Решение № 4 от 23.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за възобновяване № 20233000600370 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

Образувано е по искане на осъдената С. Т. С.-С., чрез адв.П. С. от АКВарна, за възобновяване на производството по НОХД №1763/2021г. по описа на РС – Шумен и ВНОХД №65/2023г. по описа на ОС – Шумен. Претендират се основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.

Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наказанието, поради явната му несправедливост.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура, счита изложените доводи за неоснователни. Намира, че доказателствата, установяващи виновността на С., са подложени на внимателен и задълбочен анализ, правилно е приложен материалния закон, наказанието е справедливо и ответно на извършеното.

Искателят С. С. редовно призована, явява се, представлявана и от адв.П.

С.. Представя се допълнително писмено становище по основателността на искането за възобновяване. Сочат нарушения по чл.6 §1 от Конвенцията за 1 защита правата на човека и основните свободи, аргументирани с отказа за назначаване на допълнителна експертиза, а от там - несправедлив процес и необективен съд. Порочност в изготвените експертни изследвания се съзира с ползването на сравнителен материал, който времево не кореспондира с изследвания ръкописен текст. Твърди се, че експертите не изложили подробен анализ на общите и частни графически признаци, устойчиви, достатъчни и характерни, като количество и качество за направа на категоричен извод. Претендира се необходимост от възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение, включително и в гражданката част, и връщане на делото за ново разглеждане.

В устните прения пред АС – Варна, адв. С. акцентира върху липсата на достатъчен обем сравнителен почерков материал, а оттам незаконосъобразност на заключенията на вещите лица.

Осъденото лице – С., желае да се назначи допълнителна експертиза, делото да се върне за ново разглеждане.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 1 от 17.01.2023г. по НОХД №1763/2021г. Районен съд Шумен ангажирал отговорността на искателя С. С. за извършени от нея в условията на съвкупност престъпления по чл.309 ал.1 от НК, за което й било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, отложено за срок от три години, както и по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, наказано с лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от пет години. При условията на чл.23 ал.1 от НК било определено най-тежкото за изтърпяване наказание, а именно три години лишаване от свобода, с пет годишен изпитателен срок. Съдът се произнесъл по гражданския иск и разноските по делото.

С решение №71/19.04.2023г. по ВНОХД №65/2023г. на Окръжен съд – Шумен, присъдата била потвърдена. И тъй като не подлежи на касационна проверка посоченото решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда влязла в сила от постановяването му.

В искането за възобновяване се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, предвидени в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК.

Основно се набляга на твърдението за наличие на процесуални нарушения, следствие от неизвършен анализ на доказателствата от страна на съдилищата, довело до нарушение по чл.13 и чл.14 от НПК. Това оплакване макар и завоалирано като процесуално нарушение, по съществото е насочено срещу фактическите констатации на решаващите съдилища, т.е. отчита се 2 като твърдение за необоснованост на съдебните актове. Известно е, че в производството по възобновяване, необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове, което ще рече, че съдебната инстанция по възобновяването, разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции (които се явяват и такива по фактите). Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност.

Прегледът на доказателствените материали не формира извод за процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и на окръжния – при последвалата въззивна проверка.

По възраженията за несправедлив процес и предубеденост на съда:

