Определение № 569 от 14.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Ловеч, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело № 20234300200486 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК .

Постъпила е молба от К. Р. М., в която моли да му бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам.окр.прокурор Ц.

П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което изразява становище молбата на М. да бъде оставена без уважение.

Служебно назначеният защитник на лишения от свобода М. – адв. П.К. от АК-Ловеч в съдебно заседание изразява становище, че подзащитният й се е поправил и моли молбата на М. да бъде уважена.

Осъденият К. Р. М., се явява лично в съдебно заседание и моли да бъде уважена молбата му. Сочи, че е осъзнал грешката си и че се е поправил.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента осъденият К. Р. М. изтърпява наказание лишаване от свобода 1 наложено му с Определение № 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на 10 месеца лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата 14.12.2023 година е изтърпял фактически 5 месеца и 14 дни, от работа 1 месец и 20 дни, всичко 7 месеца и 4 дни и има остатък в размер на 2 месеца и 26 дни.

Видно от доказателствата по делото при изготвената оценка на риска от рецидив е отчетен среден - 40т. Има една зона, влизаща в риск - умения за мислене частично разпознава проблемите; разрешава ги предимно чрез правонарушения; няма зряла стратегия за справяне с тях; ситуативна импулсивност след употреба на ПАВ.

Рискът, от сериозни вреди е среден, клонящ към висок за обществото, имайки предвид опасностите, които крие шофирането под влиянието на наркотични вещества. Има пътно-транспортен /непредвидим/ характер. Засяга като цяло обществото, известен възрастен и него. Ескалира след употреба на наркотици, в неблагоприятно референтно обкръжение. В условията на затвора не са отчетени сериозни опасения във връзка с престоя. Текущата оценка на рискът от вреди е без промяна. Все още липсва занижение спрямо първоначалната оценка. Рискът от вреди в затвора клони към среден, но в обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като най - проблемна е отношение към правонарушението. Л.св. все още формално приема отговорност за извършеното, неустойчива е и мотивацията му за промяна.

Предложени са му и е дал съгласието си, но не е участвал в специализирани индивидуални и групови програми поради естеството и натовареността-на работата му. Водена е индивидуална корекционна дейност по задачите от плана на присъдата.

Видно от становището представено по делото в ЗО „Полигона" първоначално му е предоставена възможност да работи по доброволен труд, а малко след това е изведен на работа на външен работен обект. Към момента продължава да работи на външен обект „Дсари Фуудс" - гр. Севлиево, откъдето има положителни отзиви и впечатления относно работата му. Видно от доклада по делото за престоя си в затвора М. не е наказван, но не е и награждаван.

От доказателствата по делото е видно, че социално - възпитателната работа с лишения от свобода е насочена към промяна на нагласите и уменията 2 за мислене. Реализацията на стъпките и рационалността на работата се ограничава отчасти от кратките срокове на третиране, въпреки декларираното желание за промяна. Поставените задачи от плана не са реализирани напълно.

Следва да продължи да се работи с л.св. във времето за постигане на трайна положителна промяна.

Съдът от направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на осъдения, становището на Началника на Затвора – Ловеч и изложеното в доклада може да се направи извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения М., тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

С оглед изложеното в становището на Началника на затвора и представения доклад, съдебният състав счита, че с поведението си К. М. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора Ловеч по отношение на К. М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си К. М. не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на осъдения К. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 26 дни наложено му с Определение № 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на 10 месеца лишаване от 3 свобода.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Р. М. , роден на *******, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, *** гражданин, ****, със **** образование,***, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 /два/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни от наложеното му наказание лишаване от свобода с Определение № 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на 10 месеца лишаване от свобода.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4