Протокол № 1324 от 14.09.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1324 гр. Сливен, 12.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Р. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело частен характер № 20222230201174 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Тъжителят – С. К. С., редовно призован не се явява. Явяват се родителите му Д. Т. и К. Т. и адв. Св.Б., редовно упълномощен от преди.

Подсъдимите пор. №№ 2 и 3, редовно призовани се явяват лично и с адв. П. Н., редовно упълномощен от преди.

Родителите пор. №№ 4 и 5, редовно призовани се явяват.

Свидетел пор. № 6, редовно призован се явява.

Адв.Б.: Да се даде ход на делото.

Адв.Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Делото е във фаза съдебно следствие.

Адв.Н.: Водим за разпит сестрата на Г. И. – В. К. И..

АДВ.Б.: Не се противопоставям да бъде разпитана.

С оглед изясняване на обективната истина по делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит исканата от адв. Н. свидетелка В. К. И..

1

САМОЛИЧНОСТ на свидетелите:

К. Н. И. - 65 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, без родство със страните, ЕГН 5712255760.

В. К. И. – 38 г., българка, бълг. гражданка, без образование, неомъжена, не работи, неосъждана, сестра на Г. К. И., която живее на семейни начала с подс. Д. П. Г., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за нак. отговорност по чл. 290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът отстрани свид. И. от залата.

Свид. К. И.: Познавам страните по делото. Обади ми се внука ми по телефона. М. август 2022г., в края на месеца беше, внука ми Кристиян ми се обади около 21ч. Каза, че ги гонят двама души и искат да ги бият. Качих се на колата, т.к. живея далеко от центъра докато отида бяха на уличката само деца.

Казаха, че са ги подгонили, хванали едно дете и са удряли, друго също потърпевшо дърпали са го. Разбрах, че моите внучки са добре. Каза, че са ги обвинявали, че са ритали по вратата и за това са ги подгонили. Върнахме се и до дома на М.. Сварих двамата подсъдими питах ги защо така, казах им уведомете родителите, ако има нещо, защо сте се нахвърлили така върху децата. Видимо бяха почерпани. Не видях за велосипеди, т.к. и двамата вече бяха до дома на М.. Подсъдимите един срещу друг живеят. Беше тъмно. Не последва отговор когато им казах, че неможе така да се нахвърлят върху децата. Едното дете беше с дълга коса, което се оплака и разбрах, че е детето на К.. Не съм говорил с детето. Бяха 7-8 деца, доста деца бяха. Не съм обърнал внимание дали са лаели кучета. На следващия ден не съм виждал детето и в следващите дни. Разбрах, че детето е ударено и коментарите, които правеха децата, че детето е ударено и има последствия по лицето му. За мен разправиите бяха това, защо са постъпили така дори и да има разправии , ние сме от едно село, има родители, баби, дядовци. Детето е около 17 год.

Кристиян П. Н. е внука ми. Те са компания и излизат децата. Живеят на голямо разстояние и нямат такава връзка, докато другите които са понаблизко идват и у нас. Като отидох децата бяха на групичка, имаше деца които си тръгнали, не зная всички, които са били там. Не ми е казал, че е налитал, ритал по вратите. Казах,а че не са те, доста хора са били, не са правили интервенции на вратите, и групи от малцинствата минават. Имаше и 2 деца с велосипеди, които си държаха велосипедите. Момчето го познавам като момче с дълга коса, не видях да е с колело. Имах словесни занимания с моите внуци и си тръгнах. Втория път го нямаше. Първия път отидох, и втория път си прибрах децата. В селото се чу, че са бити децата, поради причината, че са удряли по врата му. Видимо бяха почерпани.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Свид. В. И.: Живея в с. Т. на ул. Л. със сестра ми Г. и мъжа й Д.. Над 10 год. живеят заедно. Имат едно дете 3 годишно, аз го гледам. Не разбрах какво стана, само погледнах през прозореца. Сестра ми излезе. К. и Д. се караха. К. има син, незнам как се казва. Не знам М. Р. дали беше там, кой е бил. Аз не съм излизала навън, на улицата, гледах детето. Не знам дали е идвала полиция.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Адв.Б.: Няма да соча други доказателства.

