Решение № 43 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Перник, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500781 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 865/25.09.2025 г. по гр.д. № 1595/2025 г. на Районен съд - Перник се признава за нищожен на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за потребителски кредит № **********/***, сключен на *** между И. В. С. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, поради противоречие със закона, както и се осъжда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на И. В. С. сумата от 11741.20 лв., претендирана като част от сумата от 11788.58 лв., заплатена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № **********/***, сключен между страните на *** С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. З., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение, като се сочи, че същото е неправилно и следва да бъде отменено. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че процесния договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В продължение се излага, че в депозирания от страна на дружеството отговор на исковата молба, подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, както и, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – 1 застраховка. Допълва, че решаващият съд изобщо не е подложил на обсъждане изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия. На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като сключването на застрахователен договор не е условие за получаване на кредита. С въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно районният съд е достигнал до извода, че реалния размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на постановеното от Районен съд – Перник решение, се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и претендира такова в размер на 360 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – И. В. С., чрез адв. Б. Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и недопустима. Твърди се, че И. С. е изпълнил изцяло задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, като е заплатил всички 48 месечни вноски. За правилен се сочи извода на решаващия съд, че потребителския паричен кредит е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. На следващо място се сочи, че в процесния договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му и отбелязва, че отсъствието на яснота в договора относно формирането на ГПР представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия потребителски кредит. В продължение твърди, че договорът нарушава и императивното изискване заложено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Счита, че разходите на потребителя за заплащане на застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху тях представляват общи разходи, които следва да бъдат включени при формирането на ГПР. По изложените съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по 2 делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК, като от същите е видно, че между страните на 16.09.2021г. е бил сключен договор за потребителски кредит № **********, по който "Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор е поел задължението да предостави на И. В. С. като потребител потребителски паричен кредит. В чл. 7. 1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 6100 лв., общ размер на застрахователната премия 2616.95 лв., от която 479.53 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 2137.42 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА, или общ размер на кредита – 8716.95 лв. В чл. 7. 2 е уреден начина на усвояване на кредита от потребителя, като не е налице спор, че сумата от 6 100лв. е получена от ищеца, а съгласно чл. 7.2.2 частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превежда от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.13% (чл. 9.1), а ГПР е посочен в размер на 48.9 % (чл. 10). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 17888.58 лв. Тази сума е следвало да бъде погасена на 48 погасителни месечни вноски, като всички вноски са в размер на 372.68 лв. с изключение на последната, която е в размер на 372.62 лв., съгласно погасителния план по чл.

11.2., който е инкорпориран в договора. От погасителния план е видно, че се олихвява общия размер на кредита от 8716.95 лв., посочен е падежът на всяка погасителна вноска, каква част от главницата и лихвата покрива вноската и размера на остатъка по кредита. В чл. 19 от договора е посочено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание и по свое усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните премии, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Пред първата инстанция е представен застрахователен сертификат №********** за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити и услуга "Второ медицинска мнение", предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България”, ЕИК 175190059 и “Кардиф Общо застраховане, Клон България", ЕИК 175190073, който сертификат е издаден в полза на ищеца И. В. С.. Последният в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски кредит е дал изрично писмено съгласие за присъединяването му като застраховано лице към застрахователните програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", като е подписал декларация. На ищеца е бил предоставен информационен документ за застрахователен продукт – застраховка на кредитополучатели.

Районният съд е приел съдебно - счетоводна експертиза, която правилно е кредитирана като пълна, обективна и обоснована. От същата се установява, че размерът на сумата, предоставено от ответника на ищеца по процесния договор за потребителски кредит е 6100 лв. За погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил сумата от общо 3

17841.20 лв., с която са осчетоводени, като погасени 8716.95 лв. - главница, 9099. 17 лв. договорна лихва, 16.99 лв. - наказателна лихва, 6.86 лв. - такса ПП и 1.26 лв. - надплатена лихва. Общо внесената сума от ищеца е 17841.20 лв., като след приспадане от нея на предоставения кредит от 6100 лв. остава сумата от 11741.20 лв. Експертът е констатирал, че застрахователната премия в размер на 2616.95 лв. е включена в главницата по договора за потребителски кредит и същата е формирана като сума от 8716.95 лв. Върху този размер за целия срок на договора е начислявана договорната лихва с ГЛП от 41.13 %. Тя е включена при определянето на ГПР. Вещото лице е изчислило, че годишният процент на разходите при главница от 8716.95 лв., представляваща сбор от предоставения кредит от 6100 лв. и застрахователната премия от 2616.95 лв., при годишен лихвен процент от 41.13%, 48 погасителни вноски от по 372.68 лв. и общо платена сума от 17841.20 лв., е в размер на 48.90 %, а при главница от 6100 лв., годишен лихвен процент от 41.13 % и 48 вноски по 111.88 лв. и общо платена сума от 17841.20 лв. е в размер на 91.62%.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорно е, че ищецът-длъжник по сключения с ответника договор има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. - ЗПК) и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

Въззивният съд споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. В оспорения договор са посочени абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент на разходите /ГПР/ на заема, с което формално е изпълнено изискването на закона, липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.9 %. В договора е посочен ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Или неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Ето защо оплакването на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на посочване в договора на компонентите, които влияят на образуването на ГПР и съответно наличието на нарушение на правилото за обективиране на договорките по ясен и разбираем начин, предвидено също 4 в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК се явява неоснователно.

На следващо място, по делото е установено, че застрахователната премия от общо 2616.95 лв. съгласно чл.7.2.2 от процесния договор за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, като застрахователната премия е включена в общия размер на кредита (чл. 7. 1) и в общата сума, дължима от потребителя (чл. 10). В представените договорна информация за застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", както и подписаната от ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит. Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция, че застрахователната премия е част от общите разходи по кредита и също следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Невключването в ГПР на компоненти, които потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе, сключвайки договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя и го мотивира за сключване на договор, който при обявяване на всички условия същият едва ли би сключил. С тези си действия кредиторът заобикаля императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл. 22, ЗПК.