Решение № 3674 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3674 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20261110207385 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от А. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *************, чрез адв.К. Х. от САК, против наказателно постановление №26-4332-001808/16.03.2026 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна, с претенция за присъждане на разноски.

Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, довели до ограничаване правото му на защита. Като такова сочи липсата на реквизит в санкционния акт, поради противоречие в направеното словесно описание на нарушението, доколкото веднъж е посочен като собственик на автомобила, а след това като негов предстоящ собственик.

Твърди още, че АНО не е обсъдил отегчаващите и смекчаващите обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието, което също е задължителен реквизит в НП. Отчита като неправилно определено 1 наложеното наказание, тъй като наложената глоба е над предвидения в санкционната разпоредба размер.

Навежда доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, поради служебното прекратяване на регистрацията на процесното МПС в неприсъствен ден на последния такъв от срока - на 01.01.2026 г., доколкото договорът за покупко-продажба, с която е придобил лекия автомобил е от дата 30.10.2025 г.

Позовава се на липса на вина за вмененото деяние, доколкото АНО не е изпълнил задължението си да го уведоми за прекратяването на регистрацията на процесното МПС, за да предприеме необходимите действия във връзка с новото обстоятелство. Сочи, че това задължение на АНО и в настоящата хипотеза произтича, както от разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.15, ал.1 от АПК, така и от даденото тълкуване с Тълкувателно решение №2/05.04.2023 г. по т.д.

№3/2022 г. на ВКС и ВАС, касаещо липсата на уведомяване на водача в хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП, като изключващо вината обстоятелство, и съдебната практика на съдилищата. Въз основа на посочената в жалбата практика, извежда извод за несъставомерност на вмененото деяние от субективна страна.

Прави възражение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради ниската степен на обществена опасност на дееца – няма други нарушения на ЗДвП, и ниската степен на обществена опасност на деянието – нарушението е извършено само един ден след прекратяване на регистрацията.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но своевременно депозира писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваното НП, поради което иска неговото потвърждаване.

С оглед изхода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, като прави изрично възражение за 2 прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.04.2026 г., а жалбата против него е изпратена до съда по пощата с пощенско клеймо от 08.04.2026 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.01.2026 г., около 21:25 часа, в гр.София, по ул.“Хан Кубрат“, с посока на движение от ул.“Любородие“ към ул.“23-ти декември“, жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег.

№*********, придобит на 30.10.2025 г. по силата на сключен договор за покупко-продажба. На същите дата, време и място, жалбоподателят Д. бил спрян за проверка от полицейски служители при 02 РУ-СДВР, в хода на която и след извършена справка чрез АИС-ПП, последните констатирали, че управляваният от жалбоподателя Д. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 01.01.2026 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ППС. По повод на така направената констатация, К. К. И., заемащ длъжността командир на отделение при 02 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението /също длъжностно лице при СДВР//, съставил АУАН против жалбоподателя Д., с който му вменил виновното извършване на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Материалите по образуваната преписка от 02 РУ-СДВР, във връзка със съставения АУАН против жалбоподателя Д., при наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, са изпратени на СРП. С Постановление от 09.02.2026 г. на СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр.№7763/2026 г. по описа на СРП, поради 3 несъставомерност от субективна страна на престъплението по чл.345, ал.2 от НК – липса на виновно поведение на водача, поради незнание на факта за настъпилата служебна дерегистрация на МПС-то. С оглед на горното е постановено да се изпрати препис на ОПП-СДВР – за извършване на преценка относно наличие на извършено административно нарушение от дееца.

На основание Постановлението на СРП и събраните по преписката материали, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОППСДВР, издал процесното НП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Д., в качеството му на водач на МПС, административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на инкриминираните дата, час и място, на процесното МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 01.01.2026 г., съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрарино ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесното НП, процесния АУАН, съдържащ се в приетата пр.пр. №7763/2026 г. по описа на СРП и останалите материали в нея: справка картон на водач; заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО; договор за покупко-продажба на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Съдът констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото три броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон и в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, доколкото съдържа всички изискуеми реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на 4 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита, до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи до порочност на образуваното административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че към 02.01.2026 г., регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена, считано от 01.01.2026 г., поради това, че А. Р. Д., като собственик на процесния лек автомобил, по силата на сключения на 30.10.2025 г. договор за покупко-продажба на МПС, не го е регистрирал в двумесечен срок от неговото придобиване. Видно от приложените към прокурорската преписка справки от АИС-КАТ е, че считано от датата на придобиване – 24.10.2022 г., собственик на процесното МПС е П.

С. Р., а като предстоящ собственик е вписан жалбоподателя Д.. Именно тези данни са станали причина за едновременното отразяване в съставения АУАН и издаденото НП на две качества на водача – предстоящ собственик и собственик на МПС, което обаче, с оглед данните от представения по делото договор за покупко-продажба на МПС, че жалбоподателят Д. е станал негов собственик два месеца преди датата на нарушението, а именно: на 30.10.2025 г., горното не е довело до нарушаване правото му на защита до степен да не може да разбере в какво точно качеството е извършил нарушението. Съгласно данните в справката от АИС-КАТ, на 30.10.2025 г. в 16:50 часа, процесното МПС е със служебно променена регистрация, поради регистриране на договор за покупко-продажба, а на 01.01.2026 г. в 18:31 часа, същото е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано ППС от новия собственик – жалбоподателят Д., поради настъпилата промяна в собствеността.

Установените в процесното НП фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин на събраните по делото доказателства.

Според нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в АИС, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в 5 двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Събраните по делото писмени доказателства навеждат на безспорен извод, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, след като същото е било с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението си да го регистрира в законоустановения срок, считано от датата на придобиване на собствеността. В настоящия случай процесното МПС е придобито от жалбоподателя Д. на 30.10.2025 г., като считано от датата на придобиването, двумесечният срок за изпълнение на задължението да го регистрира като нов собственик е изтекъл на 30.12.2025 г., поради което резонно и в законния срок, административният орган е прекратил служебно регистрацията на процесното МПС на 01.01.2026 г. Фактът на управление на процесното МПС на посочената дата от собственика, се извеждат от данните в съставения АУАН по повод извършената му полицейска проверка от служители на 02 РУ-СДВР, в хода на която е установено, че процесното МПС е дерегистрирано.

Безспорно е установено извършеното нарушение и неговия извършител, като дадената от АНО правна квалификация е правилна. Със служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като описанието на нарушението в НП изцяло кореспондира с нея. Като водач и собственик на процесния автомобил, жалбоподателят Д. е бил длъжен да знае реда и сроковете за регистрация на придобитото от него МПС. В тази връзка неоснователно се явява релевираното възражение в жалбата, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят Д. не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. От една страна, жалбоподателят е собственик на автомобила - факт, безспорно установен от събраните документи в образуваната администратинонаказателна преписка.