Определение № 2210 от 27.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2210 гр. Пловдив, 27.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502385 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. В. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Б., против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 5168 от 15.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 10066 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта за разноските. С жалбата се иска изменение на заповедта в частта досежно присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение чрез редуциране на размера на възнаграждението до сумата от 53,97 лв. с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и признатата от длъжника част от вземането с подаденото от него възражение по чл. 414а ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна по нея Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

Пловдив, ж.к. Тракия, бул. „Съединение“ № 34, подаден чрез пълномощника адв. А., в който се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, като се отправя искане за оставянето й без разглеждане, а в условията на евентуалност – за оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, намира, че същата е преждевременно изпратена за произнасяне на въззивната инстанция, като съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул.

„Съединение“ № 34, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника С. В. Г. за сумата от 1698,32 лв. – режийни разходи за стопанисване и управление на общите части на сградата на етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2022 г., до окончателното плащане, както и за разноските по делото в общ размер от 584 лв., от които 34 лв. – държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедният съд е уважил подаденото заявление в цялост и е издал обжалваната Заповед за изпълнение 1 на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 5168 от 15.07.2022 г.

На 15.08.2022 г. длъжникът С. В. Г. е подал възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 414а ГПК и процесната частна жалба против заповедта в частта за разноските. Във възражението по чл. 414а ГПК длъжникът е навел твърдения, че в едномесечения срок от връчването на заповедта е изпълнил частично задължението си по нея, изплащайки на заявителя сумата от 305,51 лв., като е приложил към възражението платежно нареждане. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е оспорил дължимостта на остатъка от претендираната със заявлението сума, възлизащ на 1392,81 лв. С разпореждане от 16.08.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от връчването на препис от разпореждането да представи становище по възражението по чл. 414а ГПК, както и последиците от непредставяне на становище в посочения срок. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 23.08.2022 г., като на следващия ден (24.08.2022 г.) същият е подал становище, с което е признал направеното от длъжника плащане в размер на 305,51 лв. С разпореждане от 25.08.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си към длъжника за непогасената част в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства по делото за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 30.08.2022 г., като към настоящия момент не е изтекъл едномесечният срок за предявяване на иск за вземането.

При тези данни съдът намира следното: На първо място, от материалите по делото не се установява да е налице произнасяне на заповедния съд по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК по възражението по чл. 414а ГПК и постъпилото становище от заявителя. На следващо място, следва да се има предвид, че съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските, същата не се администрира до изтичане на срока на възраженията по чл. 414, ал. 2 ГПК, като при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК. В случая е налице подадено възражение по чл. 414 ГПК, за което няма данни да е оттеглено от длъжника.

Същевременно с това, както се посочи по-горе, понастоящем не е изтекъл едномесечният срок за заявителя за предявяване на иск за вземането и съответно към момента липсва яснота по въпроса дали ще бъде образувано исково производство по 2 чл. 422 ГПК.

Предвид горното, подадената частна жалба се явява преждевременно изпратена за произнасяне на въззивната инстанция, поради което производството по делото следва да се прекрати, а делото следва да се върне на РС – Пловдив за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК, както и за извършване на преценка относно наличието на предпоставките за администриране и изпращане на частната жалба за разглеждане от въззивния съд при съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящото производство не се дължат разноски на страните, доколкото въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на правния спор.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството в. ч. гр. д. № 2385 по описа на ОС – Пловдив за 2022 г.

ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за изпълнение на указанията съобразно мотивната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3