Определение № 3643 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно наказателно дело № 20261100606053 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Подадена е жалба от „М лизинг“ ЕАД срещу Определение № 3270/22.07.2026 г. по ЧНД № 10347/2026 г. по описа на СРС, с което се потвърждава постановление на СРП от 16.09.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1881/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 29088/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В жалбата се излагат съображения, че са неправилни изводите на СРС, че не е налице надлежно връчване на поканата за разваляне на договора за лизинг, поради което липсва знание от страна на лизингополучателя, че трябва да върне процесната вещ. Поддържа се, че договор може да бъде развален и чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, но дори в случая това да не е така, а договорът да е бил развален през 2016 г. с подаване на исковата молба, то лизингополучателят отново не е върнал вещта и е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.

Аргументира се, че са налице доказателства, че осъщественото деяние е субективно съставомерно, тъй като лизингополучателят е имал съзнанието, че договорът за лизинг е развален, поради което държи чужда вещ без правно основание. Навеждат се доводи, че неправилно първата инстанция е приела, че няма уговорка между страните или законово основание, по силата на които лизингополучателят да е длъжен да върне вещта на собственика. Позовава се на чл. 345 от ТЗ, както и на чл. 2, ал. 2 от анекса към договора за лизинг. Оспорват се изводите на СРС, че не е налице увреждане на процесната вещ, а обективно изхабяване от дългогодишната употреба. В тази връзка се посочва, че вещта била върната на лизингодателя в напълно негодно за употреба състояние, като по същество това представлявало фактическо разпореждане с вещта и преценено в съвкупност с останалите доказателства налагало извод, че е осъществен престъпният състав на обсебването. Излагат се твърдения, че вещта не била върната на лизингодателя непосредствено след окончателния съдебен акт по гражданското дело, а две години по-късно и то след като е образувано настоящото наказателно производство. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и преписката да се 1 върне на СРП за продължаване на наказателното производство.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД /с правоприемник „М Лизинг“ ЕАД/ е било собственик на лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“, с рег. № ****, рама № KMHJN81VP6U456099, двигател № D4EA6H754188.

По силата на договор за лизинг № 001247-001/15.08.2006 г. „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД /с правоприемник „М Лизинг“ ЕАД/ е предоставило на „Маком 2001“ ЕООД, действащо чрез управителя – св. М.Г.В., гореописания автомобил за временно и възмездно ползване. Лизингополучателят се е задължил да заплаща ежемесечни лизингови вноски за период от 60 месеца съгласно погасителен план, при първоначална вноска от 2143,67 евро, ежемесечни вноски от по 302,38 евро, като е уговорена остатъчна стойност в размер на 6817,23 евро. Уговорено е, че лизинговите вноски се състоят от главница и лихва и се заплащат на датите, посочени в погасителния план /първо число на съответния месец/. Посочено е, че лихвата се начислява върху остатъчната главница, при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент, но не по-малко от 3%, плюс надбавка. Посочено е, че към всяка лизингова вноска ще бъде добавяна такса за обслужване в размер на 3 лева без ДДС. Уговорено е да се заплаща и годишна комисионна в размер на 149,76 евро годишно. Уговорена е неустойка за забавено плащане в размер на 0,1 % на ден върху просрочената сума, а като обезпечение е издаден запис на заповед. За обезпечение на задълженията на лизингополучателя страните са постигнали съгласие последният да издаде запис на заповед.

За периода 01.09.2006 г. – 01.08.2011 г. лизингополучателят е следвало да заплати общо главница в размер на 19293,01 евро, лихва в размер на 5666,95 евро и комисионна в размер на 748,80 евро.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от анекс № 1 към договора лизингополучателят може по свой избор да упражни едно следните алтернативни права: да придобие собствеността върху автомобила при условията на договора; да върне автомобила на лизингодателя при условията на чл. 2 от анекса; да сключи договор за финансов лизинг при условията на чл. 3 от анекса. В чл. 2 е предвидено, че лизингополучателят може да върне автомобила, без да заплаща остатъчната стойност, при кумулативното наличие на следните условия: заплатени са всички погасителни вноски и разноски; лизингополучателят е уведомил писмено лизингодателя за намерението си да върне автомобила не по-късно от два месеца преди падежа на последната погасителна вноска; автомобилът е в добро техническо състояние според преценка на лизингодателя; автомобилът не е изминавал повече от 30000 км. средно за всяка календарна година през периода на ползване; застраховката „Каско“ има покритие на автомобила поне три месеца след датата на връщане на автомобила; лицингополучателят е платил всички данъци, такси и глоби във връзка с автомобила. В ал. 2 на чл. 2 от анекса е уговорено, че автомобилът следва да бъде върнат на адреса на „Индустриал комерс“ АД - гр. София, бул. „Андрей Ляпчев“ № 1, или на друг, посочен от лизингодателя адрес. Посочено е, че връщането се извършва не по-късно от падежа на последната погасителна вноска съгласно погасителния план и се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол.

Процесният автомобил е предаден на лизингополучателя на 16.08.2006 г. в отлично състояние и технически изправен.

2

Между страните по договора за лизинг са действали Общи условия. В т. 5.2 от ОУ е посочено, че лизингополучателят ще ползва и ще се грижи за актива с грижата на добър търговец и ще го ползва съобразно предназначението и указанията на производителя. В т. 5.6 е регламентирано, че всякакви други употреби, разглобяване или промени в актива са забранени без изрично предварително съгласие на лизингодателя. В т. 5.7 е посочено, че лизингополучателят е длъжен да използва и поддържа актива в добро състояние и изправност през целия срок на договора за лизинг. Според т. 12 в случай на предсрочно прекратяване на договора за лизинг от лизингодателя поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, последният е длъжен да върне актива в рамките на срока, посочен в уведомлението за прекратяване.

