Решение № 300 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100506722 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - И. Д. М., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Е. П., срещу решение №7 4 3 7 от 23.04.2024г., постановено по гр.дело №54585/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, в частта, в която признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И. Д. М., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 259.0 5 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот - апартамент №4, находящ се в гр.София, ж.к."******** -*******, вх.********, аб.№250892, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 5.1 7 лв., представляваща цена на услугата за "дялово разпределение" за периода от м.04.2019г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 09.08.2022г. по ч.гр.дело №39975/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176 състав; както и в частта, в която е осъдена И. Д. М., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство в размер на 400.2 6 лв. и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №39975/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176 състав, в размер на общо 15.16 лв..

1

Във въззивната жалба са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, че по делото при доказателствена тежест за ищеца не са представени доказателства, че приложимите Общи условия са влезли в сила по предвидения за това ред в закона чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Излага се още, че топлофикационното дружество не е представило доказателства, че И. Д. М. е приела наследството, оставено от съпруга й, поради което липсва основание в закона за ангажиране на нейната договорна отговорност за заплащане на суми за доставена в процесния имот топлинна енергия, съответно за заплащане на цена на услугата за "дялово разпределение" за исковия период. Сочи се още, че първостепенният съд не е отчел и обстоятелството, че ответницата не е ползвала процесния топлоснабден имот през исковия период, поради което не дължи заплащане на претендираните от ищеца вземания за доставка на топлинна енергия и цена на услугата "дялово разпределение".

Твърди се още, че неправилно първостепенният съд след като е приел, че давностният срок досежно процесните вземания е прекъснат с подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 25.07.2022г., съответно че дължими се явяват претендираните от ищеца вземания, чиято изискуемост е настъпила след 25.07.2019г., е посочил, че непогасени по давност се явяват всички претендирани вземания за периода 01.04.2019г. до 30.04.2021г.. В същия смисъл са изложени аргументи и в представени по делото писмени бележки.

Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата - И. Д. М. искове за главница за доставена топлинна енергия и з а цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, депозира писмен отговор, както и молба от 11.11.2025г., в които е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност и правилност на решението на СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪВРИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Е. Л. П., Н. Л. П. и И. Д. М. при условията на разделна отговорност – при квоти по 1/3 част от претендираните вземания, за всяка от ответниците, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - И. Д. М. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ.

Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените срещу Е. Л. П. и Н.

Л. П. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, както и в частта, в която са отхвърлени предявените срещу всички ответниците установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.

2 с чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№39975/2022г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 25.07.2022г. срещу длъжниците - Е. Л. П., Н. Л. П. и И.

Д. М. и е постановена на 09.08.2022г. заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 ГПК всеки от длъжниците е подал възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ с р е щ у ответницата - И. Д. М., първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна енергия, както и за цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, са дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че ответницата в качеството й на съсобственик на процесния топлоснабден имот се явява потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през съответния период и на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ между топлофикационното дружество и ответницата - И. Д. М. е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане. По силата на възникналата облигационна връзка ответницата 3

- И. Д. М. като съсобственик на процесния имот има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съобразно притежаваният от нея дял от имота – 1/3 ид.част. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответницата - И. Д. М. при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата - - И. Д. М. като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на изводите на СРС относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав счита оспорването за неоснователно по следните съображения:

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, от който е видно, че на 21.11.1979г. Я.П.М. е придобила собственост върху процесния недвижим имот апартамент №4, находящ се в гр.София, ж.к."********", бл.9, вх.********, който адрес на недвижимия имот е идентичен с настоящ адрес - гр.София, ж.к."******** -*******, вх.******** /за установяване на това обстоятелство по делото е представено удостоверение изх.№68-00524/29.04.2015 г., издадено от ГИС-София/. Представено е удостоверение за наследници от 12.02.1986г., от което е видно, че Я.П.М. е починала на 18.01.1985г., като неин единствен наследник по закон е Л. П.М.. От представеното удостоверение за наследници с изх.№7374 от 14.06.2019г. е видно, че Л. П.М. е починал на 11.06.2019г. и е наследен по закон от И. Д. М. - съпруга, Е. Л. П. - дъщеря и Н. Л. П. - дъщеря. След неговата смърт всеки от наследниците му по закон - И. Д. М. съпруга, Е. Л. П. - дъщеря и Н. Л. П. – дъщеря, е придобил по 1/3 ид.част от процесния недвижим имот /чл.5, ал.1 и чл.9 ЗН/. В случая следва да се отчете и обстоятелството, че по настоящото дело ответницата - И. Д. М. нито твърди, нито доказва да е извършила разпоредителни сделки със собствената й ид.ч. от процесния имот преди 4 началото на исковия период. Следователно се налага извода, че от доказателствата по делото безспорно е установен факта, че през исковия период ответницата - И. Д. М. притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.