Решение № 592 от 13.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. П., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220103957 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „НД Мениджмънт" ООД, ЕИК 200267101, с адрес на управление гр. П., ул. „Р**********“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д., чрез пълномощник - адвокат К. Т. от ВТАК, със съдебен адрес гр.

П., ул. „*************“ № 6, против В. Б. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № **, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1039,46 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 119230, сключен на 16.11.2022 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 41,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.05.2023 г. до 30.08.2023 г.

В исковата молба и уточняващата молба се излагат обстоятелства, че на 16.11.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 119230, с който кредиторът ищецът предоставил на ответницата сумата в размер на 2402 лева. С подписване на договора кредитополучателят удостоверил получаването на сумата. Бил му издаден и разходен касов ордер за същата. Съгласно договореното между страните кредитополучателят се задължил да върне сумата в общ размер на 2624 лева, от които 2402 лева главница и 222 лева договорна лихва. Договорената сума следвало да бъде върната на 41 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 64 лева. Неразделна част от договора бил погасителен план, който съдържал брой вноски, сума за внасяне и падежна дата, като последната падежна дата била 30.08.2023 г. Погасителните вноски включвали изплащане на главница и лихва по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,17 %.

Посочва, че ответницата е заплатила частично задълженията си по процесния 1 договор, като е направила 6 плащания, общо в размер на 1543 лева.

Към настоящия момент кредитополучателят не е погасил задължението по договора за кредит.

Излага твърдения, че поради неиздължаване на вземането по договора ищецът подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд П., на основание на която е образувано ч. гр. д. № 4777/2023 г. по описа на РС П. и въз основа на което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед срещу длъжника било образувано изп. дело № 464/2023 г. по описа на ЧСИ М . А., peг. № **** от КЧСИ.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Б. К..

В проведеното съдебно заседание ответната страна се явява лично. Не оспорва сключването на процесния договор, както и получаването на заемната сума по договора.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото, неоспорени от страните писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 119230, приложение № 1 към договора, разписка за усвоена сума, искане за кредит с вх. № 119230/16.11.2022 г., Общи условия за предоставяне на паричен кредит от „НД Мениджмънт“ ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/, се установява, че на 16.11.2022 г. между ищцовото дружество „НД Мениджмънт“ ООД, като кредитор и ответнцата В. Б. К. е сключен Договор за потребителски кредит № 119230/16.11.2022 г. Съгласно чл. 1 от договора кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на 2042 лева, а кредитополучателят го усвоява, ползва целево и връща главница и лихва, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите условия, неразделна част от съдържанието на договора, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати, приемат, подписват на всяка страница, като част от съдържанието на този договор и които са им предадени при подписване на договора. Страните са договорили следния начин на усвояване на кредита: главницата по кредита се усвоява от кредитополучателя в пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем.

Заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора в български лева или равностойността му в евро по курса на деня. Срокът на договора за кредит е 30.08.2023 г. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата. Издадена е и разписка за усвоена сума по договора за кредит в размер на 2402 лева, с положен подпис от кредитополучателя за получил сумата. С договора 2 за кредит кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сумата в общ размер на 2624 лева съгласно погасителния план, неразделна част от договора, от която 2402 лева главница и лихвата по заема в размер на 222 лева. Договорената сума е следвало да бъде върната на 41 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 64 лева, включваща главница и лихва. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, както и дължимите суми за главница и лихва. Последната падежна дата е 30.08.2023 г. Фиксираният годишен лихвен процент, съгласно договора, е в размер на 35.17 %. Годишният процент на разходите по кредита е посочен в договора, както следва – максимален размер до 50%. С подписване на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.

С исковата молба дружеството-ищец признава, че кредитополучателят ответник е направил шест плащания по договора в общ размер на 1543 лева. Това се установява и от приетото като доказателство по делото извлечение за извършени и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 119230 от 16.11.2022 г. Претендира връщането на остатъка от договорената сума в общ размер на 1081 лева, от които 1039,46 лева главница и 41,54 лева договорна лихва. Договорът за потребителски кредит № 119230 от 16.11.2022 г. е подписан от страните по него. Към договора е изготвен погасителен план, който ответницата е подписала. Последната е подписала и Общите условия към договора за потребителски кредит. Подписването на документите не е оспорено от страните. В конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на 30.08.2023 г. с падежа на последната вноска по погасителния план.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заема.

При гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит – „НД Мениджмънт“ ООД и ответницата е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 119230/16.11.2022 г., съгласно който „НД 3

Мениджмънт“ е предоставил на ответницата заем в размер на 2402 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът може да направи извод, че същият противоречи на императивни правни норми.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1 , т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е до 50 %, респ. не е посочена дори абсолютна стойност на ГПР, още по – малко ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР по кредита. Формулиран по този начин размерът на ГПР на практика се приравнява на липса на посочен такъв в договора, с което са нарушени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора поради противоречие със закона.

4

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява, че сумата от 2402 лева е усвоена от кредитополучателя и е настъпил крайният падеж на задължението – 30.08.2023 г. Чистата стойност по смисъла на чл. 23 ЗПК е в размер на 2402 лева и тази стойност се дължи на кредитора. Съществен е въпросът каква част от тази сума е погасена чрез извършените от ответницата плащания. Ищцовата страна признава, че ответницата е извършила плащания по договора в размер общо на 1543 лева. Съдът намира, че извършеното от ответницата плащане по процесния договор в общ размер от 1543 лева следва да се отнесе единствено за погасяване на главницата, тъй като, както се посочи погоре, предвидената в чл. 23 от ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за потребителски кредит е дължимостта на чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и други разходи по кредита. При това положение извършените от ответницата плащания следва да бъдат отнесени към погасяването единствено на дължимата от ответницата чиста стойност на кредита, която е в размер на 2402 лева. Ето защо като от 2402 лева се приспаднат внесените 1543 лева съдът приема, че непогасената главница възлиза на сумата от 859 лева, т. е. задълженията на ответницата към ищеца са в размер 859 лева и до този размер следва да се уважи исковата претенция за главница. /В този смисъл Решение № 32 от 2.06.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 310/2021 г./.