Решение № 18772 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18772 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110104807 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от О. П. А. с ЕГН **********, чрез адв. Т. Х., с която е предявен осъдителен иск по чл. 405 от КЗ срещу *** с ЕИК ***, за заплащане на сумата от 1000,00 лева.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпила щета вследствие на ПТП на ***, когато управляваният от ищеца и застрахован при ответника при Пълно Каско л.а. *** с рег. № ***, само-катастрофирал на ***, около *** километър по посока *** – ***. Заведена била щета, като на 15.04.2022г. застрахователят – ответното дружество се произнесъл с отказ с мотива, че било установено, че водачът е бил употребил алкохол с концентрация в кръвта 0,44 промила. Ищецът изтъква, че съгласно ЗДвП и неговия чл. 5, ал. 3, т. 1 е забранено да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Ответното дружество в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба, излага подробни съображения, и най-вече позовавайки се на собствените си Общи условия като аргумент да се откаже изплащане. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Като доказателства по делото са представени свидетелство за регистрация на МПС с рег. № *** – част I, опис – заключение по щета № *** както и отказ за изплащане на обезщетение от 15.04.2022 г. поради управление на МПС след употреба на алкохол.

1

Представено е съобщение с вх. № *** от МВР, ОД на МВР – гр. ***, адресирано до ***, изпратено във връзка с писмо от последното относно щета № *** за нанесени материални щети на л.а. „***“ с рег. № *** при ПТП, настъпило на *** на ***, в което е посочено, че местопроизшествието е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР ***, като е извършена качествена проба с Алкотест дрегер в 13:56 ч., която отчела наличие на алкохол в издишван въздух 0.44 промила.

По делото е допуснато и изслушано заключение на вещо лице, изготвило Съдебноавтотехническа експертиза, съгласно което по средни пазарни цени към датата на ПТП (***), размерът на щетите, нанесени на процесното МПС ***, с рег. № ***, възлиза на 8501,04 лв.

Стойността на автомобила към датата на настъпване на ПТП възлиза на 7680 лв. Отчитайки размера на вредите и определената действителна стойност, икономически нецелесъобразно е според вещото лице, възстановяването на автомобила, т.е. налице е тотална щета, съответно размерът на обезщетението в този случай възлиза на 5760 лв. В случай че следва да се изплати 70 % от действителната стойност на автомобила /каквато е общоприетата практика при ликвидация по застраховка „Каско“, съобразно Общите условия/, то сумата би била в размер на 5376 лв. Изчислен по средни пазарни цени към датата на ПТП – ***, и с влагане на оригинални нови части, размерът на щетите по процесния автомобил би възлязъл на 14 721.40 лв. Към датата на ПТП, стойността на един човеко/час труд за ремонт на автомобили от марката, модела и с характеристиките на процесния автомобил, възлиза на 16 лв.

Изслушано и прието е и заключение по Съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице подробно е изяснило как се отразява алкохолът на различните хора според възраст, тегло, заболявания, прием на лекарства и др. Посочено е, че установената в случая концентрация – 0.44 промила, отговаря на субклинична степен на алкохолно опиване – състояние, за което е прието, че е консумиран алкохол, но няма външни видими прояви.

Според изследвания, наличието дори и на ниска степен на концентрация на алкохол, както е в конкретния случай, води до намаляване на умствената работоспособност с 12-14%, способността за ориентация също се намалява. Отново според изследвания, дори нива под този праг (0.44) оказват измеримо влияние върху централната нервна система. Възможният и вероятен механизъм на неврофизиологично влияние върху действията и решенията на водача се свежда до това, че алкохолът в малки дози действа като депресант на централната нервна система. Според изследвания, при 0.44 %, основните процеси са свързани с леко потискане на задръжните процеси. Дори при тази ниска концентрация започва леко забавяне в процесите в предния фронтален лоб на мозъка, който отговаря за преценката на риска и самоконтрола. Водачът често изпитвал неоправдано чувство за сигурност, което води до подценяване на опасни ситуации (напр. по-висока скорост или по-рискови изпреварвания).