По твърдението за безпристрастност на съда, свързано с оплакването, че решаващият съд не изпълнил задълженията си да осигури справедлив процес от безпристрастен съд по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, следва да се направят няколко бележки, от които да се види, защо такова не се установява. В принципен план правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), освен основна ценност в съвременното демократично общество, съставлява и найсъществената процесуална гаранция за реализация правото на защита на подсъдимите лица в наказателното производство. То е съставено от конгломерат от субективни права, предоставени на всяко обвиняемо/подсъдимо лице. Нарушенията, свързани с правото на справедлив съдебен процес са свързани с пренебрегване на фундаменталните принципи на наказателния процес – състезателност и равни права на страните, право на защита (които да водят до опорочаване на воденото наказателно производство). Безпристрастността според ЕСПЧ означава липса на предубеждение или пристрастие. За да бъде изпълнено изискването, съдът трябва да отговаря както на субективния, така и на обективния критерий за това - виж Piersack срещу Белгия (1982), Kyprianou срещу Кипър, Hauschildt срещу Dеnmark (1989). Между двата подхода към безпристрастността – обективния и субективния тест, не съществува точна граница, тъй като поведение на един съдия може да поражда не само обективно оправдани опасения от гледна точка на външния наблюдател, но може да засяга и личното му убеждение (какъвто е настоящият случай). Извод за предубеденост на един съдия може да се направи, само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на производството или от съдържанието на акта му. При всички положения заключението за пристрастност на съдията следва да е резултат от цялостна оценка на неговото поведение в съдебното производство и как това поведение и процесуални действия са се отразили на общата представа за справедливост на наказателното производство. Както се 3 приема в решението Hauschildt срещу Dеnmark (1989) при прилагането на обективния критерий мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде доказано обективно. В процеса на събиране на доказателства по делото, съдът не е допуснал ограничения на правото на подсъдимите да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, разяснявал правата им в пълнота и своевременно, взел становище по всички процесуални въпроси, поставени от подсъдимите и защитата им, предоставил възможност за лична защита, предоставил последна дума. Т.е. не се установява съдебния състав или докладчика по делото да са допуснали съзнателно или случайно процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимите. Отношенията между осъденото лице, защитата му и председателя на съдебния състав (и докладчик) са били в рамките на закона и добрия тон. Не се констатира демонстрация на лично негативно отношение спрямо нито една от участващите в наказателното производство страни. Като председател на съдебния състав, съдията демонстрирал добро умение да ръководи съдебното заседание по начин, вдъхващ доверие в страните за безпристрастност. Както е посочено и в решението Hauschildt v Dеnmark (1989), мнението на страната по делото, която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо, още повече, че в конкретния случай то не се подкрепя от обективните данни по делото.

Обстоятелството, че по НОХД била постановена осъдителна присъда не може само по себе си да обоснове хипотезата на чл.29 ал.2 НПК. В Решение № 73 от 22.07.2019г. на ВКС по н.д. № 89/2019 г., II н.о., НК е посочено, че:

„Суверенното правомощие на съда по вътрешно убеждение аналитично и мотивирано да приеме обвинителните твърдения на прокурора за установени по несъмнен начин, не могат да се обвързват с предубеденост и пристрастност към обвинителната теза. В хипотезата на чл.29 ал.2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост.

Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция.“ В конкретния случай няма никакви данни за преднамерена или необективна дейност на първоинстанционния съд по ръководство на процеса, по постановената присъда и по изготвените мотиви. Приемането на тезата на обвинението е обосновано с доказателствата по делото, а не е плод на пристрастие или друго субективно отношение. Отказите по направения отвод, както и по назначаване на допълнителна и повторна експертизи, не сочат на субективно отношение.

Те са законосъобразно мотивирани и от тях не могат да се извлекат обективни данни за субективните твърдения на искателя. Някои от исканията на искателя са били удовлетворени, други – не, което идва да покаже отново, че процесът е бил воден така щото да осигури състезателност и равни права на страните, както и пълноценно право на защита. По-надолу ще бъдат развити 4 съображения, конкретно свързани с експертните заключения и становището на съдилищата по тях.

По възраженията, насочени към кредитирането на заключенията на експертите, с твърдения за липса на обективност, основания за назначаване на повторни експертизи, некачествен сравнителен материал:

Хронологията на експертните изследвания по делото е следната:

1/Съдебно-графическа експертиза (единична, ВЛ: К.К.) – л.31-34, том 2 от ДП (л.96; л.164 от НОХД) установила, че почеркът, с който бил изпълнен ръкописния текст на саморъчно изготвеното завещание не принадлежи на лицето В.Г., но подписът бил положен от лицето В.Г.;

2/Съдебно - графическа експертиза (тройна, ВЛ: К.К., С.М. и Р.Б.) – л.39-40, том 2 от ДП (л.95; л.163 от НОХД) заключава, че ръкописният текст бил изписан със стремеж за имитация на тремор, което да му придаде вид, че е изпълнен от лице с увреждания на нервната система и опорнодвигателният апарат. Заключава, че е възможно някое от лицата С. С. или В.Н. да е автор на ръкописния текст в завещанието, поради което е необходимо изземването на допълнителен сравнителен материал от тези лица;

3/Съдебно - графическа експертиза (петорна, ВЛ: К.К., С.М., Р.Б., М. В. и С.С.) – л.48-50, том 2 от ДП, изготвена след изземването на допълнителен сравнителен материал, посочен като необходим в предходното заключение (защитена от ВЛ на л.90-91 от НОХД), установила, че почеркът, с който бил изписан ръкописния текст на завещанието принадлежи на лицето С. С..

Визуалната разлика между ръкописния текст от завещанието и тези, представени като сравнителен материал от това лице, се дължат на стремеж за имитация на тремор (включително с използване на неудобната лява ръка), което да му придаде вид, че е изпълнен от лице с увреждания на нервната система и опорно – двигателният апарат;