Решение № 14815 от 30.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14815 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110141377 по описа за 2022 година

Производството е за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 19874 от 01.12.2023г. по гр.д. № 41377/2012г. на СРС, 69 състав, съдът е допуснал да се извърши съдебна между Р. И. Н., ЕГН: **********, И. П. Т., ЕГН: **********, Г. П. Т., ЕГН: **********, И. П.

И., ЕГН:**********, В. Л. В., ЕГН: **********, Д. Л. В., ЕГН: ********** на следните съсобствени между тях недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот - от 11.02.2021 г., находящ се в с. ** - София, район ***, целият с площ по документ за собственост от 1000 кв. м., а съгласно Скица на поземлен имот № *** от 11.02.2021 г. - с площ от 972 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно застрояване:

Ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 1066, квартал 113, парцел VIII, при съседи: от югИ. В.Р.Б. от изток-път, от север Л И. Величкова и от западП.К. и при съседи по кадастъра: ***, ***,

***, ***, ***, както и разположените в

1 този имот сгради: СГРАДА с идентификатор ***.2, със застроена площ от 46 кв. м., предназначение: Постройка на допълващо застрояване и ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***.1, на един етаж, със застроена площ от 50 кв. м., на основание чл. 69 ЗН , вр. чл. 341 и сл.

ГПК.

По извършването на делбата на недвижими те имоти:

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал.2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатия до делба имот, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата, в т. ч. дали те са предявили претенции за възлагане на жилищен имот.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява следното: Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради е със средна пазарна цена в размер на 134737 лв. Както поземленият имот, така и еднофамилната жилищна сграда са неподеляеми според заключението на вещото лице.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, е прието направеното от съделителя Р. И. Н. искане за възлагане на жилището, предмет на делбата.

В настоящия случай се иска възлагането само на жилищната сграда, като до делба е допуснат поземления имот с идентификатор ***, върху който същата е построена, ведно с още една сграда.

Уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, като това се установява с решението, с което делбата е допусната. В случая предмет на влязлото в сила решение за допускане е жилищна сграда с прилежащото дворно място и допълващо застрояване, обслужващи основната сграда. Изрично формулираното искане на Р. И. Н. е било за възлагане по реда 2 на чл. 349, ал. 2 ГПК само на тази част /жилищна сграда/ от делбения имот, който е застроено дворно място. Така поддържано, това искане има за предмет само жилищен обект, отделно от дворното място и допълващото застрояване.

То представлява искане за частично възлагане на неподеляемия имот, което е недопустимо. При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан /Решение № 54 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3536/2016 г., II г. о., ГК/.

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. За уважаване на възлагателна претенция, направена по този ред, следователно е необходимо да се установи, че имотът, чието възлагане се иска е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството, както и да не притежава друго жилище.

Действително, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се постанови възлагане на имот, ако съсобствеността е възникнала по наследяване на общ за всички съделители наследодател (така – Решение № 50156 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 4161/2022 г., І г. о. Видно от заключението по СТЕ, имотът, чието възлагане се иска, е неподеляемо жилище, като видно от справката от Агенция по вписванията Р. И. Н. няма друго жилище. Въпреки това обаче не са налице всички предпоставки за възлагането му в общ дял на Р. И. Н.. От събраните в хода на делото свидетелски показания се установява, че към момента на открИ.е на наследството съделителят не е живял в имота. Св. А.К.Д. /дъщеря на Р. Д/ сочи, че с майка й, заедно с леля й и чичо й, живеят в него от 2013г., като преди това са живели в ж.к. „**, а видно от приложените по делото удостоверения за наследници, наследодателите И. Х.Н. и В Н. Н. са починали съответно през 1980г. и 1996г. От това следва, че към момента на открИ.е на нито едно от наследствата съделителят не е живял в имота. Свидетелят заявява още, че преди ***, както и в апартамент на нейния братовчед. Св.

К.А.С. сочи, че Р. Н. се е грижела за майка си в ж.к. „**, като имотът в с. ** не 3 е бил основна къща за живее, а вила, а св. В.Т. И.ов заявява, че тя живее отскоро в имота, като преди това там е живяла нейната сестра, заедно със съпругът й. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази част като обективни и непротиворечиви и от тях безспорно се установява, че съделителят Р. Н. се е нанесла в имота в с. ** години след смъртта на своите родители, предвид което не е изпълнено условието по чл. 349, ал.2 ГПК съделителят, който иска възлагане на имота, да е живял в него към момента на открИ.е на наследството. С оглед на това не са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 349, ал.2 ГПК на Р. И. Н..

Както бе вече посочено, според заключението по изготвената СТЕ, допуснатото до делба ПИ, ведно с построените в него жилищна сграда и постройка на допълващо застрояване са неподеляеми. Делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, когато допуснатият до делба имот може да бъде разделен на толкова дяла, колкото е броят на съделителите, респ. колената. В случая това е невъзможно, доколкото не може да се обособят отделни дялове. Единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е този по чл. 348 ГПК – публична продан, предвид и отхвърлянето на искането за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК.

По претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС:

От страна на ответниците общо е отправена претенция спрямо ищеца с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 4615,75 лв. за лишаване от ползване на делбения имот за периода 28.08.2023г.23.04.2024г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможност да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение средномесечно за такава вещ, като се съобрази обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Доказателствената тежест за установяване на всички 4 кумулативно необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС - в случая от ответниците.

Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Няма пречка исковата молба, респ. отговорът на исковата молба за делба да се приеме като покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, след като в нея се съдържа покана за заплащане на обезщетение. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. След деня на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение.

Волеизявлението следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от деня на писменото поискване до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК - приемане на претенцията по сметки във втората фаза на делбата (в този смисъл - решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС и т. н.).

В случая с отговора на исковата молба е отправена покана до ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, като същият е получен от ищежа на 28.08.2023г., от който момент е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на обезщетение, като претенцията е приета на 23.04.2024г.

Тъй като вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия, поради което за възникването му не е необходимо да има противоправно действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.

5

От значение е само обстоятелството, че с действията си ответника пречи на другите съсобственици да реализират правата си върху имотите.

В конкретния случай, съдът намира за установено, че по отношение на съделителите не е възпрепятстван достъпа до имота. От показанията на свидетелите А Д се установява, че наследниците имат ключ от него, а св. К.С. сочи, че ответникът Г. И. през последната година е посещавала имота безпрепятствено 3-4 пъти. Наличието на ключ не се оспорва и от ответника Д.

В., а по отношение на ответника И. Т. горепосочените свидетели сочат, че същият е изградил парник в дворното място.

Независимо от горното, след като съделителят Р. Н. се е нанесла да живее в построената в поземления имот сграда, ведно с пристройката към нея, с оглед вида на имота, неговият обем и състояние, обективно е невъзможно ползването на същия от всички съделители. Жилищната сграда е с обем 50 кв.м. и включва две стаи, санитарен възел, а в пристройката от 46 кв.м. има стая и кухненски бокс. Св. А Д сочи, че живее заедно с майка си там. Предвид това, реално имотът в жилищната му част не може да се ползва от всички наследници и след като Р. Н. е заживяла в него и то заедно със своята дъщеря, то следва да заплати обезщетение за лишаването от ползване останалите наследници /в този смисъл Решение № 104 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 5821/2013 г., І г. о. на ВКС; Решение № 241 от 10.10.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г., І г. о. на ВКС/.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fdb4781-55f7-4880-a779-0bf75da55785