Решение № 341 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100514193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника М. Ч. Т. срещу постановление за разноски на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и с район на действие – СГС, обективирано в съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и такси, по изп. дело № 20257810400868. Поддържа, че липсва основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя, тъй като не е доказано плащане в брой или по банков път на договореното възнаграждение. Сочи, че единственото осъществено от процесуалния представител на взискателя изпълнително действие, довело до удовлетворяване на вземането, е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което дори и да се приеме, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение, то същите следва да бъдат намалени до размера от 200,00 лв. Поддържа, че към датата, на която е получила покана за доброволно изпълнение, ЧСИ вече е бил събрал суми, значително надвишаващи размера на дълга, без да е била дадена възможност на длъжника да ги заплати в 14 – дневен срок. Иска се от 1 съда да постанови решение, с което да намали приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата на сумата от 200,00 лв. до сумата в размер на 1000,00 лв., както и размера на определените такси.

Ответникът по жалбата – взискателят К.Б.К. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че размерът на договореното и заплатено адвокатско възнагражение е съобразен с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Сочи, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие е записано, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора.

ЧСИ Г.Д. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20257810400868 по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя и въз основа на изпълнителен лист № 302/11.06.2025 г., издаден на основание решение № 3527/06.06.2025 г. по в. гр. д. № 9173/24 г. по описа на СГС, с което М. Ч. Т. (с предишно фамилно име К.) е осъдена да заплаща на малолетното си дете К.К.К., действащо чрез неговия баща и законен представител К.Б.К., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 14.12.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Поискано e да бъде събрана дължимата сума за издръжка за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2024 г.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 25.06.2025 г., сключен между взискателя К.Б.К. и адв. Г., за оказване на правна защита и съдействие, свързани с подготвяне и внасяне при ЧСИ на молба за образуване на изпълнително дело срещу М. Т., и за упражняване на всички процесуални действия по изпълнителното дело до окончателното му приключване, като е договорено възнаграждение в размер на 1000 лв., платимо в брой при 2 подписване на договора.

На 19.08.2025 г. на третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД е връчено запорно съобщение за заплащане на сумата от 300 лв., считано от 14.12.2022 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като се дължи лихва за всяка просрочена вноска след 14.12.2022 г., 9 600 лв. – издръжка за минал период, 1000 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело и 1 258,10 лв. – такси.

С писмо с изх. № 10184/26.08.2025 г. ЧСИ Г.Д. е уведомил „УниКредит Булбанк“ АД, че вземането е за заплащане на месечна издръжка, както и че считано от м. 09.2025 г. следва да се удържат по 300 лв. месечно, и 29,80 лв. – такси.

На 06.10.2025 г. е връчена на длъжника М. Ч. Т. покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че на основание изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 9173/24 г. по описа на СГС, е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето К.Б.К., чрез неговия баща и законен представител К.К.К., в размер на по 300 лв., считано от 14.12.2022 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като се дължи лихва за всяка просрочена вноска след 14.12.2022 г., както и 1000 лв. – адвокатски хонорар и 1 258,10 лв. – такси. Освен това е уведомена, че дължимата издръжка за минал период е в размер на 9 600 лв., както и че е наложен запор на вземанията й от „УниКредит Булбанк“ АД.

На 14.10.2025 г. длъжникът М. Ч. Т. е подала възражение по изпълнителното дело, с което е възразила срещу определения в поканата за доброволно изпълнение размер на дълга, като е посочила, че вземането за издръжка за периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2024 г., в размер на 300 лв. месечно или за 23 месеца, възлиза на сумата от 6 900 лв., и че е налице надсъбрана сума; срещу посочения в ПДИ адвокатски хонорар, като е посочила, че същият не е удостоверен по изпълнителното дело, и че е прекомерен; както и че са налице надвзети суми за такси.

На 20.10.2025 г. взискателят К.Б.К. е депозирал становище, с което е оспорил възраженията на длъжника като неоснователни. Посочил е, че е получил дължимата издръжка за периода от м. ноември 2024 г. до м. септември 2025 г.

Със съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г. ЧСИ Г.Д. е уведомил 3 длъжника, че предвид признанието от взискателя за извършено частично плащане, дългът е преизчислен към 21.10.2025 г. на сумата в размер на 6 795,32 лв. – издръжка за минал период, 1000 лв. – адвокатски хонорар и 1 006,13 лв. – такси и разноски.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По жалбата срещу отказа на ЧСИ Г.Д. да намали разноските за адвокатското възнаграждение по изп. дело:

Отказът на ЧСИ Г.Д., обективиран в съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 1000 лв. до сумата в размер на 200 лв., е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.06.2025 г., сключен между взискателя К.Б.К. и адв. Г., с предмет - оказване на правна защита и съдействие, свързани с подготвяне и внасяне при ЧСИ на молба за образуване на изпълнително дело срещу М. Т., и упражняване на всички процесуални действия по изпълнителното дело до окончателното му приключване. Договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой при подписване на договора, като същият има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение.

Приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. включват, както възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията на взискателя.

Настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. За да достигне до този извод, съдът съобразява обстоятелството, че се касае за парично вземане за издръжка, че длъжникът по изпълнителното дело не е заплатил вземането за издръжка за минало време в срока за доброволно 4 изпълнение, както и че претендираното адвокатско съответства на продължителността на този тип дела. възнаграждение

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че действията на процесуалния представител на взискателя се изразяват само в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. По изпълнителното дело същият е извършил не само действия по образуване на изпълнителното дело, но и действия по правна защита и съдействие и водене на изпълнителното дело.

Ето защо, жалбата в тази й част следва да се остави без уважение като неоснователна.

По жалбата срещу определените от ЧСИ Г.Д. такси, обективирани в съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г.:

Със съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г. ЧСИ Г.Д. след преизчисление на издръжката за минал период, е намалил таксите на до сумата в размер на 1006,13 лв.

В мотивите, депозирани по делото на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Г.Д. е посочил, че сумата от 1006,13 лв. е формирана от пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 767,36 лв. с ДДС и прости такси и разноски в размер на 238,50 лв., които включват: такса за образуване на изп. дело по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ - 24 лв.; такса за проучване на имущественото състояние по т. 2 от ТТР към ЗЧСИ – 60 лв.; такса за служебно водене на делото по чл. 18 ЗЧСИ – 60 лв.; такса за връчване на ПДИ по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – 24 лв.; такса за налагане на запор на банкови сметки по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ – 18 лв.; такса за връчване постановление за разноски по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – 24 лв.; такса за изпращане на съобщения до банките по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – 24 лв. и 4,50 лв. – допълнителни разноски за държавна такса – за извършване на справка в БНБ за регистрирани банкови сметки.

В жалбата не се съдържат конкретни доводи за неправилност на начислените такси, а и съдът не констатира такива, поради което жалбата в тази й част също следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника М. Ч. Т. срещу съобщение с изх. № 12248/22.10.2025 г. /с характер на постановление за разноски/ по изп. дело № 20257810400868 по описа на Г.Д. с рег. № 781 и с район на действие – СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6