Решение № 237 от 12.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело № 20233100502336 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба, депозирана от А. А.

Д., ЕГН **********, срещу Решение №2891/09.08.2023г. по гр.д. №3098/22г. по описа на ВРС, 14-ти с-в, с което е отхвърлен иска на въззивницата Д. срещу А. И. П. с ЕГН ********** за възстановяване на запазена част в размер на 1/3 част от наследството на Т.К.

А., б.ж. на гр.Варна, починала на 18.08.2021 г. чрез намаляване на завещателно разпореждане от 07.02.2016 г., открито с протокол от 29.09.2021 г. на нотариус П.П. с район на действие РС Варна за недвижим имот, представляващ нива от 16.002 дка в землището на с.Яребична, общ.Аксаково, местност Джемал мезар, съставляваща парцел 74 от масив 48 по плана на селото, при граници: парцел № 124, полски пътища, парцел № 73, парцел № 92 и парцел № 75, на осн.чл. 30, ал.1, вр.ал.2 от ЗН, както и е възстановена запазената част на въззивницата от наследството на майка й Т.К. А., като е прието, че накърняването е само със сума от 2853,33 лева и само с тази сума е намалено извършеното завещателно разпореждане от 07.02.2016 г. в полза на Ц. К. П., ЕГН **********, открито с протокол от 29.09.2021г. на нотариус П.П. с район на действие РС Варна за недвижим имот, представляващ нива от 16.002 дка в землището на с.Яребична, общ.Аксаково, местност Джемал мезар, съставляваща парцел 74 от масив 48 по плана на селото, при граници: парцел № 124, полски пътища, парцел № 73, парцел № 92 и парцел № 75, по иска на А. А. Д. с ЕГН ********** срещу Ц. К. П. ЕГН ********** на осн.чл. 30, ал.1 от ЗНасл.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, допуснати от ВРС, както и на материалноправни норми. На първо място се излага, че първоинстанционният съд не е зачел извършеното от двете ответници признание на предявените срещу тях искове и незаконосъобразно, без да 1 вземе предвид, че признанието на иска е неоттегляемо, е включил и друго имущество в наследствената маса. Твърди се, че с признаването на иска ответницата А. П. е изгубила правото си да прави възраженията, присъщи за заветник извън кръга на наследниците по закон. Въззивницата излага, че съществено нарушение представлява и неизлагането на мотиви от ВРС защо признава възстановяването само в стойност, а не и в натура, въпреки че предмет на иска е конкретен имот, а не изобщо имуществото на наследодателя. Освен това се излага, че в постановеното решение липсва диспозитив, с който Ц. К. П. да е осъдена да заплати възстановената част от завещанието. Твърди, че първоинстанционният съд следва да допълни решението си в този смисъл и тогава да изпрати жалбата във ВОС. Впоследствие това искане е оттеглено. С уточнителна молба от 12.10.2023г. е конкретизиран петитума на въззивната жалба, като се иска отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска срещу А. П., както и за постановяване на ново, с което да бъде възстановена запазената част на въззивницата до пълния й размер в натура. По отношение на иска срещу Ц. П. въззивницата моли решението да бъде отменено само в частта, с която е постановено възстановяването да е в стойност, като иска възстановяването на запазената част да бъде извършено в натура.

В срока за отговор е депозиран такъв от Ц. К. П. чрез процесуален представител адв.

К.. С него жалбата се оспорва и се сочи, че решението е правилно и законосъобразно и не са налице основания за възстановяване на имота в натура. Твърди, че въззивницата не е била съгласна на предложените споразумения и спогодби, порази което и до признание на иска не се е стигнало. Моли решението да бъде потвърдено.

Отговор по въззивната жалба не е депозиран от въззиваемата А. П..

