Определение № 3038 от 22.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038 гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901929 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Фокс трейдинг“ ООД /н./, ЕИК 201341451, гр. Пловдив чрез особен представител адвокат Г. С. А. срещу решение № 265 от 24.06.2024 г. по т. дело № 269/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което след отмяна на решение № 117/05.03.2024 г. по т. дело № 508/2022 г. на Пловдивски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Фокс Трейдинг“ ООД /в ликвидация/, ЕИК 201341451 с начална дата 17.09.2016 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на посоченото дружество, спряно е производството по ликвидация на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ от датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, постановени са общ запор и възбрана върху имуществото на „Фокс Трейдинг“ ООД /в ликвидация/, дружеството е обявено в несъстоятелност и е назначен временен синдик.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в мотивите на решенията на двете инстанции не са изложени констатации и 1 изводи въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза, не е отразено наличието на активи в дружеството през изследвания период,както и че събраните доказателства не са достатъчни, за да се установи цялостното финансово състояние на „Фокс Трейдинг“ ООД. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал.

1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение по настоящото дело в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Възможно ли е уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД да стане с връчване на молбата по чл. 625 ТЗ на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК? По отношение на този въпрос касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е насочен към отстраняване на противоречива съдебна практика на съдилищата, действащи като първо и въззивна съдебна инстанция, както и произнасянето е наложено от непълнота от закона, свързано е с тълкуването му и ще доведе до отстраняване на неяснотата на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД в хипотезата на приложението на чл.47, ал. 6 ГПК. Излага доводи за неприлагане по аналогия на решение по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение по т. д.

№ 2118/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение по т. д. № 77/2023 г. на ВКС, ТК, II т. о., доколкото двата института /на предсрочната изискуемост и на цесията/ притежават множество разлики.

2. Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията“ е на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност?

3. Относно критериите за определяне началната дата неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност. на

По посочените два въпроса касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са решени в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 2

1152/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012 г. по т. д. № 983/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество? – според касатора въпросът е решен в противоречие с решение № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 164/30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.

5. Задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност? - касаторът поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 99/02.07.2014 г. по т. д. № 2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, гр. София чрез юрисконсулт Б. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК, липсват предпоставките за касационно обжалване, въззивният съдебен акт не е постановен нито в нарушение на задължителната практика на ВКС и ВС, нито в противоречие с актовете на Конституционния съд или Съда на Европейския съюз, не се навеждат и твърдения въпросът, по който апелативният съд се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, нито твърдения за вероятна нищожност или недопустимост, нито за очевидна неправилност на съдебното решение, не са посочени селективни критерии и конкретни въпроси, по които ВКС да се произнесе. Ответникът релевира и доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния 3 едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

Въззивният съд е приел, че с договор за стандартен кредит на оборотни средства № 969 и договор за кредит № 854 „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, в качеството си на кредитор е отпуснало на „Фокс Трейдинг“ ООД съответно кредит в размер 50 000 лв. и револвиращ кредит до 30 000 лв.

Констатирал е, че по двата договора банката е обявила предсрочна изискуемост на кредитите, снабдила се е със заповеди за изпълнение по ч. гр. д. № 14160/2015 г. на Районен съд - Пловдив и ч. гр. д. № 14163/2015 г. на Районен съд - Пловдив, въз основа на които са издадени изпълнителни листове съответно № 10303/06.11.2015 г. и № 10136/04.11.2015 г. Съдебният състав е установил, че на основание първия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2016825040003 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 КЧСИ, а вторият изпълнителен лист е обезсилен с влязло в сила определение № 2679 по в. ч. гр. д. № 1803/2016 г. на Окръжен съд Пловдив и е отменено незабавното изпълнение по заповед за изпълнение № 14163/2015 г., като за установяване на вземането е образувано гр. д. № 6374/2016 г. на РС Пловдив.