Адв.Н.: Няма да соча други доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага към делото всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка и ги ПРЕДЯВЯВА на страните.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ход на устните,

С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:

АДВ.Б.: Видно от всички писмени и гласни доказателства считам, че безспорно се установи, че двамата подсъдими са причинили нанасянето на побоя над С. К. С. с посочени в съдебномедицинското удостоверение телесни повреди. Безспорно се установи за нанесени удари по тялото, главата и това се потвърди от преките очевидци Н. К. и Кристиян П.Н.. Доста противоречиви са показанията на двама подсъдими и водените от тях свидетели Р. С. и Г. К. И.. Разпитаният в днешното с.з. свид.К. И. точно определи тяхното състояние, което се потвърждава и от свидетелските показания на внука му, че двамата са имали саморазправа с деца, в случая 16 3 годишни. По отношение на дадените показания на свид. В. К. И. не вземам становище, но казаното от нея противоречи на дадените от нея показания.

Считам, че от всички факти и обстоятелства и събрани гласни и писмени доказателства и ви моля с вашия съдебен акт да осъдите двамата подсъдими за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като размера и наказанията предоставям на съда, но считам че в тяхна тежест на тази възраст да посягат на деца е утежняващ факт, независимо каква е била причината, дали децата са виновни, удряли ли са или не са удряли вратата на подс.М. С. Р.. Те нямат право да тръгват на саморазправа, имат си други органи и друг ред, а не да се нанася побой и не само на С. С., който е тръгнал да защитава своя приятел Н. К. К. Моля с вашия съдебен акт да уважите и предявения граждански иск в размер на 4000 лв. срещу всеки от двамата, както и да присъдите направените по делото разноски за адвокатски хонорар и д.т. за завеждане на делото.

Адв.Н.: Нашата позиция е съвсем различна от тази, която се поддържа от повевереника на частния тъжител. Исканията ни, които са отправени към настоящия съдебен състав е да постановите присъда, с която признаете за невиновен подс.М. С. Р. и съответно да го оправдаете по повдигнатото му частно обвинение по чл.130 ал.1 от НК, като считаме и твърдим, че от събраните по делото доказателства не се установи този подсъдим изобщо да е извършил деянието, което да е обективирало в нанасяне на каквато и да било телесна повреда на което и да е от децата в т.ч. на частния тъжител. В тази връзка, моля да отхвърлите като неоснователен и недоказан предявения срещу него граждански иск и съответно да присъдите разноските, които същият е направил в настоящ наказателен процес. По отношение на подс. Д.

П. Г., моля да приемете за обективно установено, че същият единствено е нанесъл шамар и то единствен на частния тъжител. Това е включително от неговите обяснения дадени в с.з., като по отношение на така извършеното от него деяния да приложите разпоредбата на чл.78А от НК, а съответно предявения граждански иск да бъде уважен за сумата неповече от 300 лв. По делото основно са събрани както писмени, така и гласни доказателства между, които има съществени противоречия. Частното обвинение се основава преди всичко на издадена епикриза, която е издадена от лечебното заведение в което частния тъжител е бил приет и е пребивавал там два дена, съответно за уплътняване на клинична пътека. Прави впечатление, че в посочената в 4 епикризата анамнеза свалена по данни на ч.тъж. С. С. е посочено, че му е бил нанесен побой, като е бил удрян с юмруци по тялото и лицето. Съшият е заявил, че е загубил съзнание за неопределено време. Там пред медицинските органи, той е заявил, че има гадене и лек световъртеж, както и че бил повърнал многократно. В същата епикриза е посочено, че след като са му извършили медикаментозно лечение ч.тъжител се оплаквал единствено от обща отпадналост. Обективно е прието, че не е имало налице загуба на съзнание, което лично в по-късен момент ч.тъжител фактически си е признал, не е имал болки в гърдите камоли в корема. Моля когато изграждате изводите си прецизно да съпоставите заявените от ч.тъжител респективно от неговата майка данни за неговото състояние в първоначално извършения преглед и реалните обективни находки, доколкото изобщо има такива, които да са констатирани и да обективират неговото здравословно състояние. По-нататък медицинското удостоверение, което било издадено от д-р Т.Чаушев, с което е извършено и освидетелстване на ч.тъжител е основано единствено и само частично на епикризита, която коментирах по-горе и обясненията на ч.тъжител, респективно на неговите родители, които не са присъствали на инцидента. С тези два медицински документа се изчерпват писмените доказателства, които обаче документи предимно съдържат данни и само основани на онова, което ч.тъжител и неговите родители са заявили пред медицинските органи. Няма обективни рентгенови или др.изследвания, които да установяват, каквито и да са било травми по отношение на ч.тъжител.

