Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 01.08.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 130/2024
Вид
Решение № 149
Подписан
01.08.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Разлог, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20241240200130 по описа за 2024 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Д.И.Р. с ЕГН*, против НП №23-0331-000264 от 22.05.2023 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б..

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.

АНО не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното НП.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 12.05.2024 г. свидетелят Р.Ц. извършил проверка в г.Р. на у.„Е.Й.“ на водач на л. а.

„Ф.УП“, с рег. №*. По време на проверката било установено, че жалбоподателят Р., докато управлява МПС, не използва обезопасителен колан, с който л. а. е оборудван, както и не носи СУ на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС.

Като резултат от извършената проверка бил издаден АУАН серия GA АКТ №*/12.05.2023 г.

Актът е съставен на място на проверката, в присъствие на жалбоподателя. Възражения са постъпили в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН серия GA АКТ №*/12.05.2023 г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба“ от 50.00 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и „глоба“ от 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя Р.Ц.. От показанията му се потвърждава възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка. Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да се кредитират, тъй като отразяват преките му впечатления. Свидетелят е установил нарушението и е очевидец на същото. Показанията му са източник на пряка доказателствена информация за установеното.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата с/у НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Актът за установяване на адм. нарушение и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

В хода на адм. нак. процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП, също са спазени.

Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП, са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено адм. нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна.

По нарушението в пункт 1.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по този пункт. Показанията на свидетеля Ц., който пряко е възприел обстоятелството, че жалбоподателят е без предпазен колан, не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

Въз основа на горното, съдът намира, че при вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, като наложената санкция - 50.00 лева, кореспондира на фиксирания размер, очертан в санкционната норма, поради което НП следва да се потвърди в тази част.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи: СУ на МПС от съответната категория и контролния талон към него, като неносенето, на който и да е от съответните документи, представлява самостоятелно нарушение, наказуемо с отделно наказание.

В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и място, жалбоподателят не е носил контролния талон към СУМПС.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че въпреки изричното поискване на посочения документ от страна на полицейските служители, жалбоподателят не е предоставил СУ на МПС за съответната категория и контролен талон към СУМПС.

Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на вина съзнавал е общественоопасния характер на деянието си (че не носи СУ на МПС за съответната категория и контролен талон към СУМПС, въпреки вмененото му задължение), че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки това е управлявал л. а..

Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, с глоба 10,00 лева се наказва водач, който не носи определените документи - СУ и контролен талон. Доколкото предвидената за нарушение глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се явява излагането на съображения относно нейната индивидуализация.

2

В случая не е налице маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че НО правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен 1 случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и НО е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6, от ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

По изложените съображения настоящият съд. състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото, съда не констатира да е направено искане за присъждане на разноски.

С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0331-000264 от 22.05.2023 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на Д.И.Р. с ЕГН*, от г.Р., у.„Л.К.“№4, в.А, е наложено адм. наказание: „глоба“ от 50.00 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и „глоба“ от 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3