Решение № 603 от 30.09.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Враца, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420100411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Гаранционен фонд, гр.

София, БУЛСТАТ: 121446665 срещу К. П. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, ул. „*****“ № **.

Ищецът Гаранционен фонд e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. П. А. за следните суми: сумата от 24 300,00 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено на 01.10.2021 г. застрахователно обезщетение по претенция № *****/***.**.*** г. на Гъргорина Стоянова Господинова, за настъпило застрахователно събитие на 26.11.2019 г. в гр. Враца – ПТП между л.а. „*******“ с рег. № *********, управляван от К. П. А., без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и пешеходката Г.С. Г., в резултат на което са причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1726/30.11.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от Кодекса за застраховане определил по щета № ******/**.**.** г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 27 000,00 лв. на Г. С. Г.. Сочи се, че налице били условията на 10 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се отклонила от пешеходна пътека при пресичане на пътното платно и напуснала очертанията й – нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като в тази връзка обезщетението било намалено и сумата, изплатена на Гъргорина Стоянова Господинова, била в размер на 24 300,00 лв.

Поддържа се, че механизмът на ПТП бил следният: нa 26.11.2019 г., около 19:45 ч., в 1 гр. Враца, в района на „Червения площад“ се движел л.а. „****“ с ДК № ****, управляван от водача А., със скорост от около 45 км/ч. В същия момент пешеходката Г. предприемала пресичане на ул. „Поп Сава Катрафилов“ по пешеходна пътека тип „Зебра“, находяща се срещу аптеката и разположена косо на пътното платно, в посока отляво надясно спрямо движението на лекия автомобил. След изминаване на път по нея от около 7-8 м., от който път 3,65 м. в осветен участък от фаровете на лекия автомобил, пешеходката отклонила движението си и напуснала очертанията на пешеходната пътека на около 2 м. вдясно, където настъпил удар между предна лява част на лекия автомобил „Опел“ в областта на предна броня и долен десен крайник на Господинова. Твърди се, че съгласно влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП Враца виновен за ПТП бил К. П. А., управлявал л.а. „*****“ с ДК № *******, без сключена задължителна застраховка ГО към часа на ПТП.

Сочи се, че Управителният съвет на Гаранционния фонд с Решение от 29.09.2021 г. одобрил на Г. С.Г. да бъде изплатена сума в размер на 27 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, намалена с 10% и платена в размер на 24 300,00 лв. Твърди се, че с регресна покана ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило изцяло задължението си.

Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва твърдението, че Гаранционен фонд е изплатил на Г. С.Г. сумата от 24 300,00 лв. Оспорва се, че са налице предпоставките за търсене на регресна отговорност от ответника за заплатеното обезщетение на вредите, получени от Г. С. Г.. Оспорва се да са налице елементите от фактическия състав на деликта, а именно: причинна връзка, противоправност и вина.

Оспорва се изложеният в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдяното виновно поведение на ответника. Сочи се, че влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на РП по аргумент от чл. 300 ГПК не може да се приравни на влязла в сила присъда и заключението на прокурора е ирелевантно в гражданското производство. Твърди се, че качеството, в което ответникът е участвал в наказателното производство, е само като свидетел, като не му е повдигано обвинение, не е имал качеството обвиняем, нито е имал възможност да прави възражения, бележки и искания пред прокурора.

Поддържа се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК като обстоятелство, изключващо вината. Излагат се съображения, че движейки се със собствения си л.а. „*****“ с ДК № ******* на 26.11.2019 г. около 19:45 часа в района на „Червения площад“ в посока за с. Згориград по улица „Поп Сава Катрафилов“, ответникът шофирал със съобразена с характера и интензивността на пътната обстановка скорост – по-ниска от определената в ДП скорост, предвид че валяло дъжд, настилката била мокра, била тъмната част на деня, като единствената осветеност на пътя била от фаровете на автомобила му.

Пътят му бил познат, тъй като по него се прибирал от работа за вкъщи. Скоростта му на движение в участъка винаги била ниска, предвид, че непосредствено след пешеходната пътека следвал разклонът за с. Згориград, където правел ляв завой, като спирал, за да пропусне движещите се направо моторни превозни средства. Пешеходните пътеки му били познати и като всяка вечер се бил концентрирал да следи именно за преминаващи по тях лица. Шофирайки в правия участък на пътя между пешеходните пътеки, внезапно за него от лявата му страна върху предното стъкло и лявото странично огледало връхлетял човек. В нито един момент пред автомобила не се било изпречвало препятствие. Ответникът предприел незабавно спиране и отбил автомобила си на паркомясто от обратната на посоката му на движение страна. Паркоместата и от двете страни на пътя били заети. С още 2 един непознат за него човек изправили пострадалата, която била в съзнание. Първото, което казала било: „Къде са ми ключовете?“. Намерили ключовете й на чистачката на автомобила на ответника. Същият останал с нея до пристигане на полицейската кола и линейката.

