Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23915 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1363/2026
Вид
Определение № 23915
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23915 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110101363 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ ********** г. от Е. Л. Б., с която се иска изменение на Решение № 7415/22.04.2026 г. по делото в частта за разноските, като се иска да не бъдат присъждани разноски на ответната страна *************** ООД, евентуално същите да бъдат намалени до размер на 50 лева/25.56 евро./

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок не е постъпил такъв.

Искането е допустимо. По същество се явява неоснователно.

Производството е образувано по искова молба на Е. Л Б., ЕГН: **********, с адрес:

****************** съдебен адрес: ****************** чрез адв. Й. С. Л.-П., срещу „*************“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:

***************** (****), ***** и *************** ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***************** (****), *********, с която се иска:

-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **************г., сключен между Е. Л Б. и „*************“ ООД, ЕИК: ******. При условията на евентуалност се иска съдът да обяви за нищожни следните клаузи от Договор за потребителски кредит № **************г. - чл.4, ал.3, чл.6, ал.1 и ал.4, както и клаузите за договорна лихва и ГПР,

-да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №************* / *********., сключен между Е. Л Б. и *************** ООД.

- да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 317 лева/ 162.08 евро/- недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № **************г.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло исковете срещу „*************“ ООД и е отхвърлил исковете срещу *************** ООД. Установява се, че ищецът изобщо не е встъпил в облигационна връзка с този ответник като не е завършил процеса по сключването му чрез електронно потвърждение. В тази връзка доколкото няма 1 сключен договор, няма как и същият да се прогласи за нищожен. Липсва и имуществена размяна на средства между ищеца и *************** ООД, която до обуслови основателност на кондикционната претенция спрямо този ответник.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника „*************” ООД съдът евъзложил разноските, направени от ищеца по водене на делото. Доколкото същият е освободен от такси и разноски, същите следва да се възложат на ответника по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на589.01 евро /189.01 евро-държавна такса и 400 евро – възнаграждение за вещи лица/

Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението по обективно съединените искове следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 220 евро, който размер съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество *************** ООД има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева/102.26 евро/ по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.

Няма основание за преразглеждане на изводите на съда. В процесния случай не се касае за хипотеза, разгледана в съединени дела С-224/19 и С-259/19, в смисъл, че „член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.“

Цитираната от молителя практика е относима, тогава когато по иск за връщане на даденото потребителя не може преди спора да посочи точно размера си и се стигне до частично отхвърляне на претенцията му, а не в хипотеза, в която ищецът изобщо не е в облигационна връзка и не е заплатил каквото и да е в полза на ответника. Присъждането на разноски във вреда на такъв ответник би нарушило общото правило, че отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д. № 422 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2 ГПК /Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. При исканото изменение би се стигнало до ситуация, в която страната загубила делото да има 2 право на разноски срещу защитавалия се правомерно ответник.

Присъденото възнаграждение е на законовия минимум, съобразно е с принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, а и е два пъти по-ниско от присъденото на адвоката на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 220 евро, в тежест на другия ответник по делото.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ ********** г. от Е. Л. Б. за изменение на Решение № 7415/22.04.2026 г. по гр.д. №1363/2026 г. на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3