При такива концентрации, експериментално бил доказан механизмът на влияние върху вземането на решения, като е въведен терминът „когнитивен тунел“ или забавяне на избора между алтернативи. Въпреки че би могло да е едва забележимо при изследване (части от секундата), при скорост от 90 км/ч, забавяне от 0,2 секунди означава още 5 метра спирачен 2 път. Водачът се затруднява да следи едновременно няколко източника на информация (скоростомер, огледала, пешеходец). Посочено е също, че принципно умората, стресът и приемът на медикаменти са критични фактори, които могат значително да усилят ефекта на алкохола както поотделно, така и в опасна комбинация, но в конкретния случай, ищецът отричал да е имал умора, да е бил под влияние на изпитван осъзнат стрес, както и да е употребявал медикаменти. Като извод, при концентрация от 0.44 %, макар и леки, се наблюдават следните промени: нарушена координация на фините движения – маневрите с волана и превключването на педалите стават по-малко прецизни; настъпва леко забавяне в адаптацията на окото при преминаване от светло към тъмно и обратно, както и се отчита леко стесняване на периферното зрение. На следващо място, първи ефекти от алкохола можело да се усетят в рамките на 5-10 минути, но концентрацията на алкохола обикновено достига най-високите си нива в кръвта между 30 и 90 минути след консумация или окончателното всмукване (резорбция) на поетия алкохол в организма, в зависимост от множеството фактори, настъпва средно за около 60 минути след последния прием. В случая липсват данни кога е консумиран алкохолът, какъв вид е бил, в какво количество, дали е приет след хранене. Ако се приеме съобщеното от ищеца при проведеното събеседване, че е консумирал бира на гладно до 13:30 ч., то към 14:00 – 14:30 ч., консумираният алкохол следва да се е намирал в края на резорбция и да е достигнал пикови концентрации. При тестване след 14:30 ч., концентрацията на алкохол в кръвта му следва да е намаляла. Като известен факт, вещото лице посочва, че средностатистически, човек елиминира от организма си по около 0.15 % етилов алкохол на час. Принципно, използваното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 е с висока селективност за алкохол и полученият резултат отразява много точно концентрацията на етиловия алкохол в кръвта чрез изследване на издишан въздух. След направена проверка с такова техническо средство, при положителен резултат винаги излиза разпечатка, като в паметта на апарата се съхраняват резултати от изследването, в които фигурира и точен час, в който е отчетена положителна проба. По делото обаче не бил представен акт и/или заверена разпечатка, от които да се установи точен час на проведено изследване. Това от своя страна не позволява въз основа на обективни факти да се прецени колко време е изтекло между тестване и произшествие и съответно каква точно е била концентрацията на алкохол към момента на деянието. Може само да се твърди, че при започнала елиминация в кръвта към момент на ПТП, концентрацията е повисока от измерената по-късно. Заявено е, че посоченото в съобщението на ОДМВР ***, е нелогично, тъй като е отразено, че пробата за алкохол е взета преди сигнала за ПТП. В случай че се приеме логичното твърдение на ищеца, че изследване е проведено 15-20 минути по-късно след произшествието, то следва, че към момента на изследване при започнала елиминация, концентрацията е била по-ниска от тази при ПТП и това прави възможно към момента на ПТП, концентрацията да е била 0.5 % и дори повече. Вещото лице е използвало формула, посредством която е достигнало до извод, че при консумация на алкохол от мъж с тегло 80 кг (според данните, дадени от ищеца), след консумация на 750 мл бира, максималната концентрация на алкохол в кръвта му би била около 0.36 %, т.е. при установен резултат от 0.44 %, следва да се приеме, че някои от съобщените от ищеца параметри 3

(количество на поетия алкохол или теглото му) не е верен съобразно данните за обективно установената концентрация. Посочено е също, че тази концентрация би била достигната на празен стомах до половин час след прекратяване на приема – около 14.00 ч., като след това средностатистически е започнала да намалява с по около 0.15 % на час.

В открити заседания вещото лице е посочило, че съобразно наличните данни, включително и обясненията от проведеното събеседване с ищеца, последният следва да се намира във фаза на елиминация към момента на произшествието и респективно да елиминира алкохол до момента на пробата, т.е. във всички случаи концентрацията на алкохол в кръвта му преди изследването, т.е. към момента на ПТП, е била по-висока, ако се приемат за достоверни данните от ищеца. Теоретично, според вещото лице, не е изключено, концентрацията на алкохол да е била повече от 0.5 %.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Ответникът се позовава на клаузата на т. 27 във връзка с т. 27.3 от Общите условия към застрахователния договор /които ищецът не оспорва/, че застрахователят не дължи обезщетение, ако вредата е причинена от водача, който в момента на застрахователното събитие е управлявал МПС след употреба на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.

1, т. 3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая, в Общите условия не е посочено дали наличието на алкохол следва да е над 0.5 % съгласно ЗДвП, което ищецът счита за пропуск от страна на застрахователя. Т.е. при управление на МПС под влияние на алкохол независимо от степента на концентрация поведението на застрахования се явява в нарушение на договора. За да се аргументира отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на горепосоченото договорно задължение, а следва да се установи и причинна връзка между него и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане.

В случая ищецът е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол 0, 44 промила според писмото на СДВР, а според експертното заключение вероятно и с повече. Съгласно уговореното в клаузата на т. 27 във връзка с т. 27.3 от ОУ, която следва да се прилага само при съобразяване на критериите по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, не е достатъчно да се установи само концентрация на алкохол, а следва да се установи също, че управлението на лекия автомобил в това състояние на водача е довело като закономерна своя последица настъпване на застрахователното събитие – ПТП. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, такава връзка се установи и то най-вече заради липсата на въведени други причини за настъпването на ПТП – инто има специфични атмосферни условия, нито има нередности на пътя /компроментирани участъци и /или маркировка, мантинела и т.н./, нито 4 се твърди, че поведението на ищеца е било повлияно от друг независим от него фактор и то в достатъчна степен да обоснове обективна отговорност застрахователя да плаща щети.