Оспорва се изложеното в исковата молба, че по механизъм ударът е настъпил между предна лява част на лекия автомобил на ответника в областта на предната броня и долен десен крайник на Господинова. При огледа на автомобила на ответника щети по предната броня не били констатирани и ако било така, то и увреждането на крайника щяло да е на височината на бронята, а не ниско в глезена.

Поддържа се, че при тази фактическа обстановка ответникът нито е имал обективна възможност, нито субективно задължение да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като не е имал възможност да възприеме поведението на пострадалата, навлязла внезапно на платното за движение. Именно поради това счита, че настъпилото събитие съставлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, което изключва непредпазливостта като виновно поведение.

Посочва се, че причината за настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на пострадалата, която предприела пресичане на неустановено за това място, излизайки без да се огледа на пътната лента, по която ответникът се е движел с автомобила, в рамките на опасната му зона за спиране. Твърди се, че по този начин пострадалата сама поставила в опасност здравето си, като с поведението си нарушила императивните разпоредби на чл. 113 и 114 ЗДвП.

Оспорва се ответникът да е имал противоправно поведение. Посочва се, че в качеството си на водач същият не е превишил разрешената максимална скорост за движение, не е шофирал под въздействие на алкохол или наркотици, не е напуснал мястото и не е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Твърди се, че единственият съставен му акт е за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Във връзка със случая след приключване на досъдебното производство му било връчено Наказателно постановление № 20-0967-001429 от 05.08.2020 г. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП, което било отменено като неправилно и незаконосъобразно с влязло в сила Решение на PC – Враца.

Направено е възражение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредата от увреденото лице Г.. Поддържа се, че с поведението си последната сама е създала опасност и пречки за движението, с което е нарушила и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗДвП, тъй като без да прецени потенциалната опасност от приближаващи се МПС е предприела пресичане на платното за движение, като по този начин е попаднала в опасната зона за спиране на ответника и с което го е поставила в обективна невъзможност да избегне съприкосновение посредством аварийно спиране. Посочва се, че в исковата молба също е признато, че действително пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата. Твърди се, че пострадалата като пешеходец е нарушила задълженията си по чл.

165 и 166 ППЗДвП, тъй като е пресякла платното за движение на място, в отклонение на обозначеното с маркировка за пресичане на платното от пешеходци, като внезапно е навлязла в платното за движение на автомобила, без да се съобрази, че няма добра видимост, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, което правело ударът непредотвратим за ответника като водач.

Оспорва се определеният от ищеца размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди като завишен и несъобразен с действително претърпените такива и съдебната практика по присъждане на обезщетения. Оспорва се признатият от ищеца процент на съпричиняване – 10 %, като се сочи, че процентът на съпричиняване е 90 %.

Не се оспорват получените от Г. С. Г. увреждания, както и фактът, че към 26.11.2019 г. ответникът не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за 3 собствения му лек автомобил „******“ с ДК № ********.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.12.2019 г. на 26.11.2019 г. около 19:45 часа в гр. Враца на ул. „Поп Сава Катрафилов“ срещу № 8 е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ***, с водач К. П. А. и пешеходец – Г. С. Г.. Съгласно отразеното в протокола, вследствие на процесното ПТП е ранена пешеходката, като същата е получила фрактури на дясно рамо и глезен и контузия на главата. Видно от протокола за ПТП на водача К. П. А. е съставен АУАН по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Представено е Наказателно постановление № 20-0967-001429/05.08.2020 г., с което на К. П. А. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за това, че виновно е нарушил чл. 116 ЗДвП, като на 26.11.2019 г. около 19:45 часа в гр. Враца, ул. „Поп Сава Катрафилов” срещу № 8 е управлявал лек автомобил „*****” с рег. № ******, като при приближаване на уязвим участник в движението /възрастен пешеходец в обхвата на пътя/ не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към него, вследствие на което е реализирал ПТП с пострадалото лице, като е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Гъргорина Стоянова Господинова. Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач на К. П. А. наказателното постановление е отменено.