Решение № 230 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330204959 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 4 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Д. срещу Наказателно постановление № 24-1030-006796/22.08.2024 г., издадено от Х.Й.С. – *** в частта, с която на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В останалата част, в която за същото деяние и на същото основание на жалбоподателя е наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева, наказателното постановление не се обжалва, като в 14дневен срок от връчването жалбоподателят е заплатил 80 на сто от размера на наказанието глоба и на основание чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН в тази част наказателното постановление е влязло в сила.

Делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно производство на основание чл. 63б, ал. 1, т. 2 ЗАНН, тъй като е налице случай по чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, иницииран от жалбоподателя. Съдът с определение от 04.11.2024 г. на основание чл. 63б, ал. 4 от ЗАНН обяви на страните, че при постановяване на решението си ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да не е установено по несъмнен начин, че именно неговият автомобил се е движил със скоростта, 1 измерена от АТСС като превишена. Поддържа, че на създаденото статично изображение е видимо и друго моторно превозно средство, което да създава съмнение относно авторството на деянието. Твърди се още жалбоподателят да е действал в условията на крайна необходимост, поради което деянието му да не е общественоопасно. Обосновава тезата си с възникнала необходимост от прием на *** като лице, страдащо от болестта ***, което да го е мотивирало да се придвижва по възможно по-бърз начин, преминавайки през мястото на нарушението. Посочва, че вредите от деянието по управление на МПС със скорост над разрешената са по-малко значителни от предотвратените такива.

Признава, че маршрутът до дома му, където да се е съхранявал ***, включва преминаване и през описаното в НП място. Моли наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната му част относно наложеното наказание „временно лишаване от права“, а именно от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Д. Д., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 93770/13.09.2024 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа самоличността на нарушителя да е установена чрез попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила. Счита, че е имало друг правомерен начин за предотвратяване на опасността, като посочва, че жалбоподателят е могъл да потърси спешна медицинска помощ. Твърди още, че щом водачът е бил в недобро здравословно състояние, то управлението на автомобил в границите на населено място и с използваната в случая скорост е създавало съществен риск от настъпване на вредоносно деяние, тъй като при допълнително влошаване на състоянието му по пътя водачът да не би бил способен да контролира превозното средство и да предотврати възможни потежки последици. Поддържа, че управлението на МПС с превишена скорост, когато водачът има нужда от някакъв медикамент, е опасно деяние и същото да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. Т. К., спрямо когото е наложено обжалваното административно наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление се счита за връчен на жалбоподателя на 23.08.2024 г. съгласно правилото на чл. 43, ал. 8 от ЗАНН, тъй като от приложения по преписката картон на НП се установява, че на тази дата жалбоподателят е заплатил наказанието „глоба“, наложено му с 2 процесното НП. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 29.08.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен. Жалбата е допустима съгласно правилото на чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е оспорено единствено в частта му относно кумулативно наложеното наказание лишаване от права. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в обжалваната си част по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Р. Т. К. страдал от „***“.

На 12.07.2024 г. в 06:38 часа жалбоподателят измерил концентрацията на ***, като уредът отчел ниво от ***. Тази стойност била неоптимална и сравнително висока. Към 09:00 часа на същата дата жалбоподателят поискал и получил разрешение от работодателя си да се прибере до дома си, за да вземе ***, който му бил нужен за понижаване на концентрацията на *** и тъй като *** му *** била празна.

Така на 12.07.2024 г. в 09:45 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Менделеев“ № 2а жалбоподателят К. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № **** със скорост на движение от 105 км/ч при разрешена максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Жалбоподателят се придвижвал с тази скорост по пътя към дома си. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 108 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 105 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0304074.

На 29.07.2024г. жалбоподателят К. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която признал, че по време на извършване на процесното деяние на 12.07.2024 г. в 09:45 часа той лично управлявал автомобила с рег. № **** и че превозното средство се намирало в негово владение.

На 01.08.2024 г. свид. З. Н. Г. – ***, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1266244 срещу жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. При съставянето на акта на жалбоподателя били предявени за запознаване материалите по преписката, включително изготвеното статично изображение във вид на снимков материал. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

3

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства по делото, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни.

Съдът дава вяра на показанията на свид. З. Н. Г.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН. Свидетелят изяснява, че актът е съставил въз основа на писмени материали, които са приложени по преписката, включително на статичното изображение, заснето от автоматизираното техническо средство, и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Установява се още, че актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и след като на последния е предоставена възможност да се запознае със снимковия материал и да посочи дали той или друго лице е управлявало автомобила към момента на извършване на деянието. В тази връзка от показанията на свид. Г. се изяснява, че жалбоподателят след запознаването си с доказателствата по преписката е потвърдил, че той лично е управлявал превозното средство към датата и часа на нарушението, което кореспондира и с нарочно попълнената писмена декларация. Показанията на свид. Г. се ползват с доверие от съда, тъй като изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства, служещи за тяхната проверка.

С доверие се ползват и показанията на свид. К.Г.Д.. За нея се установява да е *** на жалбоподателя К. на ***. Изяснява се и че свидетелката има формирани възприятия относно здравословното състояние на жалбоподателя, като по-конкретно тя съобщава, че К. страда от заболяването ***. Това й твърдение е доказано като достоверно чрез съпоставката със заключението на съдебномедицинската експертиза. На следващо място показанията на свид. Д. са източник на доказателствена информация и относно случилото се на интересуващата делото дата 12.07.2024 г. Изяснява се, че в сутрешните часове жалбоподателят е поискал разрешение да се прибере до дома си, защото се е нуждал от прием на *** поради изчерпване на наличното количество в ползваната *** ***. Установява се още, че жалбоподателят е съобщил на свид.

Д., че нивото на *** е било над ***. Досежно последното обстоятелство показанията на свид. Д. са производни, тъй като по делото не се доказва тя да е формирала възприятия като очевидец за измерената концентрация на ***, а единствено да пресъздава информация, която й е съобщена от жалбоподателя.

Същевременно по делото са събрани и първични доказателства чрез разпечатката от дневника на *** *** за дата 12.07.2024 г. Макар да липсва измерване конкретно около 09:00 часа, то съдът приема, че наличните стойности за концентрацията на *** на жалбоподателя в 06:38 ч. и в 12:19 ч. позволяват да се направи извод, че и в междинния между двете измервания период (около 09:00 часа) нивото на този показател не е било съществено променено, което мотивира съда да даде вяра на показанията на свидетелката и в тази им част. Накрая, от показанията на свид. Д. се разкрива, че на посочената дата жалбоподателят е напуснал работното си място след 4 полученото разрешение от ръководителя си, като е отсъствал за период от около един час.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (лист 21 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. (лист 20 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е преминало периодична метрологична проверка на дата 19.09.2023 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-17072/16.07.2024 г. се установява, че на дата 12.07.2024 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с поредни номера от 0303811 до 0304360, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 12:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Менделеев“ № 2а с посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.