Съгласно т. 13 лизингодателят остава собственик на актива, а лизингополучателят може да го придобие след изтичане на срока на договора, при условие че е заплатил цялата лизингова цена и съобразно останалите уговорки от договора. В т. 15 от ОУ са уредени хипотези, при които лизингодателят може да прекрати договора за лизинг с известие за прекратяване, сред които е и неплащане на лизингова вноска в рамките на 10 работни дни от падежа, както и нарушаването на клаузи от договора за лизинг, ако нарушението не бъде отстранено до 5 работни дни от извършването му.

От името на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с предходна фирма и правна форма „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД и с правоприемник „М Лизинг“ ЕАД/ е изготвена нотариална покана, с която се кани „Маком 2001“ ЕООД да му заплати в тридневен срок от получаване на поканата сумата от 10551,83 евро, представляваща просрочени задължения по договора за лизинг. Посочено е, че в случай на пълно изплащане на задълженията лизинговата вещ може да бъде придобита от лизингополучателя или от посочено от него трето лице в десет дневен срок от получаване на поканата.

Отправено е предупреждение, че при неизпълнение на задълженията в предоставения срок, договорът за лизинг се счита развален. Посочено е, че до три работни дни от прекратяване на договора лизинговата вещ следва да бъде върната на адрес: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ 13.

С поканата е предявен за плащане и запис на заповед, с който „Маком 2001“ ЕООД се е задължило да заплати неотменимо и безусловно без протест на „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД /с правоприемник „И Ар Би Лизинг“ ЕАД/ сумата от 29952,19 евро.

За предприетото връчване е съставена разписка, в която е отразено, че адресът на дружеството лизингополучател е посетен на 07.12., 08.12. и 09.12. на 2015 г., но при позвънявания никой не е отворил, не съществуват фирмени знаци, офис и служители, поради което на 09.12.2015 г. е залепено уведомление на входната врата. В уведомлението е указано, че в двуседмичен срок от 09.12.2015 г. представител на „Маком 2001“ ЕООД следва да се яви в кантората на нотариуса за получаване на нотариална покана с приложенията към нея.

Върху горепосочената нотариална покана е отбелязано от нотариуса, че същата се счита за връчена на 28.12.2015 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомления и самата нотариална покана обаче никога не са били връчвани лично на управителя на дружеството лизингополучател или на друго физическо лице, което го представлява.

На 19.01.2016 г. лизингодателят е сключил със „С.Г.Груп“ ООД договор за маркиране и контрол на лизингови обекти, по силата на който му е възложил да издири, провери, приеме и предаде процесния автомобил. Изпълнителят е съставил отчет, в който е посочил, че многократно е разговаряно със св. М.В., но същият отказвал да предаде владението на автомобила и препращал към адвоката си Любомир Владимиров. В отчета е отразено, че след разговор с адвоката последният е заявил, че вещта не се връща, тъй като са заплатени всички вноски без остатъчната стойност, но 3 лизингодателят е пропуснал сроковете да претендира остатъчната стойност, поради което нямал основание да иска плащане или връщане на вещта.

На 15.04.2016 г. „И Ар Би Лизинг“ ЕАД /с правоприемник „М Лизинг“ ЕАД/ е предявило срещу „Маком 2001“ ЕООД иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния автомобил и осъждане на ответника да предаде владението върху него, а в случай, че вещта не се намира при ответника или е унищожена, да бъде присъдена равностойността й в размер на 4500 лева.

С решение на СРС от 07.09.2017 г. по гр. д. № 21108/2016 г., по отношение на „Маком 2001“ ЕООД е признато за установено, че „И Ар Би Лизинг“ ЕАД е собственик на процесния автомобил и дружеството лизингополучател е осъдено да му предаде владението върху този автомобил. Оставен е без разглеждане искът за присъждане на равностойността на вещта.

С решение от 30.08.2018 г. по в. гр. д. № 16248/2017 г. по описа на СГС /влязло в сила на 30.08.2018 г./ е потвърдено решението на СРС. Това решение никога не е връчвано на св. Велков или на друго лице, представляващо „Маком 2001“ ЕООД.

Във връзка с цитираните съдебни решения на 07.03.2019 г. е издаден изпълнителен лист, като е образувано изпълнително дело. До „Маком 2001“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е върната с отбелязване, че на 27.03.2019 г. адресът е посетен, но не е открито лице, на което да се връчи поканата, няма пощенска кутия и няма табела на дружеството. Св. Велков или друго лице, представляващо „Маком 2001“ ЕООД, никога не са били уведомявани фактически за образуваното изпълнително дело.

С писмо на „С. Г. Груп“ ООД от 16.09.2021 г. органите на досъдебното производство са уведомени, че отделът, който е отговарял за уведомяването на длъжниците, е закрит, а свързаната с това документация е унищожена, поради което не може да се посочат лицата, които са водили процесната комуникация, както и да се потвърди или отрече, че е комуникирано със св. М.В..

Към 24.11.2020 г. процесният автомобил все още не е бил върнат на лизингодателя, тъй като св. М.В. не бил запознат с влязлото в сила решение по гражданското дело и бил с убеждението, че дружеството му е заплатило всички лизингови вноски и е придобило превозното средство по давност.