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.30 ЗН се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата А. Д. е посочила, че на 18.08.2021г. е починала наследодателката Т.К. А., като е оставила наследници по закон ищцата- нейна дъщеря и ответницата Ц. К. П.- нейна внучка- дъщеря на починалата преди наследодателката нейна дъщеря. Наследодателката е оставила в наследство единствено недвижим имот, представляващ нива от 16.002 дка в землището на с.Яребична, общ.Аксаково, местност Джемал мезар, имот с ид. №***. Със завещание, открито с протокол от 29.09.2021г. наследодателката се е разпоредила с притежавания имот в полза на двете ответници.

Ищцата излага, че със завещателното разпореждане е накърнена запазената й част, която при двама наследници е 1/3 от наследството. Предвид горното и моли да бъде намалено завещанието и бъде възстановена запазената й част в размер на 1/3.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират идентични отговори на исковата молба, като излагат, че признават иска и не се противопоставят да бъде намалено завещанието от Т. А., като бъде възстановена запазената част на А. А., като й бъдат предоставени 1/3 от завещания имот. Желаят спогодба, а при непостигане на такава, не желаят да им бъдат вменявани разноските за делото, тъй като не са дали повод за завеждането му.

В първото по делото открито съдебно заседание е налице промяна в становището на ответниците.

Ответницата Ц. П. е посочила, че не е съгласна с намаляване на завещанието, тъй като е узнала, че има и други имоти, които се включват в наследството от Т. А.. Изложила е, че наскоро са били потърсени с ищцата, за да им предоставят рента от други земеделски имоти.

2

Ответницата П. също твърди, че ако има други имоти, то следва да бъде направена наследствена маса. Освен това сочи, че тя макар и да е внучка на наследодателката, не е наследник по закон и по отношение на нея, за да упражни ищцата правото си да иска възстановяване на запазена част, следва да е приела наследството по опис. Тъй като това не е сторено, моли искът по отношение на нея да бъде отхвърлен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, район Аспарухово, се установява, че наследодателката Т.К. А., поч. на 18.08.2021г., е оставила наследници по закон А. А. Д. – дъщеря и Ц. К. П. - внучка, заместила починалата преди наследодателката нейна дъщеря К. А. В..

От удостоверение за наследници на Ж.К.К., б.ж. на с.Куманово, починал на 05.05.1946 г., се установява, че същият е оставил 7 наследника по закон, сред които е и К.Ж.

Коев и същият е получил 1/7 част от наследството. От удостоверение за наследници № 02/24.02.2023 г., издадено от Община Аксаково се установява, че има 4 деца, наследени по заместване от техните наследници по закон. Един от наследниците е Т.К. А.- общата наследодателка на ищцата и ответницата П..

Със завещателно разпореждане от 07.02.2016 г., открито с протокол от 29.09.2021 г. на нотариус П.П. с район на действие ВРС, наследодателката Т. А. е завещала на двете ответници по иска имота от 16 дка в м-ст Джемал мезар по нот.акт от 1999 г. /лист 3/ в землището на с.Яребична, общ.Аксаково.

С Решение № 16/27/01.04.1999г. на ПК Аксаково на наследниците на Ж.К.К., поч. на 28.07.1946 г. са възстановени два земеделски имота, както следва: нива от 31.480 дка., трета категория, местност „Авла Бою“, землище с.Яребична, общ.Аксакаво, представляващ имот № 027044 по плана за земеразделяне, а по скица, издадена от СГКК Варна имот с идентификатор *** с площ 31479 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***; и нива от 11.525 дка, трета категория, местност „Чатал чешма“, землище с.Яребична, общ.Аксаково, представляващ имот № 033013 по плана за земеразделяне, а по скица, издадена от СГКК Варна имот с идентификатор *** с площ 11524 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

С Решение №3177/14.07.2000г. на ПК Аксаково на наследниците на К.Ж. Коев е възстановена нива от 27.002 дка, 4.050 дка трета категория, 22.952 дка девета категория в местност „Трескава чешма“, землище с.Яребична, общ.Аксаково, представляващ имот № 030010 по плана за земеразделяне, а по скица, издадена от ПК Аксаково парцел 13 от масив № 33 по плана на с.Яребична, общ.Аксаково, с площ 11525 дка, при съседи: парцели 15, 17, 12, 264, 14, 11 и парцел 44 от масив № 27 по плана на с.Яребична, общ.Аксаково, с площ 31480 дка, при съседи: парцели 90, 43, 42, 46, 265, 45, 41.

