Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 09.07.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 743/2024
Вид
Решение № 224
Подписан
09.07.2024
В сила
14.09.2024
Състав
Диана Кирилова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 2, параграф 1 · Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.69а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Шумен, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В. П. И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630200743 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0869-004106/23.03.2023г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Р. З. М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П . Жалбоподателят оспорва изцяло НП, тъй като изцяло е невярно твърдението, че е управлявал без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно, поради противоречие със закона и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява лично. Изпраща упълномощен представител в първото съдебно заседание, който изцяло поддържа жалбата.

Административно наказващия орган, редовно призован изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да измени процесното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2022г. около 05,40 часа, свидетелят О. Н. Ю. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен бил извикан за съдействие от негови колеги от РУ Шумен. Когато 1 пристигнал на место – на ул. Съединение срещу „Клуб 7“, свидетелят О. Ю. заварил спрян за проверка товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № Н00 75ВС и водача му – жалбоподателя Р. З. М.. В хода на проверката жалбоподателят Р. М. не представил свидетелство за управление на МПС и от справка в системата, свид. Ю. установил, че няма българско свидетелство. Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух и автомобилът не бил представен на годишен технически преглед. За тези три административни нарушения свид. О. Ю. съставил АУАН, серия GA № 847392 от 04.12.2022г. С Мотивирана резолюция № 22-0869-М000226 от 08.12.2022г. административнонаказателното производство по АУАН, серия GA № 847392 от 04.12.2022г. било прекратено за нарушението на чл.150 от ЗДв.П, тъй като М. притежавал СУМПС, издадено от Италия. На същият ден – 08.12.2022г., свидетелят И. Г. И. съставил АУАН бл.№ 158321, в който посочил, че на 04.12.2022г. жалбоподателя Р. З. М. е управлявал МПС без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, с което е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П. Актът е подписан от нарушителя без възражения. В последствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно[1]наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 220869-004106/23.03.2023г. от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Р. З.

М., с ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П. Така установената фактическа обстановка се установява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

При извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на издаденото НП, съдът обаче констатира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната на същото.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П: “За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен 2 ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“ Административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лева за лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Посочената разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан състав на нарушение по чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДв.П, а в диспозитива е посочен състав на чл.177, ал1, т.2, предл1 от ЗДв.П – без да е правоспособен, то настоящият състав счита, че в случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

В конкретния случай по време на проверката водачът – жалбоподателя Р. З. М. действително не е представил на контролните органи СУМПС, което е притежавал, издадено от Италия. В сведение, дадено от него на 08.12.2022г. е посочил, че на 05.12.2022г. е установил, че ключовете му за автомобила и СУМПС му ги няма. След съставяне на процесния АУАН от 08.12.2022г. било отправено запитване чрез ДМОС към компетентните италиански власти относно притежаваното от жалбоподателя, СУМПС техен образец. След извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз било установено, че Р. М. притежава валидно италианско СУМПС № U18М05163S, издадено на 25.07.2019г. за категория „АМ“ и „В“. Италия е държава-членка на Европейския съюз, поради което издаденото в тази държава СУМПС е валидно на територията на България, съгласно чл.161, т.5 от ЗДв.П, който транспонира Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., без да е необходимо да се представят допълнителни документи, включително и легализиран превод на български език на издаденото немско СУМПС. Съгласно чл. 2, параграф 1 от Директива 2006/126/ЕО свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно. Това означава, че всяко лице, притежаващо свидетелство за управление, издадено от някоя от посочените държави, без оглед на гражданството му, има право да управлява МПС на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в ЗДв.П и съобразно определения срок на валидност на конкретното СУМПС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДв.П, предвиждащ наказание за водач, който управлява МПС без да е 3 правоспособен.

По изложените по горе съображения, съдът намира, че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения и е нар с оглед на което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съдът намира за недопустимо искането на процесуалния представител на АНО, съда да преквалифицира деянието по относимия текст и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДв.П да наложи наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Действително чл.63, ал.7, ал.1 от ЗАНН предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по[1]леко наказуемо нарушение, но изрично е указано, че това е възможно без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящият случай, с оглед установеното по-горе съдът намира, че е налице съществено изменение на обстоятелства на нарушението, поради което не следва да измени атакуваното НП.

При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, но същият не е направил такова искане и в приложеното пълномощно липсва посочена сума.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0869-004106 от 23.03.2023г. издадено от Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на Р. З. М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4