Определение № 307 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000346 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 2364 от 20.03.2025г., постановено по т.дело №210/2025г. на СГС, с което върната обратно на основание чл. 130 ГПК молба, именувана жалба от 30.12.2024 г. на Р. Т. Г., с която се иска отмяна на решения по т. 2 и 6, взети на Конгреса на БЗС на 13.12.2024 г. с оглед процесуалната й недопустимост.

Жалбоподателят Г. /чрез редовно упълномощен адв. Ч./ обосновава искането си до САС за отмяна на разпореждането на градския съд с това, че така се стигало до отказ от правосъдие, тъй като се препятствал съдебният контрол върху решенията на управителните органи на съсловните организации в специалния закон – ЗСОЛЛДМ, настоявайки, че субсидиарно следвало да се прилагат правилата на общия ЗЮЛНЦ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Съображения:

По делото не е спорно, че същото е образувано по молба, именувана жалба от 30.12.2024 г. на Р. Т. Г., с която се иска отмяна на решения по т. 2 и 6, взети на Конгреса на БЗС на 13.12.2024 г. Първоначално, тя е подадена до АССГ, който е приел, че се касае за предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, поради което е препратил същата по компетентност на Софийския градски съд. Състав на СГС е прекратил производството с оглед процесуалната недопустимост на исканията на Р. Г., като допълнително е изложил мотиви и за липса на правен интерес, поради това, че с решението на съда не би се стигнало до исканата правна промяна с отмяната на съответните точки от решенията на БЗС, атакувани от жалбоподателя.

Спорният по делото въпрос дали решенията на БЗС, като съсловна организация, в която членството на всички лекари по дентална медицина, които упражняват професията си 1 е задължително – чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗСОЛЛДМ, подлежат на оспорване пред съответния окръжен съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, вкл. и принципното разбиране дали изобщо разпоредбите на ЗЮЛНЦ са приложими при уредбата на тези обществени отношения, е решен с Определение № 253/30.04.2009 г. по ч.т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, първо т.о. и Определение № 133/19.03.2021 г. по ч.т.д. № 2468/2020 г. на ВКС, ТК, първо т.о., която практика следва да се сподели.

На първо място, БЗС няма характеристиката на сдружение с нестопанска цел, за да бъдат приложими съответните разпоредби на ЗЮЛНЦ. Двата съюза – на лекарите, както и на лекарите по дентална медицина – имат статут на корпорации на публичното право, в които членуването е задължително, за да може да се упражнява съответната правно регламентирана професия /така Решение от 11.11.1998 г. по к.д. № 28/1998 г. на КС/. Това изключва приложението, вкл. и по аналогия /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ за неуредените в ЗСОЛЛДМ положения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в последните членуването може да е само доброволно /аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗЮЛНЦ/.

На второ място, освен БЗС българското право познава и други корпоративно устроени юридически лица на публичното право, които поради особения им характер, се създават в защита на публичния интерес, контролирайки дейността на своите членове.

Такива са още Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия по Закона за геодезията и картографията, Камарата на частните съдебни изпълнители по Закона за частните съдебни изпълнители, Нотариалната камара по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Адвокатската колегия по Закона за адвокатурата, Института на дипломираните експерт - счетоводители по Закона за независимия финансов одит и т.н. Обжалването на решенията на съответните органи, уредени в посочените нормативни актове предполага изрична правна уредба, което препятства да се приложи общата норма на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Предмет на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ могат да бъдат само права, които не могат да бъдат упражнени извънсъдебно. Тези права предпоставят нарочно овластяване от закона за упражняването им по съдебен ред. Следователно конститутивния иск може да бъде предявен при наличие на законово основание за неговото упражняване. След като ЗСЛОЛЛДМ изрично не предоставя или не препраща към друга правна норма за право на лекарите по дентална медицина, като членове на БЗС, да искат отмяна на незаконосъобразните и противоуставни решенията на общото събрание на този съюз, то жалбоподателят Г. не разполага с потестативното право да предяви конститутивен иск.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

При изложените мотиви, Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2364 от 20.03.2025г., постановено по т.дело №210/2025г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3