Решение № 918 от 02.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. София , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20211000501381 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по исковете “Юробанк България” АД срещу решение № 260886 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 16076/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прогласена нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 (частично) и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.5 (частично); чл.6, ал.2; чл.8, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от Договор за кредит HL41265 от 29.07.2008 г., както и т.2 от приложение № 1. Ответникът е осъден да заплати на ищеца Н. А. А. 15971,27 евро – сбор от надплатени месечни погасителни вноски за периода 24.04.2013-24.04.2018 г. и сумата 4600,69 евро – недължимо платена за лихви за същия период. Отхвърлени са исковете за прогласяване нищожност на чл.1, ал.1 частично; чл.3, ал.1 и ал.3; чл.3, ал.5 частично и чл.21, ал.1 от договора.

Ответникът “Юробанк България” АД обжалва решението в частите, с които е прогласена нищожността на клаузи от договора, и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумите 15971,27 евро и 4600,69 евро като недължимо платени. Оспорва извода, че клаузите са неравноправни; позовава се на сключването на допълнително споразумение към договора от 2011 г. Счита, че със сумата 4600,69 евро съдът е присъдил нещо различно от поисканото – надвзета лихва, вместо разлика в месечните вноски. Сочи, че едновременното уважаване на двата предявени иска води до двукратно връщане на недължимо платените от ищеца суми. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата я оспорва в писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е 1 процесуално допустима.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция спорно между страните са обстоятелствата представляват ли нарушение на нормите на чл. 143, вр. чл. 144, вр. чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП клаузите на чл.1, ал.1 (частично) и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл.3, ал.5 (частично); чл.6, ал.2; чл.8, ал.2; чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от Договор за кредит HL41265 от 29.07.2008 г., както и т.2 от приложение № 1. Накърняват ли посочените клаузи правилата за защита на потребителя, както и договорното равноправие; водят ли до изключително понасяне на риска от поскъпване валутата на кредита от потребителя; водят ли до едностранна промяна на лихвения процент по кредита и до завишаване на анюитетните вноски.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца - чл.146, ал.4 ЗЗП.

По въпроса за договор за кредит, сключен в чужда валута, е постановено решение № 296 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че “неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”

По делото няма спор относно фактите, че на 29.07.2008 г. между ищеца Н.А. като кредитополучател и “Юробанк И Еф Джи България” АД, като Банка, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41265, с който Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 87 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (чл.1, ал.1), срещу задължението на кредитополучателя да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Годишната лихва е определена като сбор от базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от един пункт. Към момента на сключване на договора БЛП е 5%, съответно годишната лихва е 6 процента. В чл.3, ал.5 е посочено, че действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Видно от заключението на вещото лице Б. по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, методологията на банката за определяне на БЛП не съдържа конкретна формула, по която той се изчислява. Съгласно приложения към договора погасителния план, датата на усвояване на кредита е 20.08.2008 г., отпусната сума в швейцарски франкове е 143523, с равностойност 87000 евро, а дължимата месечна вноска към тази дата е в размер на 825,50 швейцарски франка. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове (чл.2, ал.1 от договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по 2 сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро (чл.2, ал.3 от договора).

Съгласно чл.3, ал.5 от договора, действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.

Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства, след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.12, ал.1 от договора е предвидена възможността на банката да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага към операциите си, както и приложимите лихви; измененията влизат в сила от приемането им и са задължителни за страните. В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.2 на чл.23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Видно от Приложение № 1 към договора за банков кредит, към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува” за швейцарския франк на банката към евро е 1,649688 швейцарски франк за едно евро, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора, е 143523 швейцарски франка.

Не се спори също, че към датата на сключване на договора БЛП по кредита е бил 5%; от 10.10.2008 г. ответникът е увеличил базовия лихвен процент едностранно на 7,2%; от 10.09.2012 г. БЛП е намален на 6,95%. Видно от заключението на вещото лице Б., в резултат на прилагания едностранно увеличен лихвен процент банката е събрала за месечни вноски и такси през исковия период 24.04.2013-24.04.2018 г. 6520,37 швейцарски франка в повече (приложение 1 към заключението).

На 11.11.2011 г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което е предвиден 12 месечен облекчен период на погасяване на задълженията по кредита при равни месечни вноски. Предвидено е Кредитополучателят да не дължи такса при предсрочно погасяване на кредита.

По делото е допусната и приета ССЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира. От него се установява, че валутата на заемната сметка, разкрита на името на ищеца, е швейцарски франк и кредитът е усвоен в тази валута, но тъй като тази сметка е била блокирана, ползването му е извършено в евло от евровата разплащателна сметка, след превалутирането му по курс ”купува-безкасово” на банката. Кредитът е погасяван в швейцарски франкове.

3

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява Методологията за определяне на БЛП на банката, както и начина на функциониране на БЛП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от правна страна следното:

Искането за прогласяване нищожност на чл.1, ал.1 и ал.3 от Договора за кредит е неоснователно. Клаузата дефинира основния предмет на договора и съгласно чл.4, ал.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., преценка за неравноправния й характер може да се прави само, ако не е изразена на ясен и разбираем език. В случая клаузата ясно и разбираемо установява, че Банката предоставя на Кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 87 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.

Ищецът не сочи в какво според него се изразява неяснотата или неразбираемостта на клаузата.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. на цитираната норма. При формиране на крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването му, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Ето защо и съдът следва да тълкува съвкупно клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл.8, ал.2; чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора от 2008 г., които са предмет на предявения установителен иск, предвид тяхната взаимна обусловеност. В тази връзка от значение са на първо място онези уговорки от сключения между страните договор, които касаят начина на определяне на лихвите и таксите, които банката прилага при предоставяне на услугите си, доколкото в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено правото на банката да променя по време на действието на договора Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си.