За да направи извод, че „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133 е доказало материалноправното си качество на кредитор на длъжника „Фокс Трейдинг“ ООД, въззивната инстанция се е позовала на цитираните договори за кредит, прехвърлянето на вземанията по тях с договор за цесия от 16.12.2019 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт № 120, том 5, вх. рег. № 13165 от 15.06.2020 г., и договор за цесия от 16.12.2019 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт № 117, том 5, вх. рег. № 13166 от 15.06.2020 г., наличието на надлежно уведомяване на длъжника, направено от цесионера, упълномощен от цедента, и надлежното му връчване на особения представител на длъжника. Изложила е съображения, че няма пречка предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, както и че такова упълномощаване е инкорпорирано в т. 3 от договорите. Въззивният съд е приел, че с връчване на молбата по чл. 625 ТЗ и на приложените към нея договори за цесия е осъществено надлежно връчване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Възражението на ответника /настоящ касатор/ за липса на редовно 4 връчване на уведомлението за цесиите, тъй като е осъществено чрез особен представител, е прието за неоснователно по съображения, че след като е налице редовно връчване на съдебните книжа на назначения особен представител, който е и единствен представител на длъжника в случая и единствено е легитимиран да получава книжа от негово име, то от този момент се пораждат и свързаните с връчването материалноправни последици.

В решението е посочено, че законът не въвежда ограничения в представителната власт на особения представител извън тези по чл. 29, ал. 5 ГПК, поради което всички правни последици от връчването на исковата молба на особения представител възникват за представлявания. Съдебният състав се е позовал на съдебната практика на ВКС относно връчване на уведомление до длъжника за обявяване предсрочна изискуемост на кредит чрез особен представител, относима и в хипотезата на връчване на уведомление за извършена цесия /напр. решение № 198 по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., решение № 86 по т. д. № 2118/2019 г. на I т. о., определение № 223 от 2.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 77/2023 г., II т. о./.

За да направи извод за неоснователност на възраженията в отговора на въззивната жалба, че прехвърлените вземания не били безспорно установени, за тях нямало влязло в сила съдебно решение, което по безспорен начин да установява тяхната дължимост, поради което твърденията за вземания спрямо длъжника били хипотетични, въззивният съд е изложил съображения, че за обосноваване качеството на кредитор на лицето, подало молбата по чл. 625 ТЗ, не е необходимо да е налице влязъл в сила съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, като в случая са ангажирани достатъчно доказателства, установяващи наличието на непогасени вземания по цитираните договори за кредит, които са прехвърлени на молителя по реда на чл. 99 ЗЗД. Посочил е, че по изпълнително дело № 2016825040003 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825 КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14160/2015 г. на РС Пловдив въз основа на договор за стандартен кредит на оборотни средства № 969, по което дружеството - молител е конституирано като взискател, за сумите 35 300 лв. - главница, 7 934,29 лв. - договорна лихва за конкретно посочен период, законна лихва върху главницата от 02.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и суми за съдебни разноски и такси, към 15.07.2022 г. по делото не са постъпили суми за погасяване на задълженията 5 по изпълнителния лист. Съдебният състав е констатирал, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от ответната страна /настоящ касатор/ за изпълнение на дължимите суми, предмет на посочената заповед за изпълнение.

Относно установяване на състоянието на неплатежоспособност съдебният състав се е аргументирал с презумпциите, предвидени в чл. 608, ал.

2 и чл. 608, ал. 4 /неправилно посочено ал. 5/ ТЗ, на които молителят изрично се е позовал в молбата по чл. 625 ТЗ и във въззивната жалба: хипотезата на чл.

608, ал. 2 ТЗ е изпълнена, предвид обстоятелството, че последният ГФО, обявен в Търговския регистър, е за 2014 г., след което няма обявени годишни финансови отчети; хипотезата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е налице, предвид непостъпването на суми за погасяване на вземанията на молителя, конституиран на 08.09.2020 г. като взискател по изп. дело № 3/2016 г. на ЧСИ Стефан Горчев, при връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника чрез неговия управител на 17.03.2016 г.