Определение № 163 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно частно наказателно дело № 20245300600277 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат Д.Я., като процесуален представител на М. Ш., срещу определение № 867 от 22.12.2023г. по ЧНД № 6659/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което е съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на М. Ш., чрез пълномощник – адв.Д.Я., САК, срещу постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 09.08.2023г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 535/2022г. по описа на Отдел „ИП” – ОД на МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В жалбата се посочва, че определението на РС-Пловдив е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като взема становище, че разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК не следва да се прилага машинално, а да се тълкува, както и че жалбоподателят Ш. има правен интерес от състоянието на дружеството, защото е съдружник. Сочи се още, че е органите на досъдебното производство са подходили формално при събиране на доказателствата, следвало е да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, не са съобразени констатации на НАП, договори със „Спийдфлоу Солюшънс“ и дали са получавани суми по същите. Предлага определението на РС-Пловдив да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с 1 което да бъде отменено посоченото постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от субект, чиято жалба е оставена без разглеждане с посоченото определение № 867 от 22.12.2023г. по ЧНД № 6659/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, а също и следва да се приеме за подадена в срок, както и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от определението е получен от жалбоподателя на 15.01.2024г. – съгласно приложените известия за доставяне, а жалбата е подадена до Окръжен съд – Пловдив чрез Районен съд – Пловдив на 22.01.2024г. – съгласно отразеното пощенско клеймо.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 535/2022г. по описа на Отдел „ИП” – ОД на МВР гр. Пловдив е образувано на 16.11.2022г. и водено за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

С постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 09.08.2023г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 535/2022г. по описа на Отдел „ИП” – ОД на МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Срещу горното постановление на РП-Пловдив е депозирана жалба вх.№ 8342/22 от 29.11.2023г. от адвокат Д.Я., като процесуален представител на М.

Ш., с която се предлага обжалваното постановление на РП-Пловдив да бъде отменено, а на прокурора да бъдат дадени задължителни указания.

С обжалваното пред настоящия състав на съда определение № 867 от 22.12.2023г. по ЧНД № 6659/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, последният е оставил без разглеждане, като недопустима жалбата на М. Ш., чрез пълномощник – адв.Д.Я., САК, срещу Постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 09.08.2023г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 535/2022г. по описа на Отдел „ИП” – ОД на МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК.

2

За горното първоинстанционният съд е изложил мотиви относно това, че жалбоподателят М. Ш. няма качеството на пострадал по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК, доколкото престъплението по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК е формално, а не резултатно, а също и изпълнителното му деяние се осъществява в бездействието на управляващия и представляващия търговското дружество да изпълни свое задължение, а именно – в законоустановения срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, а не в неизпълнение на паричното си задължение спрямо кредитора си.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира, че последният извод на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде споделен.

Трайна и непроменена понастоящем е съдебната практика относно това, че от престъплението по чл.227б от НК не може да възникне фигурата на пострадал, съответно – на ощетено юридическо лице. Обект на защита при същото престъпление е финансво-кредитния оборот в сферата на търговските взаимоотношения, като деянието по чл.227б от НК се осъществява с бездействие и неговият състав не предвижда настъпване на общественоопасни последици, различни от самото изпълнително деяние. Ето защо, с оглед обекта на засягане при това престъпление, настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенният съд, че осъществяването на престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК не предполага възникване на фигурата на пострадал, регламентирана в чл.74 НПК.

С оглед изчерпателност следва да се отбележи, че съгласно задължителната съдебна практика, а именно – ТР №1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК при ВКС – вреди могат да настъпят и от престъпление, което е на просто извършване и не предвижда в състава си настъпване на конкретен престъпен резултат. Касае се за несъставомерни вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, съответно – настъпват директно като резултат от осъществяването на престъплението и могат да имат значение за възникване на фигурата на пострадал по чл.74, ал.1 от НПК.

Последното ТР №1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК при ВКС обаче не би могло да намери приложение в настоящия казус предвид специфика на последния, включително – качеството на самия жалбоподател по делото, поради следното:

3

Следва да се съобрази, че престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК е свързано с бездействие на управляващия/представляващия търговец, който изпадне в „неплатежоспособност“. Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо - парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, или частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения. Отново следва да се обърне внимание на вече посоченото, че обект на защита при престъплението по чл.227б от НК е финансво-кредитния оборот в сферата на търговските взаимоотношения.

От друга страна, жалбоподателят по настоящото дело М. Ш. легитимира правния си интерес по делото с качеството си на съдружник в *** ООД, съответно – със задължения към него, свързани с Партньорско споразумение, сключено на 10.01.2022г. в гр.Киев, Украйна, което урежда условията за излизане на М. Ш. от партньорството в *** ООД. Същите партньорски отношения и задължения са извън посочените в чл.608 от Търговския закон, нямат връзка с понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на същата разпоредба, съответно - и на чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Последното отново налага непротиворечивия извод, че жалбоподателят М. Ш. не попада в кръга на лицата по чл.243, ал.4 от НК, разполагащи с право на жалба, независимо от решението на правния проблем относно това, дали поначало от престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК би могла да възникне фигурата на пострадалия.

Още следва да се посочи, че макар в жалбата на М. Ш. до РС – Пловдив, както и до настоящия състав на съда, да се твърдят договорни отнощения, съответно – задължения и към други субекти – „Прокредитбанк“ АД, „Спийдфлоу Солюшънс“ – Хонг Конг и т.н., то отново следва да се посочи, че жалбоподателят М. Ш. е депозирал жалбата си по реда на чл.243, ал.4 от НК в качеството си на физическо лице, а не на представляващ търговско дружество с качеството на кредитор. Ето защо, твърденията за задължения на търговеца към трети лица (основателността на които твърдения е въпрос по същество) не превръщат жалбоподателя М. Ш. е лице, спадащо към кръга на тези по чл.243, ал.4 от НК.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че 4 определението на Районен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата от М. Ш., чрез процесуаленият му представител – адвокат Д.Я., следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 867 от 22.12.2023г. на Районен съд – Пловдив по ЧНД № 6659/2023г., по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5