Решение № 1910 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1910 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100512354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20126994/29.07.2024 г. по гр. д. № 18661 /2020 г. по описа на СРС, 24 състав е отхвърлен предявения от А. Е. П., ЕГН********** срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „Чез Електро Продажби“ АД) иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че А.

Е. П. не дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата в размер на 1694,27 лева – главница, представляваща стойността на начислена електрическа енергия по фактура № 0226812835 от 18.08.2017 г. по партида с клиентски номер № ********. С решението А. Е. П. е осъдена да заплати на ответника сумата от 430 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. №

250192206/26.09.2024 г., подадена от А. Е. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че не е доказала да е наследник на починалия титуляр на партидата – Р.М.. Посочва, че без правно значение е изписването на името на титуляря на партидата, а важен бил клиентският 1 номер и партидата на абоната. Поддържа, че твърденията в исковата молба били свързани с това, че извършената промяна на сметките на потребителите за вече доставена и ползвана консумирана енергия от доставчика с лишена от законово основание и това обстоятелство не било оспорено от ответника.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 18661/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Е. П. против „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „Чез Електро Продажби“ АД), с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че не дължи на ответника посочената сума поради липса на уведомяване за извършената едностранна корекция на сметка с констативен протокол № 1017996/11.08.2017 г., изготвен без нейно знание и съгласие, както и без уведомяване за извършената проверка. Ищцата твърди, че процесната сума се претендира от нея като наследник – дъщеря на Р.П.М., с ЕГН **********. В уточнителна молба с вх. № 25061120/05.09.2022 г. ищцата е посочила, че е завела иска в качеството на наследник на баща си, като изцяло е заплатила процесната сума. Посочила е, че в настоящия случай е неприложим квотен принцип за заплащането на дължимата сума, тъй като електрическото захранване нямало да бъде прекъснато, ако се плати дължимата сума само в нейния дял, в качеството на наследник.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Електрохолд Продажби ЕАД, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковете. Възразява се, че ищцата разполага с осъдителен иск за защита и че сумата по процесната фактура е платена преди завеждане на производството, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Сочи се, че процесната сума е била заплатена на вноски по погасителен план въз основа на споразумителен протокол по заявление № 001020939342/16.10.2017 г.

2

В мотивите на обжалваното решение е прието, че ищцата не е доказала наличието на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, доколкото не доказва качеството си на наследник на починалото лице.

Основният аргумент в подкрепа на становището си, първоинстанционният съд е изложил, че липсва съвпадение в индивидуализацията на лицето, посочено като длъжник в счетоводните документи и системата, поддържани от дружеството – ответник и на лицето, чийто наследник ищцата твърди, че е.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът, счита, че като краен резултат първоинстанционното решение е правилно, но по различни от изложените в него мотиви. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не съществува.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши едностранно корекция в сметката за потребена електрическа енергия на ищеца, т.е. съществува ли такова право и възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, както и дали са приложени правилата за неговото изчисляване.

Преценката на основателността на иска следва да се основава на действащата към момента на възникване на твърдяното от ответника право едностранно да коригира сметката на ищеца. Приложим закон към исковия 3 период е Законът за енергетиката, Правила за търговия с електрическа енергия, Правила за измерване на количеството електрическа енергия (издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., отм., бр. 35 от 30.04.2019 г.).

В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е предвидено, че за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа, какъвто е „Чез Разпределение България“ АД (Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.), осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа; непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията; измерване на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа; други услуги, свързани с лицензионната дейност. Във връзка с осъществяваната дейност се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правила за търговия с електрическа енергия (чл. 91, ал. 3 от Закона за енергетиката). Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия предмет на договорите договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (чл.11, ал. 3) е предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа и крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че имотът в гр.

София, ул.

„******** е присъединен към

4 електроразпределителната мрежа и му е открита партида за доставка на електрическа енергия с клиентски № ********, поради което между крайният клиент и „Чез Разпределение България“ АД е възникнало правоотношение за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че не е установено качеството на наследник на ищеца, доколкото видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №1334 от 11.10.2017 год., издадено от СО, район „Връбница“ А. Е. П. е внучка на починалия на 27.10.1997 год.

Р.П.М., на чието име е открита партида при ответното дружество. Не може да бъде приет довода, въз основа на който първоинстанционния съд е стигнал до този извод, а именно, че лицето, за което е издадено удостоверението за наследници, не съвпада с лицето, посочено в счетоводните документи на дружеството – ответник. Ищецът не разполага с възможността да влияе върху коректното водене и поддържане на информацията в системата на електроснабдителното дружество.

В съдържанието на това правоотношение е включено правото на елекроразпределителното дружество да констатира, че доставената електрическа енергия не е измерена, неправилно и/или неточно е измерена – чл. 83, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката и при спазване на приложимите Правила за измерване на електрическа енергия (отм.) и чл. 25 от действащите към момента на проверката – 11.08.2017 г. общи условия за ползване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД.

Възникналите на това основание правоотношения се уреждат съгласно правилата на чл. 91, ал.1 във връзка с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 във връзка с ал. 2 от Закона за енергетиката. Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от Закона за енергетиката се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени. Законът не предвижда писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия, както и не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. При несъгласие на потребителя с условията на договора, той има право на писмено възражение и 5 предложение до доставчика за специални условия, като данни в тази насока в случая не са налице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отношенията между страните са възникнали по отношение на електроснабдения имот по силата на договор при общи условия, одобрени от КЕВР. В чл. 17 от Общите условия на „Чез Електро България” АД продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период, като потребителят дължи плащането им на доставчика.

Установява се, че електроразпределителното дружество е извършило проверка на електромер на процесния имот, за което е съставен констативен протокол, в който са отразени и констатациите на проверяващите, в резултат на извършената проверка. Установява се, че в Констативния прокотол е отразено присъствието на служител на МВР, така както е предвиждала нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават надлежното и законосъобразно извършване на проверката.

Към датата на проверката са действали правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (2013 г.), като отношенията между страните се уреждат и от одобрените от компетентния орган общи условия (по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката) относно реда за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Правилата са действали до отмяната им на 23.11.2018 год. от ВАС, като съгласно чл.195, ал.2 АПК, последиците от обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт или неговата отмяна нямат обратно действие, а се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Следователно задълженията за заплащане на процесната сума също не се заличават с обратна сила.