Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19244 от 15.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8953/2026
Вид
Определение № 19244
Подписан
15.09.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Маргарита Илиева Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19244 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508953 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№ 222297/10.07.2026год. от „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД ,ЕИК : 121718407 ,чрез адв.Й.Р. ,срещу Определение № 23883/30.06.2026год. ,постановено по гр.дело № 42744/2025год. по описа на СРС,53 състав ,с което е оставена без уважение молбата на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД по чл.253 ГПК съдът да си отменя определението си,както и молбата на ДЗИ ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД по чл. 248 ГПК, тъй като е съобразен чл.25 НПП.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Навежда съображения, че неправилно ищеца с определение от 20.03.2026год. и повторно с протоколно определение от о.с.з. от 29.04.2026год. е задължен да внесе депозит за вещо лице по САТЕ в размер на 250 евро.Сочи ,че след получаване на и отговора на исковата молба и определението за насрочване на производството по делото ,ищецът оттеглил иска си с молба от 09.04.2026год.Съдът не се бил произнесъл по молбата по чл.232 от ГПК до насрочването за 29.04.20206год. на делото.В същото заседание молбата била докладвана ,но вместо да прекрати производството по делото съдът ненужно изслушал и приел депозираната на 17.04.2026год. САТЕ ,въпреки че не бил внесен и определеният депозит за възнаграждението на вещото лице.Едва след това прекратил производството по делото.Оспорва и размера на определеният от съда размер на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна ,който намира за необосновано висок,предвид че действията на юрисконсулта се изчерпвали с изготвяне на отговор на исковата молба.

Моли съда отмени атакуваното определение като неправилно , като отмени определението ,с което ищецът е задължен да внесе депозит от 250 евро за възнаграждение на вещо лице ; да измени определението за прекратяване на производството по делото в частта за разноските като намали размера на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна ЗК“Лев Инс“АД ,която в срок не е депозирала отговор.

Софийски градски съд като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

1

Производството пред СРС е започнало по депозирана на 06.08.2025год. искова молба от „ДЗИ“-Общо Застраховане“ЕАД ,с която срещу ЗК“Лев Инс“АД е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 400лв.

С определение по чл.140 от ГПК от 20.03.2026год. ,съдът е насрочил разглеждането на делото в о.с.з. за 29.04.2026год. като се е произнесъл и по направените от страните доказателствени искания ,вкл. е допуснал изслушването на САТЕ ,поискана от ищеца с исковата молба.Назначено е и вещо лице ,за възнаграждението на което е определен депозит от 250 евро ,вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.Определението е съобщено на страната на 30.03.2026год.На 23.06.2026год. за възложената му задача е призовано и вещото лице.

С молба от 09.04.2026год. ищецът „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД е оттеглила ,на основание чл.232 от ГПК предявения срещу ЗК“Лев Инс“АД иск и моли производството по делото да бъде прекратено.

Видно от протокола за проведено о.с.з. на 29.09.2026год. ,съдът е докладвал заключение на вещото лице по изготвената САТЕ /постъпило на 17.09.2026год./,изслушал е същото и е приел заключението.Постановено е на вещото лице да се издаде РКО ,а на ищеца е указано да внесе сумата от 250 евро.

След като е докладвал молбата на ищеца по чл.232 от ГПК с протоколно определение е прекратил производството по делото ,поради оттеглянето на иска.Със същото определение на ищеца са възложени разноските ,които е направила ответната страна -150 евро за юрисконсултско възнаграждение.

С молба ,вх.№ 150788/ 12.05.2026год. ищецът е поискал ,на основание чл.253 от ГПК съдът сам да отмени определението ,с което е задължен да внесе по сметка на съда депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 евро.

С молба,вх.№150805/12.05.2026год. е поискал и протоколното определение ,с което е прекратено производството по делото да бъде изменено в частта за разноските ,на основание чл.248 от ГПК предвид ,че намира определения размер на юрусконсултското възнаграждение за необосновано висок.

Частната жалба срещу определението в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищеца за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на актовете на съда ,с които е задължен да внесе депозит за вещо лице по допуснатата САТЕ от 250 евро е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат само определенията , които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които в закона изрично е посочено, че подлежат на обжалване. Определението , с което съдът отказва сам да отмени постановен от него съдебен акт по реда на чл. 253 ГПК, не е измежду тези определения,тъй като нито преглажда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона съществува норма, предвиждаща обжалване на това определение.

Частната жалба срещу определението ,в частта в която е оставено без уважение искането на ищеца за изменяне на определението ,с което е прекратено производството по делото ,в частта за разноските е допустима.Същата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт , който подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл.248 от ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, се определя от съда в размерите, установени за съответния вид дело по Закона за правна помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, като се съобразява видът и количеството 2 на извършената от пълномощника дейност. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид осъщественото процесуално представителство на ответната страна ,което се изразява в депозиране на писмен отговор ,с направени доказателствени искания и представени по делото доказателства, заявено становище по спора , без явяване на процесуален представител на ищеца в проведеното пред СРС съдебно заседание и с оглед цената на исковата претенция ,то възнаграждението следва да бъде определено в минималния му размер от 102,26 евро /превалутирани 200лв./.В случая необосновано първоинстанционния съд е определил този размер към средния предвиден в наредбата и незаконосъобразно е отказал да го измени по реда на чл.248 от ГПК,поради което определението следва да бъде отменено в атакуваната му част и определението ,с което е прекратено производството по делото бъде изменено в частта за разноските ,които бъдат намалени до минималния размер от 102,26 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената частна жалба,вх.№ 222297/10.07.2026год. от „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД ,ЕИК : 121718407 ,чрез адв.Й.Р.

,срещу Определение № 23883/30.06.2026год. ,постановено по гр.дело № 42744/2025год. по описа на СРС,53 състав ,в частта ,в която е оставена без уважение молбата на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД по чл.253 ГПК съдът да си отмени определението си.

О Т М Е Н Я Определение № 23883/30.06.2026год. ,постановено по гр.дело № 42744/2025год. по описа на СРС,53 състав ,в частта ,в която е оставена без уважение молбата на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото протоколно определение от 29.04.2026год. ,с което е прекратено производството по делото , в частта за разноските, чрез намаляване на присъдената в полза ответника ЗК“Лув Инс“АД сума от 150 евро,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ ,на основание чл. 248, ал. 1 ГПК протоколно определение от 29.04.2026год. постановено по гр.дело № 42744/2025год. по описа на СРС,53 състав,с което е прекратено производството по делото в ЧАСТТА за разноските, като:

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата в размер на 102,26 евро /превалутирани 200лв./ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС ,в частта ,в която е оставена без разглеждане частната жалба,а в останалата му част не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4