Решение № 225 от 16.05.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ямбол, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20222330100554 по описа за 2022 година

Производството е образувано искова молба от Й. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Я. чрез пълномощник адв. Н. М. от ЯАК против ДГ „***“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“***“ ***, представлявана от директора – М. П.

В..

С исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор от 08.01.2020 год. на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ, считано от 10.01.2020 год., въз основа на което ищцата заемала длъжност *** в предприятието на ответника с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева, за определен срок – 31.12.2020 год. Твърди се още, че на 18.02.2021 год. ищцата подписала допълнително споразумение, като срока на договора и бил удължен до 31.08.2021 год. Твърди се че трудовият договор бил прекратен със заповед ***/23.12.2021 год. на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ, считано от 01.01.2022 год., поради завръщане на титуляря И. И. Т.. Поддържа се че прекратяването на трудовия договор е незаконно, тъй като заповедта била немотивирана, както и прекратен на основание което не е налице. Поддържа се че трудовия договор от 08.01.2020 год. следва да се счита сключен за неопределено време. Претендира се от съда да отмени атакуваната заповед, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 01.01.2022 год. до 25.02.2022 год. в размер на 1 300 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се че процедурата по прекратяване на трудовия договор на ищцата е изцяло изпълнена и законосъобразна.

1

В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Н. М. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество се поддържат исковите претенции.

В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.А. К. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са ангажирани от страните като писмени доказателства: зав. копия от трудов договор от 08.01.2020 г. на Й. Г. М. с ДГ „***“ – С., справка актуално състояние на всички трудови договори на Й. Г. М. с дата 23.12.2021 г., издадена от НАП, извлечение по сметка с наредител ДГ „***“ за превеждане на заплата на Й. Г. М., регистрационна Заповед ***/23.12.2021 г. за прекратяване на трудов договор на лицето Й. Г. М., регистрационна карта на Й. Г. М. в „Бюро по труда“ - гр. Я.; зав. копия от длъжностно разписание на ДГ „***“ – гр. С. – *** категория, в сила от 15.09.2021 г., ведно с рекапитулация към същото, длъжностно разписание на ДГ „***“ – гр. С. – *** категория, в сила от 01.01.2022 г., ведно с рекапитулация към същото, допълнително споразумение към трудов договор ***20.09.2007 г., допълнително споразумение към трудов договор ***/20.02.2020 г., допълнително споразумение към трудов договор ***/04.01.2022 г., удостоверение за професионално обучение рег. ***27.04.2017 г., допълнително споразумение към трудов договор

***/01.09.2016 г., допълнително споразумение към трудов договор ***/20.01.2021 г., удостоверение за професионално обучение рег. № ***/27.04.2017 г., молба за неплатен отпуск вх. ***/08.01.2020 г., заповед ***/09.01.2020 г. за разрешаване на неплатен годишен отпуск, молба за неплатен отпуск вх. ***23.12.2020 г., заповед ***/01.01.2021 г. за разрешаване на неплатен годишен отпуск, молба за неплатен отпуск вх. № ***30.09.2021 г., заповед ***/01.09.2021 г. за разрешаване на неплатен годишен отпуск, ведомост: основна януари 2022 г. за лицето И. И. Т. от ДГ „***“, основна февруари2022 г. за лицето И. И. Т. от ДГ „***“; ЛТД на ищцата.

От така събраните писмени доказателства се установява, че на 08.01.2020 год. между ответника ДГ „***“ гр.С. в качеството на работодател и ищцата Й. Г. М. в качеството на служител е бил сключен трудов договор считано от 10.01.2022 год., като ищцата е приела да изпълнява в предприятието на ответника длъжността „*** в ДГ“, с място на изпълнение на работата – група „***“ филиал с.Л.. Договорено е било основно месечно възнаграждение в размер на 610,00 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 1 %, на пълно работно време – 8 часа. Трудовият договор е бил сключен за определен срок – 31.12.2020 год., а като правно основание на сключването му е била посочена разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 КТ.

Видно от представената по делото справка за актуалното състояние на всички трудови договори на ищцата Й. Г. М. срока на сключения при посочените по-горе условия 2 трудов договор е бил продължен до 31.08.2021 год. с допълнително споразумение от 31.08.2021 год.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Н. А. се установява, че ищцата е продължила да работи в ДГ до 22-23 декември 2021 год., тоест и след 31.08.2021 год. Това обстоятелство не е било спорно между страните по делото, поради което и съдът с протоколно определение от 04.05.2022 год. е обявил, че приема същото за безспорно, а именно, че ищцата е работила до края на 2021 год.

От показанията на свидетелката се установява още, че работи в ДГ, в която е работила и ищцата. Ищцата била назначена на работа по повод на това, че ***я на едната група – И. Т. имала болно дете и искала да излезе в неплатен отпуск за да се грижи за него.