Гласните доказателства са от една страна доста разнообразни, съответно противоречиви, а преди всичко недостоверни, относно показанията на двамата приятели на ч.тъжител – Н. К. К. и Кристиян

П. Н., който е внук на разпитания в днешното с.з. свидетел К. Н.. Съпоставяне на показанията на тези двама приятели на ч.тъжител, които единствено са разпитани като свидетели с цел да се установи какво точно се е случило в деня и вечерта на инцидента се установява, че първо според Н.К. от носа на С. течяло кръв и устната му била цепната. Такива данни няма нито в медицинските книжа, нито в показанията на свид.Кристиян П.Н.. От друга страна същият Кристиян П.Н. твърди, че когато двамата подсъдими отишли при тях и двамата крещяли, ще те убия, нещо което изобщо не е ориентирано или твърдяно от първия свидетел К. . Сам Кристиян П.Н. заяви в с.з. , в което беше разпитан на 28.02.23г., че ч.тъжител респективно С. С. се е псувал 5 заедно с подс.Д. Г.. Има данни по делото, че същият С. С. е налитал с идеята да причини той телесна повреда на подзащитният ми Д. Г.. С други думи опита на повереника на частния тъжител да представи инцидента, в който частния тъжител видители е под 18 г. е пострадал, за което по никакъв начин не е предизвикал отношението спрямо него е абсолютно несъстоятелно.

Действително подзащитният ми Д.Г. е нанесъл шамар на ч.тъжител, следва да понесе отговорността си, но на фона на всички обстоятелства, които заявих.

По отношение на другия мой подзащитен М. С. Р. както заявих в началото на пледоарията си няма никакви обективни данни, същият да е причинил телесна повреда. Има много различни твърдения, че едва ли не е ударил и той шамар, че бил удрял ч.тъжител по лицето, по тялото, нещо което е абсолютно недоказано, поради което и съобразно принципа на чл.303 от НПК следва да приемете, че това частно обвинение спрямо подзащитният ми М. Р. е недоказано, още по-малко пое по несъмнен начин, поради което не би следвало по предположение или по показанията на двамата приятели на ч.тъжител същият да бъде признат за виновен. Нещо повече показанията на свидетелите Н. К. и Кристиян Н., ще констатирате, че се препокриват единствено и само по отношение на това, че подзащитният ми Д.

Г. бил нанесъл няколко удара върху него. Вие в с.з. лично възприехте, както телосложението, килограмите и физиката на ч.тъжител и тази на моя подзащитен Д. Г., което изключва какъвто и да е същински инцидент с нанасянето на повече от един един шамар или защото в противен случай резултатът би бил съвсем друг и съвсем различен. Поддържам исканията, които направих в началото на пледоарията си. Считам, че обективността и справедливостта, изискват моят подзащитен М. С. Р. да бъде изцяло оправдан и гражданският иск спрямо него да бъде отхвърлен изцяло като недоказан, а по отношение на другият ми подзащитен Д. Г. да постановите присъда, с която да съобразите всички заявени от мен обстоятелства, които са обективирани както в медицинските документи и така и в свидетелските показания, поради което да приложите разпоредбата на чл.78 а от НК като бъде освободен от наказателна отговорност и гражданския иск да бъде уважен за неповече от 300 лв. В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.