От заключението на СОЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че:

-пазарната стойност на нива в с.Яребична, общ.Аксаково, м-ст „Джемал Мезар“, ПИ с идент.*** /предмет на завещателно разпореждане/ с площ 16001 кв.м. е 23110 лева.

-пазарната стойност на нива от 31.480 дка в м-ст „Авла Бою“, землище с.Яребична, общ. Аксаково, представляващ имот № 027044 по плана за земеразделяне, а по скица, издадена от СГКК Варна имот с идентификатор *** с площ 31479 кв.м. е 45 470 лева, - пазарната стойност на нива от 11.525 дка в местност „Чатал чешма“, землище с.Яребична, общ.Аксаково, представляващ имот № 033013 по плана за земеразделяне, а по скица, издадена от СГКК Варна имот с идентификатор *** с площ 11524 кв.м., е 16650 лева.

- пазарната стойност на нива от 27.001 дка в местност „Трескава чешма“, землище с.Яребична, общ.Аксаково, представляващ имот с идент.*** по плана на с.Яребична, 3 общ.Аксаково, с площ 11525 дка е 36990 лева.

По наведените в жалбата основания и предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Макар и обективирано в един акт, по същество завещанието на Т. А. обективира две завещателни разпореждания – в полза на всяка от двете ответници. И доколкото не е посочено на коя каква част от имота завещава, то и следва да се приеме, че в полза на всяка от ответниците е завещана по ½ ид.ч. от имота.

Основното наведено във въззивната жалба възражение, че съдът не е съобразил направеното от ответниците в отговора на исковата молба признание на исковете, както и че същото е неоттегляемо. По наведеното възражение съставът намира следното:

Правото да се иска възстановяване на запазена част е преобразувателно право, респективно искът, с който то се упражнява, е конститутивен. С решението по него се постига промяна в чуждата правна сфера такава, която не би могла да бъде постигната, респективно правото не би могло да бъде упражнено извънсъдебно /когато се касае за недвижими имоти, включени в завещанието или дарението/. Следователно, в този случай упражняването на това право може да бъде извършено само по съдебен ред, защото е нужна съдебна намеса, като с решението си съдът изменя съществуващото правно положениенамалява извършеното завещание или дарствено разпореждане. Необходимостта от постановяване на съдебен акт с конститутивно действие обуславя и необходимостта признанието на иска по този вид спорове да бъде разглеждано като признание на факти и обстоятелства, които съдът следва да приеме за безспорни между страните, но същевременно не изключва задължението на съда да приложи съответните правни норми.

Затова и изявлението на ответниците, че същите признават иска и молят да бъде възстановена 1/3 от наследството на ищцата, не освобождава съда от задължението да установи дали с постановяване на подобно решение не би допуснал нарушение на императивни правни норми / напр. при определяне на правилната квота на запазената част, разполагаемата част, размера на наследствената маса и т.н./ Извод за изложеното може да бъде направен от нормата на чл.237 ал.3 ГПК, която сочи, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави. Доколкото в този случай е налице забраната за постановяване на решение при признаване на иска, то такава забрана е в действие и при наличие на направено от ответниците признание и без производството впоследствие да се е развило в хипотезата на чл.237 ГПК. Затова и ирелевантно е дали признанието впоследствие е могло или не е могло да бъде оттеглено, доколкото в първото съдебно заседание ответниците П. и П. са навели твърдения, че са налице императивни норми, които следва да бъдат съобразени.