Тъй като свидетелката познавала ищцата и казала за това работно място. Казали и че това нямало да бъде за постоянно, а на мястото на И. Т.. Уговорила я е да почне работа. След излизане на И. в неплатен отпуск ищцата започнала работа в ДГ. Лично свидетелката не била присъствала на разговора между ищцата и директора на ДГ, но свидетелката казала на ищцата, че И. Т. излиза в отпуск за да си гледа детето и че работата е временна. Детето на И. починало и тя казала, че ще върне на работа през м.януари 2022 год. И. започнала работа на първия ратен ден през м.януари 2022 год. Във връзка с прекратяването на трудовите отношения с ищцата, с последната се били срещнали и разговаряли директора и счетоводителката, но свидетелката не била присъствала на тях.

Със заповед ***/23.12.2021 год. на Директора на ДГ „***“ трудовите правоотношения на ищцата с ответника били прекратени на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ, считано от 01.01.2022 год., поради завръщане на работа на титуляря на заеманата длъжност, считано от 01.01.2022 год., като Заповедта била връчена при отказ на ищцата да я подпише на 23.12.2021 год. В мотивационната част на Заповедта било посочено, че ищцата е назначена на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ за заместване на служител И. И. Т. на длъжност *** в ДГ „***“, филиал с.Л.. посочено е било още, че служителят И. И. Т. е използвала непратен отпуск, считано от 09.01.2020 год. до 31.12.2021 год. като трудовия договор на титуляря не бил прекратяван през времето на заместване. Служителят И. И. Т. уведомил, че считано от 01.01.2022 год. желае да се върне на работното си място, а именно *** в ДГ „***“ - филиал с.Л..

На 05.01.2022 год. ищцата се е регистрирала в Бюрото по труда видно от представената по делото регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените от ищцата искове предмет на настоящото съдебно производство са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; чл.344, ал.1, т.2 КТ – 3 възстановяване на предишната работа и чл.344, ал.1, т.3 КТ – обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението.

Настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими, тъй като са предявени от лице, имащо правен интерес от оспорване законосъобразността на уволнението си и от възстановяване на заеманата от него допреди уволнението длъжност, както и за обезщетение за времето през което е останал без работа вследствие на уволнението, при липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца и в установените в чл.358 КТ давностни срокове.

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна – чл.334, ал.1, т.1 КТ:

Доказателствената тежест в производството по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ пада върху работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл.325, т.5 КТ, обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валиден срочен трудов договор, сключен за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ, и завръщане на заместваният на работа. При сключване на договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ трябва да се посочи името на замествания работник, като срокът на този договор е определяем и изтича в деня, в който заместваният работник или служител се завърне на работа. Ето защо в този вид договори трябва изрично да бъде посочено, че са за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, името на титуляря на длъжността, за заместването на който се сключва договора, както и че договора се сключва до завръщането му на работа /срока на договора/. Тези обстоятелства са особено важни, тъй като чрез тях се изразява както клаузата – срок на договора, така и другите съществени условия от съдържанието на трудовото правоотношение.

В настоящия случай, в процесният трудов договор само декларативно е посочено като основание за сключването му – чл.68, ал.1, т.3 КТ, без да е изрично посочено, че се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, името на титуляря и неговата длъжност. Не е посочено и че трудовия договор се сключва до завръщане на титуляря, вместо това като срок е посочена датата 31.12.2020 год., като процесния срок е бил продължаван от работодателя-ответник до прекратяване на трудовото правоотношение със заповед ***/23.12.2021 год. на Директора на ДГ „***“, считано от 01.01.2022 год.

Ирелевантни са доводите на процесуалния представител на ответника, че в ДГ „***“ филиал с.Л. били предвидени две щатни бройки за съответната длъжност. Неоснователни са и доводите на защитата, че ищцата е знаела, че договорът и е по заместване.

Обстоятелството, че св. С. Н. А. била казала на ищцата, че работата има временен характер не обосновава извод, че е бил налице валидно сключен договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.3 КТ. Сама свидетелката заявява, че не е присъствала на разговорите при подписване на договора между ищцата и законния представител на ответника. Но дори и да бе 4 присъствала, следва да се посочи, че каквито и неформални уговорки да са постигнати във връзката с отсъствието на конкретен работник и изпълнението на неговата работа, те не са от значение за признаците на съгласието по смисъла на чл.68, ал.1, т.3 КТ, ако това съгласие не е било обективирано по отношение на съществените елементи на този вид срочен трудово договор. Ето защо при липса на поименно посочване на заместван титуляр в сключения трудов договор /а липсват и данни в последяващите споразумения това обстоятелство да е било посочено/, уволнението по чл.325, ал.1, т.5 КТ въз основа на него е незаконосъобразно. В конкретния случай трудовия договор е бил сключен за срок до 31.12.2020 год., продължен със споразумение до 31.08.2021 год., като ищцата е продължила работа при ответника и след 31.08.2021 год. до уволнението и считано от 01.01.2022 год.