Решение № 189 от 19.03.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Силистра, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420100517 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Г. М. К. с ЕГН:**********, от гр.Сс, ул.“М.“ №...., ет...., ап.... в която твърди, че е била в трудови правоотношения с ответника, като е придобила право на пенсия за прослужено време и възраст , поради което правоотношението е било прекратено на 24.07.2023 година.

Също така твърди, че в последствие с анекс от 10.08.2023 година е бил променен колективния трудов договор, който предвижда увеличение на заплатите на педагогическите специалисти/какъвто е била тя/ със задна дата от 01.01.2023 година. Твърди, че с тази промяна основното и възнаграждение би се променило на 1771,00 лева и заедно с другите допълнителни начисления е равна на 2697,74 лева.

В тази връзка моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 2351,76 лева, представляваща разлика в изплатените и трудови възнаграждения за месеците от януари до юли на 2023 година, в едно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане. Също така моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 4680,97 лева, представляваща разлика в изплатените и обезщетения по чл.222, ал.3. от КТ.

Прилага писмени доказателства:Анекс към колективен трудов договор, писмо и становище на синдиката на българските учители, заявления, копие от трудова книжки и платежен фиш.

Претендира присъждането на разноски.

Ответникът, Детска градина „Д.“ с ЕИК:...................... дава отговор на исковата молба. Счита, че молбата е допустима, но неоснователна. Не 1 оспорва, че е изменен колективния трудов договор, но счита, че той е приложим единствено за служителите с действащи трудови договори към датата на изменението. Не се противопоставя на приемането на представените писмени доказателства. Представя писмо на Зам. Министъра на Образованието.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във връзка с 86 от ЗЗД.

От представените писмени доказателства и твърденията на страните се установи, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника. Същата е била старши учител в системата на предучилишното образование. На 24.07.2023 година е било прекратено трудовото и правоотношение, поради придобито право на пенсия за прослужено време и възраст. При пенсионирането си тя е получила полагащите и се обезщетения по Кодекса на труда. Последното и основно трудово възнаграждение е било в размер на 1540 лева, а брутното начислено възнагаждение е било в размер на 2361,78 лева. На тази база са били изчислени и полагащите се обезщетения.

В последствие , на 10.08.2023 година е бил сключен анекс към Колективен трудов договор между Министерството на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, синдиката на българските учители към КНСБ, синдикат „Образование“, към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С него е бил изменен чл.27 от стария договор, като в същия е предвидено, че считано от 01.01.2023 година, старши учител и старши възпитател /каквото е била ищцата/ ще получават минимално основно възнаграждение от 1763 лева. Ищцата подала заявление до ответника с вх.№70/26.10.2023 година и с вх.№310/19.02.2024 година за преизчисление на получените обезщетения и за заплащане на разликите във възнагражденията от 10.01.2023 година до 24.07.2023 година, но не се събраха данни искането да е било уважено или отхвърлено изрично.

Всичко установено до тук не се оспорва от страните. Единствено се оспорва правото на ищцата да получи увеличението според изменението на КТД.

Застъпеното становище от ищцата е, че новото увеличение се дължи на всички служители, които са работили в периода от 01.01. 2023 година до приемане и влизане в сила на изменението и след това, а това на ответника е, че то се дължи само на лицата, които са в трудово правоотношение с ответника към момента на подписване на анекса. Този извод, ответника прави въз основа на приетото изменение на чл.27, ал.2 от КТД, като при буквалния прочит на разпоредбата се създава това разрешение на въпроса. Също така и от представената служебна бележка не може да се установи, дали ищцата членува в организация, подписала КТД. Тоест, оказва се, че липсват 2 предпоставки за прилагане на КТД по отношение на ищцата.

Но нещата не стоят така. На 01.09.2023 година, била изменена Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Изменението е било обнародвано в ДВ бр.75 от 01.09.2023 година. В §2 от ПЗР е предвидено, че приложение №3 към наредбата се изменя и влиза в сила от 01.01.2023 година.

С това приложение е определено същото минимално основно възнаграждение за старши учител, каквото е било договорено и в КТД. С приемането на това изменение, увеличението на минималното основно възнаграждение е за всички заети в сферата на образованието без да се поставят изисквания за членство в синдикална организация или наличие на действащо трудово правоотношение към деня на подписването или влизането му в сила. Следователно, въпреки, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, то на нея и се дължи увеличения размер на възнаграждението, считано от 01.01.2023 година по силата на цитирания нормативен акт.

От изложеното се налага извода, че ищцата не е получила изцяло размера на полагащото и се възнаграждение и такова и се дължи. Остатъка следва да бъде заплатен с размера на законната лихва съобразно правилото на чл.245, ал.2 от КТ. Същото се отнася и до получените обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, същите следва да бъдат преизчислени с размера на новото възнаграждение и разликата да се изплати на ищцата с размера на законната лихва от датата на исковата молба. Тъй като исковете не се оспорваха по размер, а само по основание, то съда прие, че те са доказани по размер, след като бе установено тяхното основание.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6 във връзка с чл.84, т.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца извършените разноски в размер на 1000 лева, а по сметка на СРС държавна такса в размер на 281,30 лева..

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд,

РЕШИ:

Осъжда Детска градина „Д.“ с ЕИК:........................ гр.Сс да заплати на Г.

М. К. с ЕГН:**********, сумата от 2351,76/Две хиляди триста петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща разлика в изплатените и трудови възнаграждения за месеците от 01.01.2023 година до 01.07.2023 година включително, в едно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2024 година до окончателното и изплащане.

3

Осъжда Детска градина „Д.“ с ЕИК:............. гр.Сс да заплати на Г. М. К. с ЕГН:**********, сумата от 4680,97 /Четири хиляди шестстотин и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разлика в изплатените и обезщетния при прекратяване на трудовото правоотношение, в едно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2024 година до окончателното и изплащане.

Осъжда Детска градина „Д.“ с ЕИК:...................... гр.Сс да заплати на Г.

М. К. с ЕГН:**********, сумата от 1000/Хиляда/ лева, представляваща извършени разноски в хода на производството.

Осъжда Детска градина „Д.“ с ЕИК:.....................гр.Сс да заплати по сметка на СРС, 281,30 /Двеста осемдест и един лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4