отрицателно становища от затворническата администрация, която е счела, че целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК не са постигнали своята цялост, корекционната работа по плана на присъда следва да продължи да изпълнява задачите по този план, ето защо моля да оставите молбата на лишения от свобода З. С. С. без уважение.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора София по отношение молбата на лишения от свобода С. е отрицателно, че към момента молбата на лишения от свобода не е основателна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка, изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка Началникът на затвора смята, че от наличните към момента доказателства не може да се направи обоснован извод за постигане целите на наказанието като мотивите за това са подробно изложени в неговото становище и придружаващите документи, и са еднопосочни в това отношение. С оглед изложеното Ви моля да оставите молбата на лишения от свобода без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ: Искам да кажа, че споменах, че може да се направи точна справка за това, което е предпоставка за излежаното в затвора София, за конкретни данни и коректна продължителна работа с мен. Това не е отбелязано, че съм многократно награждаван и сега съм в по-добро състояние, отколкото когато съм постъпил за лечение. Наложи ми се, защото съм получил амнезия. Това, което се случи в живота ми е категоризация, че вече е минало и това, което предстои не е леко. Желая да поправя постъпките си изцяло и затова законът не предоставя такава обстановка, там е пълно с хора, които не желаят да се поправят и така се стига в конфликти. Имал съм участие в такива неща, но не съм пряк деец в това, което се е случвало, но това което е представено като добронамерени действия е курсове, училище, работа, от което съм получавал награди. Нищо не е представено като информация. Пише, че не съм награждаван и рисковата ми оценка беше свалена, заради това казахте, че може да се иска разглеждане. Очаквам Вашето решение.

4

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да бъда условно предсрочно освободен, за да социализирам живота си по-добре. Съжалявам за постъпката си и не желая да се повтаря. Съжалявам за това, че стигнах до това положение, имах добро поведение в живота, учех право и не можах да го завърша, стигнах до затвор.

Моля да бъда предсрочно освободен.

Съдът, съобразявайки становището на страните и приложените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК, образувано по молба на осъдения З. С. С., за постановяване на УПО от остатъка от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. З. С. С. към настоящия момент изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години, наложено му по НЧД № 313/2012 г. на ОС Сливен, за деяние по чл.

116 и чл. 354а от НК. Видно от постъпилата справка от Началника на затвора, към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 12 години, 2 месеца и 1 ден, като остатъка за изтърпяване възлиза на 6 години, 11 месеца и 23 дни. С оглед на това обстоятелство, съдът констатира наличието на първата предпоставка визирана в чл. 70 НК за постановяване на УПО, предвид изтърпяното наказание. По отношение на втората предпоставка, а именно осъденият да е демонстрирал с поведението си последователно и категорично, че целите на наказанието са постигнати преди изтичането на определения срок и съответно се е поправил и превъзпитал, поради което не е обосновано правата му да продължават да бъдат ограничавани чрез престой в затвора, съдът намира, че същата не е налице. За да формира този извод съдът съобрази материалите съдържащи се в личното досие на осъдения, актуалния доклад изготвен от ИСДВР Белберов, както и плана на присъдата по отношение на лицето. На първо място след запознаване с посочените материали се констатира, че поведението на лишения от свобода е колебливо, непоследователно и без възможност да се изрази категорична позиция за трайна позитивна промяна. По отношение на същия оценката на риска от рецидив е със завишени стойности в рамките на средния риск - 74 точки.

Въпреки проведената корекционна дейност по отношение на осъдения, при лицето се констатират зони с изразени дефицити, многобройни такива, каквито са: отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, злоупотреба с наркотични вещества, емоционални проблеми, умения за мислене. Констатира се при лишения от свобода висок риск от вреди за обществото, като предвид и ограничените му ресурси, прогноза за 5 ресоциализация към настоящия момент е неблагоприятна. От приложените в затворническото досие документи се установява, че лицето е многократно наказвано за различни нарушения на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и изискванията визирани в съответните нормативни актове. Не се констатира участие в квалификационни курсове, спортни дейности, специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. В този смисъл, преценявайки съвкупно всички тези обстоятелства за настоящият съдебен състав не се констатира положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието към настоящия момент, която да е доказателство,че същият да се е поправил по начин даващ основание да се приеме, че целите на наказанието са постигнати и престоят му в пенитенциарното заведение занапред е лишен от законово основание.

При това положение молбата на осъдения З. С. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.