Решение № 4928 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4928 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330102632 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. З. З. срещу Д. П. Х., с която е предявен главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 2850 евро- главница, представляваща предоставена в заем сума на дати 21.02.2023г. ( 2000 евро ) и на 28.02.2023г. ( 763 британски лири, равняващи се на 850 евро ) по сключен между страните неформален Договор за заем от ..................., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.02.2024г./ до окончателното изплащане на сумата и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 2850 евро- главница, представляваща предоставена без наличие на основание сума на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро) и на дата 28.02.2023г. (763 британски лири, равняващи се на 850 евро), ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.02.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, ищецът поддържа, че между страните е сключен неформален договор за паричен заем през м. 02.2023г. По силата на постигнатото съглашение между страните, ищецът е предал на ответницата сума в общ размер от 2850 евро- на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро ) и на дата 28.02.2023г. ( 763 британски лири, равняващи се на 850 евро ). Сумата от 2000 евро била преведена от сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД по сметка на ответника в „Револют“, а сумата от 763 британски лири, равняващи се на 850 евро била преведена директно чрез системата на „Револют“.

Страните постигнали договореност сумата в общ размер от 2850 евро да бъде върната на ищеца до 28.08.2023г. След настъпване на падежа, ищецът осъществил контакт с ответника с цел да му върне заетата сума, но последният няколко пъти отлагал връщането и искал предоставяне на допълнителен срок. След това, ответникът изцяло преустановил и комуникацията си с ищеца. Предвид изложеното, моли се предявеният главен иск да бъде уважен. В случай, че не се установи възникването на валидно 1 правоотношение между страните, моли се да бъде уважен предявеният при евентуалност осъдителен иск. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание. Не оспорва обстоятелството, че ищецът му е предал сума в общ размер от 2850 евро, но излага твърдения, че същата е предадена с цел ответникът да закупи за ищеца ваучери за участие в дигитална платформа “Swift Rewards”. Чрез същите ищецът придобивал право да маркира с одобрение от личен профил в дадена социална мрежа публикациите на търговци. По този начин се повишавал рейтингът на съответния търговец и той ставал по – разпознаваем (рекламиран ) за потребителите на платформата, от която се извършва маркирането. При изпълнението на определени условия, платформата “Swift Rewards” изплащала възнаграждение на съответния потребител и което възнаграждение надвишавало стойността на предплатения ваучер.

В изпълнение на договореното между страните, ответникът закупил за ищеца ваучер за дигиталната платформа “Swift Rewards”. Своето възнаграждение ищецът следвало да получи чрез платформата “Wise”. Преди да получи своето възнаграждение обаче, платформата “Swift Rewards” преустановила действие. Ответникът изтъква, че със закупуването на ваучера е изпълнил договорката между страните и не би могъл да отговора за изплащането на възнаграждението на ищеца. Поддържа, че това е отношение между ищеца и “Swift Rewards”, като в рамките на настоящия процес ищецът се стреми да получи възнаграждението, което би му се следвало именно от това правоотношение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски..

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, поради което са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото следните обстоятелства: ищецът е предал на ответника сума в общ размер от 2850 евро- на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро ) и на дата 28.02.2023г. ( 763 британски лири, равняващи се на 850 евро ).

В подкрепа на горното обстоятелство са и представените от ищеца с исковата молба преводни нареждания от 21.02.2023г. (2000 евро) и от 28.02.2023г. (763 британски лири, равняващи се на 850 евро).

По правните аспекти на спора:

По предявения главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съобразно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тоест, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи не само предаването, съответно получаването на определена сума от ответника, но и че същата е дадена на последния със задължението да я върне в уговорен между страните срок. В рамките на настоящото производство безспорно се изясни, че ищецът е предал на ответника сума в общ размер от 2850 евро- на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро ) и на дата 28.02.2023г. ( 763 британски лири, равняващи се на 850 евро ). Ищецът обаче, не ангажира каквито и да било доказателства, че посочената сума е предадена по повод на възникнало между страните заемно правоотношение.

Предвид изложеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД:

2

С отхвърлянето на предявения от ищеца главен иск, то настъпва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1во“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация от ответника, нейният размер и пряка причинноследствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване- тоест, да обоснове основание, на което да задържи дадената от ищеца сума (в тази връзка- Решение № 227/ 22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018г., по описа на ВКС, III- то г.о.; Решение № 211/ 26.11.2013г. по т.д. № 1082/ 2012г., по описа на ВКС, Т.К., II- ро отд.; Решение № 138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II- ро т.о.; Решение № 556/13.07.2010 г. по гр.д. № 46/2009 на ВКС, IV- то г.о.).

Както вече бе посочено, между страните не съществува спор и от доказателствата по делото се изяснява, че ищецът е предал на ответника сума в общ размер от 2850 евро- на дата 21.02.2023г. (2000 евро ) и на дата 28.02.2023г. (763 британски лири, равняващи се на 850 евро). При изрично разпределена с доклада тежест на доказване, ответната страна не обоснова наличието на валидно основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството и че изложените от ответника в отговора на исковата молба възражения за наличието на сключен между страните договор за поръчка ( по силата на който ответникът е следвало да закупи за ищеца със сумата от 2850 евро ваучери за участие в дигитална платформа “Swift Rewards”) останаха изцяло недоказани.

С оглед гореизложеното, предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД следва да бъде уважен изцяло и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 2850 евроглавница, представляваща предоставена без наличие на основание сума на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро) и на дата 28.02.2023г. ( 763 британски лири, равняващи се на 850 евро ).

Върху горепосоченото главно вземане се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /12.02.2024г./ до окончателното й заплащане.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер от 225 лв. и 750 лв. – адвокатски хонорар (съобразно договор за правна защита и съдействие от 30.01.2024г.л. 5 от делото).

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 975 лева.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. З. З., ЕГН ********** срещу Д. П. Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 2850 евро3 главница, представляваща предоставена в заем сума на дата 21.02.2023г. ( 2000 евро ) и на дата 28.02.2023г. (763 британски лири, равняващи се на 850 евро) по сключен между страните неформален Договор за заем от ...................

ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. З. З., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД сума в общ размер от 2850 евро- главница, представляваща предоставена без наличие на основание сума на дата 21.02.2023г.

(2000 евро) и на дата 28.02.2023г. (763 британски лири, равняващи се на 850 евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.02.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. З. З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер от 975 лева, представляваща сторени разноски в рамките на процеса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съдПловдив в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4